„2 в 1“: кашлица плюс хрема

„Спри да кашляш!“, „Стига с тези сополи!“… Често родителите, къде на шега, къде наистина, казват на детето си да спре да кашля в градския транспорт или у дома. Да, но само с казване не става. Де да беше толкова лесно… Истината е, че само с прикриването на даден симптом, заболяването не изчезва. Кашлицата е естествена реакция на организма, тя е просто „червена лампичка“, сигнализираща, че нещо не е наред. Когато към нея се прибави и течащият нос, картинката е ясна. И родителят вече е в пълна бойна готовност. Запазете спокойствие обаче – „любимото“ на всяка майка „2 в 1“, познато още като „кашлица плюс хрема“, не означава непременно, че най-големите ни страхове се потвърждават и ни предстоят ред безсънни нощи с температура и терзания.

Кога имаме повод да се притесняваме от кашлицата и течащия нос, защо е толкова важно да се научим да разпознаваме различните видове кашлици, за какви заболявания обикновено са знак? Отговорите на тези и други въпроси получихме от д-р Величка Опаранова.

 

Кашлицата и хремата са двете най-често срещани оплаквания при децата. Защо почти винаги вървят ръка за ръка и в кои случаи родителите имат повод за притеснение?

Кашлицата и хремата са симптоми на най-честите заболявания в детската възраст – инфекциите на дихателните пътища. Те имат важно диагностично значение, например липсата на кашлица прави малко вероятна възможността за възпалителен процес в дихателната система.

Кашлицата е рефлекторен акт. Рецепторните окончания за кашличния рефлекс са разположени в лигавицата на фаринкса, ларинкса, трахеята, големите бронхи и плеврата. От носната лигавица не се заражда кашлица, затова при изолирания ринит (възпаление на носната лигавица) тя липсва.

Хремата (назалната секреция) най-често представлява симптом на възпалителен процес на назалната лигавица с различен произход (инфекциозен, алергичен или друг).

В ранна детска възраст възпалителният процес на горните дихателни пътища рядко е изолиран и често обхваща назалната лигавица, фаринкса, околоносните кухини, а през късата и широка Евстахиева тръба – и средното ухо. Поради това най-често поставяните диагнози са назофарингит (ринофарингит), тонзилофарингит, фаринголарингит и т. н. Хремата и кашлицата са основни симптоми при тези заболявания.

 

Защо е толкова важно да бъде правилно определен характерът на кашлицата? Опишете различните видове кашлици – как да ги разпознаваме и за какви заболявания обикновено са знак?

Кашлицата е един от ранните и характерни симптоми на белодробно заболяване. Познаването на причините за кашлицата и нейната характеристика имат важно клинично значение и определят избора на диагностичния и терапевтичен план на лекуващия лекар.

Според характеристиката кашлицата може да бъде суха или влажна; пристъпна, дрезгава или спастична; дневна или нощна, при физическо усилие. От значение при по-големите деца е наличието на експекторация (отделяне на храчки) и нейната характеристика – слузна, гнойна, с примеси на кръв. Важно е времето на поява на кашлица – в началото на заболяването или през следващите дни.

Според продължителността кашлицата се разделя на: остра (с продължителност по-малка от 3 седмици); рецидивираща, продължителна (над 21 дни) и хронична (с продължителност над 8 седмици).

При голям процент от случаите острата кашлица е самоограничаваща се и не налага лекарска намеса. Най-честата причина за появата й са инфекциите (в над 90% вирусни инфекции на горни дихателни пътища до ларинкса). Макар и рядко, има и други заболявания, водещи до остра кашлица. Ето защо е необходима подробна анамнеза, физикален преглед и по преценка на лекуващия лекар – допълнителни изследвания. В повечето случаи кашлицата преминава без специфично лечение, антитусивните средства не са задължителни, приемът им е препоръчителен само в случаите на нарушаване на съня и храненето на детето.

Рецидивиращата кашлица се среща при аспирация на чуждо тяло, при дренаж на горните дихателни пътища (синуити), хиперактивни  дихателни пътища, пасивно тютюнопушене, някои хронични белодробни заболявания.

Хроничната и продължителната кашлица отчасти се припокриват. Една от най-честите причини е т. нар. „постинфекциозната кашлица“, след преболедуване от вирусни или атипични инфекции. В голям процент от случаите хроничната кашлица е симптом, задължително налагащ преглед при специалист и изискващ допълнителни образни, микробиологични и имунологични изследвания, функционално изследване на дишането при по-големите деца, алергологично тестуване, консултация с УНГ и др.

Тъй като кашлицата е защитен акт на очистване на дихателните пътища от чужди материи и излишни секрети, приемът на противокашлични препарати от различни групи и с различен механизъм на действие често е неоправдан.

 

А що се касае до секретите, вярно ли е, че промяната в цвета им – от прозрачен към зеленикав или жълтеникав цвят, е сигнал за развитието на бактериална инфекция и за започването на антибиотично лечение?

Промяната в цвета на секретите от назалната лигавица или при експекторация е признак на вторична бактериална инфекция, която допринася за удължаване на заболяването и появата на възможни усложнения.

 

Кои признаци показват, че има усложнения и трябва задължително да се потърси мнението на специалист?

