Бременност и емоции
Бременността и раждането и емоциите, които ги съпътстват, са винаги лично и различно преживяване. Деветте месеца могат да бъдат емоционално стресов период, свързан с противоречиви чувства, с много промени и изпитания… Повече по темата за бременността и емоциите и отговор на няколко важни въпроса потърсихме от Петя Андреева, психолог и семеен консултант.
Защо бременните жени стават силно емоционални?
Факторите, които влияят върху емоционалността на бременните жени, са различни. Някои от тях са свързани с физиологичните промени в тялото и хормоните, а други – с „тежестта” на целия предишен опит на жената. От огромно значение е в какъв контекст се случва бременността, на какъв етап от живота си се намира жената, в какви отношения е обвързана, планирана и желана ли е тази бременност, какви са очакванията за предстоящите промени. Всичко онова, което е било значимо до този момент за жемата, не изчезва, то продължава да въздейства върху настоящата действителност.
По някакъв начин емоциите влияят ли се от етапа на бременността, в който се намира жената?
Дори бременността да е планирана и очаквана, когато тя се потвърди, започва период на адаптация, период, през който бъдещата майка трябва да осъзнае новата реалност и да се адаптира към нея. Този период може да продължи няколко месеца, през които ще възникват въпроси и не винаги ще има отговори за тях. Когато приеме реалността, жената значително се успокоява и усеща прилив на енергия, нормализира емоционалния си тонус и физическата си активност. А към края на бременността вече се чуват гласовете на умората и на страховете, на нетърпеливото очакване и всички предстоящи вълнения, свързани с раждането и появата на бебето.
Кои са водещите емоции през 9-те месеца?
Популярно е съвременното схващане, че бременната жена сякаш е длъжна да бъде щастлива, но реалността не е толкова еднозначна. Ръка за ръка вървят противоречиви преживявания на страх и радост, безпокойство и вълнуващо очакване. Много жени стават раздразнителни и се разстройват лесно. Възможно е да преживяват загубата на предишния си начин на живот и на контрола върху тялото си като дълбока тъга. Нерядко се случва бременните жени да си задават въпроса дали са „нормални”, сравнявайки се с други жени, за които си мислят, че се справят по-добре от тях. Такова сравнение крие риск от понижаване на самооценката и увереността в себе си. Всъщност, съвсем нормално е при всички тези хормонални, физиологични, психологични и житейски промени жената да се чувства объркана, уязвима и изплашена.
Петя Андреева
психолог и семеен консултант
Каква е твоята реакция?
