Майчинството е благословия

Ей така, някак си неусетно, дойде и моят ден. Повече от всичко исках да имам дете. Може би най-нормалното нещо, което си пожелава всяка жена, особено когато е във вихъра на любовта. Въпреки, че бях убедена, че вече нося в себе си един нов живот, като видях двете чертички, се стъписах и уплаших. Ами сега? Дали решението е правилно? Моментът подходящ ли е? Ще се справя ли? И още куп въпроси, които като че ли се увеличаваха заедно с месеците. И за да можеш все пак да си осигуриш някакво спокойствие е много важно на попаднеш на гинеколог, на когото да имаш пълно доверие. Имах това щастие, както и щастието 9-те месеца да преминат безпроблемно. Но раждането си беше премеждие – дълго и тежко. Никога не съм си мислела, че мога така да крещя от болка. Щях да раждам нормално, но накрая, след около 20 часа, се стигна до секцио, тъй като се изгубиха тоновете на бебето. Беше стресиращо, паниращо, ужасяващо. Тогава си казах, че никога повече няма да раждам. Колкото и да не ми се вярваше в онзи момент, истина е, че всички болки просто избледняват и дори се забравят. Остава само най-хубавото. И няма как да не е така, след като държах в обятията си най-красивото, най-прелестното, най-съвършеното бебе. Чувството, че си дарил живот е неописуемо. Може би едно от най-силните доказателства, че остават действително само най-хубавите спомени, е моето второ раждане, което се случи след 8 години. Убедена съм, че майчинството е благословия, която всяка жена си заслужава да изпита.

За „Бременност и здраве“ разказа Нора Иванова, 37 г., майка на две деца