Сега четеш
Диагноза: aнгина

Диагноза: aнгина

Какво представлява ангината

Инфекциите на назофаринкса са характерни за средната възрастова група и за по-големите деца, включително и възрастните. Tе се обединяват от лекуващите лекари и от пациентите с общото понятие „ангина“. За съжаление, заболяването често се оказва постоянен проблем за семействата, чиито деца посещават детски заведения – градина, училище… То има изцяло инфекциозен характер, типично е и за някои детски инфекциозни заболявания като варицелата, рубеолата, скарлатината.

Какви са симптомите

При почти всички пациенти се установява възпаление на шийните лимфни възли, те стават подути и болезнени. Общото състояние е влошено – наблюдават се висока температура, болки и зачервяване на гърлото, поява на гноевиден налеп по сливиците, който може да бъде на петна, дифузен, язвено-некротичен…

Как се предава инфекцията и как се диагностицира

Разпространението на ангините е най-вече в резултат на неспазване на хигиенните норми – ползване на чужди прибори за хранене, пиене на вода от чуждо шише или чаша, целувки… Задължително е децата с кашлица, болки в гърлото, температура да не биват допускани в детските заведения, но това правило често се нарушава. Разбира се, от съществено значение е дали член от семейството е носител на бактериална или вирусна инфекция, тъй като той може да зарази роднините си. Важно е лекарят да може да се ориентира дали става въпрос за ангината като самостоятелно заболяване или като един от симптомите на някое друго заболяване. Трябва да се имат предвид всички оплаквания на пациентите – болки в гърлото, обща отпадналост, фебрилитет, подуване на шийните лимфни възли, болки в ушите. При наличието на такива оплаквания е задължително да се направи преглед от специалист, който по време на прегледа да уточни и някои важни подробности, например каква е формата на ангината – катарална, херпетиформена, фоликуларна или лакунарна, язвено-некротична… Установяването на тези „подробности” е важно, защото катаралните ангини най-често се причиняват от вируси, но ако не се вземат мерки, може да последва бактериална атака. Тогава се развива т.нар. „гнойна ангина”, която се причинява от различни бактерии – стафилококи, стрептококи, пнемококи, хемофилус инфлуенце.

Какво лечение се назначава

Необходимо е лечението да започне незабавно, като първоначално се прилагат симптоматични средства съобразно оплакванията. Специалистът трябва да вземе натривка от гърлото за микробиологично изследване, да назначи антибиограма, пълна кръвна картина, включваща диференциално броене и СУЕ. При съмнение за вирусна ангина се изследват чернодробните проби, пикочната киселина, имуноглобулините G и М.

Съобразно получените резултати от лабораторните изследвания се назначава антибиотична терапия за минимум 7 дни, предписват се витамини, пробиотици, имуностимулиращи средства.

Ако състоянието на детето е такова, че налага незабавно да бъде започнато антибиотично лечение, то се назначава, а след резултатите от микробиологичното изследване на гърления секрет при необходимост се коригира.

При правилно проведена терапия протичането на ангинозното заболяване е благоприятно в рамките на десетина дни.

Какви са възможните усложнения

Самолечението, неправилно проведеното медикаментозно лечение, увлечението по псевдохомеопатията, антиваксиналните настроения сред някои родители могат да доведат до появата на усложнения – хроничен тонзилит, перитонзиларен абсцес, остър ставен ревматизъм, гломерулонефрит, сърдечни проблеми и т.н.

В случаите, когато се наблюдават по три и повече ангини в годината, налагащи антибиотична терапия, специалистът може да препоръча оперативно лечение – т.нар. тонзилектомия. Операцията се провежда с пълна упойка. В този случай има редица противопоказания – детето да не е боледувало наскоро и да не е болно в момента, пълната кръвна картина да е в норма, да се направи алергологично изследване, да се изяснят придружаващите заболявания.

Инфекциозна мононуклеоза при децата

Наричат инфекциозната мононуклеоза още „болест на целувката” и „болест на любовниците”. И макар тези наименования да предполагат, че заболяването се отнася за възрастните, все по-често се среща и сред децата от детските градини. Един от големите капани е, че колкото по-малко е детето, толкова по нехарактерна е симптоматиката. За съжаление, неразпознато и нелекувано навреме, заболяването може да доведе до тежки последствия. Диагностицирането става посредством изследване на имуноглобулини М и G (IgM и IgG), което обаче рядко се назначава. От изключителна важност е доколко опитен е лекарят, защото един от характерните симптоми – обривът, нерядко се интерпретира като алергия вследствие на употреба на антибиотик.

Заболяването се причинява от вируса на Ебщайн-Бар. Среща се във всички възрастови групи, като до 2 и след 40 години се проявява рядко. Заразяването става чрез заразени играчки и предмети, слюнка на болен, целувка. Вирусът е активен не само в началния стадий, но и в разгара на заболяването и до 6 месеца след оздравяването. Инкубационният период при подрастващите е 30–50 дни, а при по-малките деца е доста по-кратък.

Заболяването започва незабелязано и постепенно, като в много от случаите „имитира“ стрептококова ангина. Постепенно болките в гърлото се засилват, а температурата се повишава, като при повече от 85% от пациентите стига до 39°С. Наблюдават се още фарингит, увеличени сливици, снежнобели налепи, двустранно възпаление на шийните лимфни възли. Болните се оплакват от слабост, лесна уморяемост, главоболие, гадене, коремни болки. При 1/3 от заразените се увеличава черният дроб, при 80% се установяват повишени нива на ензимите, а при 5% се развива жълтеница. При ½ от пациентите се увеличава слезката, което предизвиква дискомфорт, тежест и болка в левия горен квадрант на корема. Друг признак са леката оточност на клепачите и появата на обрив, наподобяващ този, провокиран от употребата на ампицилин.

Изразената клинична симптоматика се запазва около 2–4 седмици, след което състоянието на болните постепенно се подобрява, но пониженият тонус може да продължи още няколко седмици.

При съмнение за инфекциозна мононуклеоза задължително се назначават следните изследвания: ПКК с диференциално броене, СУЕ, CRP, чернодробни проби, пикочна киселина, гърлен секрет и антибиограма. Определят се и антитела от клас IgG и IgМ.

Специфично лечение няма. При горна фарингеална обструкция, отоци, хепатит и силни коремни болки се назначават кратки курсове с кортикостероиди. Желателно е в острата фаза да се спазва постелен режим и да се ограничи физическата активност. Обикновено се предписват имуностимулиращи препарати и витамини.

Внимание: при диагностициране на заболяването при детето желателно е всички членове на семейството да се изследват за наличието на инфекция.

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре