Да научим детето да споделя

Лесно е да се каже „Да говорим с децата си!”, но как да ги накараме да разкажат за деня си в детската градина или училище така, че да разберем какво се е случило наистина? В ранната ученическа възраст децата бързо забравят събитията от деня, но продължават да ги преживяват. Способността им да разказват все още е слабо развита, така че дори и да имат желание да споделят нещо, бързо се оплитат в подробностите и се отказват. Въпроси от типа: „Как беше в училище?” често водят само до отговора „Ами, добре беше.” Опитайте се да задавате конкретни въпроси, които да съживят отминалия ден през спомените и чувствата на детето.

Ето няколко възможни примера:

• Кое беше най-хубавото ти преживяване днес? А най-лошото?
• Ако можеш да промениш нещо от днешния ден, кое би било то? Какво би искал да се повтори утре?
• Какво те затрудни? А кое ти беше лесно?
• Нещо натъжи ли те? А какво те разсмя?
• С кого ти беше най-приятно? Имаше ли някой, с когото ти беше неприятно?

Съвети към родителите:

• Имайте търпение да изслушвате отговорите, дори и те да са дълги, объркани или да ви изненадат неприятно.
• В заплетени ситуации не бързайте да давате решения, преди да чуете всичко, което детето иска да каже и да попитате за неговите предложения.
• Най-важно е детето да чувства вашия интерес и съпричастност, това ще му помогне да добие самоувереност.