Баналният ринофарингит е с благоприятна еволюция и обикновено за около 6-7 дни детето оздравява без лечение. Влошаването на общото състояние с поява на висока температура, неспокойствие, затруднено хранене при кърмачето, затруднено дишане, промяна в цвета на секретите са част от признаците на възможно усложнение и налагат преглед при педиатър. При всеки по-дълготраен ринофарингит трябва да се изключи аденоидит (възпаление на т. нар. трета сливица), синуит или отит. При по-големите деца е възможен и алергичен произход на заболяването.

При неусложнено заболяване не се предписват антибиотици. Доказано е, че те не влияят на протичането на заболяването и не намаляват броя на бактериалните усложнения.

 

В кои случаи се налага взимането на назален или гърлен секрет?  Микробиологичните изследвания на гърлен и назален секрет са част от диагностичния алгоритъм при съмнение за бактериално усложнение при инфекции на горните дихателни пътища. Невинаги обаче изолирането на патогенен причинител е равнозначно на бактериална инфекция, защото е възможно и състояние на колонизация. Микробиологичните резултати трябва да се интерпретират в съответствие с общото състояние на детето, физикалния преглед и патологичния терен.

 

Защо педиатрите често предписват противоалергични средства?

Противоалергичните препарати са често използвани средства при лечение на остри респираторни инфекции, не винаги обосновано. Редно е да се използват при доказано подлежащо алергично заболяване (алергичен ринит, серозен туботимпанит и отит). Понятието алергична кашлица не е точно дефинирано в медицинската наука.

 

Когато стане дума за кашлица и хрема, обикновено един от най-големите страхове на родителите е детето да не развие пневмония…

Поради сравнително голямата си честота и тежест на протичане (особено в кърмаческа и ранна детска възраст) пневмониите са важен проблем за педиатъра. Предразполагащи фактори за по-честото и по-тежко боледуване при децата са анатомичната и функционална незрялост на дихателната им система, несъвършената местна и обща защита, неправилното хранене, преохлаждането, пасивното тютюнопушене и др. Често боледуват от пневмония и недоносените деца, децата с аномалии, неврологичен дефицит, сърдечни заболявания и др.

Пневмониите се причиняват от бактерии, вируси (най-чести причинители), микоплазми, хламидии, гъбички и др. Клиничната картина зависи от възрастта, инфекциозния причинител и имунния статус на детето и включва фебрилитет, интоксикационни прояви, кашлица, повръщане, диария, болки в гръдния кош, промяна на съзнанието, прояви на дихателна недостатъчност. Физикалната белодробна находка е разнообразна, но в някои от случаите не се долавят хрипове или промяна в дишането. В подкрепа на диагнозата се назначават хематологични, микробиологични и рентгенологични изследвания.

Индикациите за хоспитализация са неонатална и ранна кърмаческа възраст, прояви на дихателна недостатъчност, тежък интоксикационен синдром, невъзможност на семейството да проведе наблюдение и лечение и др.

Лечението е според възрастта, епидемиологичната обстановка, клиничната картина и изследванията и включва избор на антибактериална терапия и симптоматични средства, инхалаторна терапия, лечебна гимнастика и физиотерапия. В случаите на доказана вирусна етиология се прилага противовирусна терапия. Прогнозата е добра.

 

Другият голям кошмар за майките е ларингитът. Как да реагират родителите при внезапен пристъп през нощта? Какви мерки трябва да се вземат до идването на лекаря?

Ларингитът е остро, внезапно възникващо състояние, което рядко е предшествано от назофарингеална инфекция. Детето започва да диша тежко, събужда се уплашено, появява се лаеща, дрезгава кашлица, гласът е намален до липсващ. Диагнозата в повечето случаи се поставя от родителите. Независимо от алармиращото начало на заболяването прогнозата е добра. Цялостното поведение на родителите и медицинския персонал трябва да действа успокояващо на детето. Първото действие, което трябва да се предприеме, е да се осигури чист въздух с максимален приток на кислород (отворен прозорец, врата). При възможност е удачно да се направи и инхалация с физиологичен разтвор.

Индикациите за болнично лечение са умерено тежък и тежък инспираторен стридор, което се определя от спешния медицински екип. При рецидивиращи ларингити и добре обучени родители лечението може да стартира с инхалаторна стероидна  терапия, но отново консултацията със специалист е задължителна.

 

Какво точно значи „задна хрема“ и защо е толкова характерна за малките деца?

Задният ринит, познат още като задна хрема, е често срещан при кърмачетата поради анатомичните и физиологични особености на горни дихателни пътища в тази възрастова група. Най-често има стафилококова етиология. Диагнозата се поставя по хроничното сумтене и стичане на слузно-гноен секрет по фарингеалната стена. Лечението е насочено към подобряване на проходимостта на носа и овлажняване на лигавицата. В редки случаи се назначава антибактериална перорална терапия.

 

Каква профилактика бихте препоръчали на родителите?

От първостепенно значение в профилактиката са закаляването, естественото хранене в кърмаческия период и правилното хранене през останалите периоди на детството, ваксинопрофилактиката, липсата на пасивно тютюнопушене и редуцирането на безразборния прием на медикаменти.