Aнтибиотиците: между „за“ и „против“

По отношение на антибиотиците родителите обикновено са на двата полюса. Едните са твърдо против тях и всячески се опитват да ги избягват, като ги дават само когато „ножът е допрял до кокала“. Другите пък точно обратното – при най-лекото неразположение на детето, страхувайки се „да не стане по-лошо“, тичат до педиатъра с молба да предпише „нещо по-силно“. Да оставим настрани въпроса „кой всъщност е прав“, защото е очевидно, че и двете страни допускат грешки… Истината е, че подходът към антибиотиците не трябва да робува на страхове и предразсъдъци, а на разумна обосновка от страна на специалиста кога „да“ и кога „не“. И за да няма съмнения в неговата компетентност, най-добре решението да бъде подплатено и с необходимите изследвания…

Най-честите инфекции в зимния период са вирусните, а те не се лекуват с антибиотици. Лекарите обаче често се застраховат и предписват антибиотик, обикновено широкоспектърен. Как бихте коментирали това?

Честите хреми и т.н. настинки през зимата и преходните периоди са с вирусна етиология и тяхното лечение не включва антибиотици! Напротив, груба грешка на лекарското изкуство е вирусни инфекции да се лекуват с антибиотици! Това създава фалшива сигурност у лекаря и може да замаскира симптомите на някои остри вирусни инфекции и дори да забави тяхната правилна диагностика.

Проблемът многократно е коментиран в статии и интервюта с водещи медицински специалисти и в резултат е налице тенденция към по-разумно използване на антибиотиците и намаляване на предписването им в амбулаторната практика. Трябва да се има предвид, че този процес е продължителен и е свързан с непрекъснато информиране, обсъждане и продължаващо обучение както в медицинската общност, така и в обществото.

Кога има нужда от антибиотик и не трябва да спорим?

Лекарят е този, който ще прецени кога една вирусна инфекция се усложнява и преминава в бактериална. Неговата преценка би трябвало да е подкрепена от изследвания, едно от които е микробиологичната посявка и антибиограма. Броят на инфекциите, които безусловно трябва да се лекуват с антибиотик, е твърде голям и разнообразен, за да бъдат изреждани, но примери за такива са пневмония, уроинфекция, бактериален отит и синузит, коклюш и т.н.

Защо назначаването на антибиограма е от ключово значение при правилното лечение с антибиотици?

Когато се назначава антибиотик, задължително е преди него да се вземе съответната проба за микробиологична посявка. „Антибиотик” означава „срещу живот”, т.е. вещество, което убива или забавя растежа на микроорганизмите – бактерии, гъбички, протозои.

Микробиологичната посявка на правилно взетата проба дава възможност да се изолира бактериалният причинител на инфекцията. От тази бактериална култура се изработва антибиограмата, която е най-съществената част от микробиологичното изследване. Тя осигурява информация към кои антибиотици бактериалният причинител има добра чувствителност (S) и към кои е резистентен (R).

При емпирично лечение (лечение на сляпо) е възможно да се попадне на подходящ антибиотик, но най-често се случва обратното. Започва терапевтичен курс с неподходящ антибиотик, което води до неуспех на лечението на инфекцията или до странични неблагоприятни ефекти за пациента. Налага се смяна на антибиотика, но това отново не е ефективно. Накрая се стига до микробиологично изследване, най-често с негативен резултат, тъй като прилаганите емпирично антибиотици водят до временно потискане растежа на бактериите, но не и до елиминиране.

Какво точно представлява антибиограмата? Как да я разчитаме правилно?

За да се направи антибиограма, е необходимо не само да се изолира микроорганизъм, но и да се определи неговата етиологичната значимост. Микробиологът е компетентен да определи дали изолатът има клинично значение, или е част от нормалната човешка флора и няма отношение към инфекцията. Случва се в микробиологичния резултат да съществува антибиограма, без да е отбелязано количество и оценка на изолата, т.е. да липсва микробиологична интерпретация. Това може да въведе в заблуда лекуващия лекар и той да започне излишно антибиотично лечение, докато истинската причина на заболяването да е от друго естество.

Има различни видове антибиограми в зависимост от методиките на изпълнение, но крайната цел е възможно най-точно измерване степента на въздействие на антибиотика върху микроорганизма. Това се изразява със символите S (сензитивен), I (интермедиерен) и R (резистентен).

На първо място от антибиограмата трябва да се избере антибиотик, който е S (сензитивен), но трябва да се имат предвид и други критерии – да е най-подходящ за съответната инфекция; да е с най-добро проникване в съответната тъкан; да е в подходяща доза; да е предписан за подходящо време (продължителност).

Каква е вредата от излишното приложение на антибиотиците?

Неконтролираното използване на антибиотици може да бъде вредно поради появата и разпространението на микробна резистентност, проявата на нежелани лекарствени реакции – алергии и диария например, развитие на хронични заболявания, маскиране на симптомите на инфекция, суперинфекция (инфекция с друг по-резистентен причинител).

Неразумната употреба на антибиотици е държавен проблем и изисква подходящи мерки от политиците – да разработват подходящи политики, както и да осигурят тяхното изпълнение.

Какво представлява резистентността към антибиотик?

Колкото по-малък е организмът, толкова по-бързо и лесно се приспособява чрез изработване на системи за противодействие и защита! Едни от тези защитни механизми са възникването и разпространението на резистентност. За съжаление, дори и в добре регулирани системи като тези в Европа резистентността на някои патогени продължава да нараства неудържимо вследствие на неадекватното предписване на антибиотици:

• Лекарите предписват „профилактично“ антибиотици за обикновените вирусни инфекции с цел предотвратяване на възможни вторични бактериални инфекции.
• Майките смятат, че е по-добре и по-безопасно да дават на децата си антибиотици вместо парацетамол и парни инхалации.
• Фармацевтите лесно продават антибиотици без рецепта в развиващите се страни, тъй като доходът им зависи от продажбите.

Кои са най-честите странични действия на антибиотиците?

Диарията е едно от най-често срещаните странични действия на антибиотиците и е свързана със свръхрастеж на Clostridium difficile, който по принцип е обичайно нормален обитател на червата. Тази бактерия причинява C. difficile-асоциираната болест (CDAD), по-често разпространена в болничните заведения. За решаване на проблема основна роля има оптимизиране предписването на антибиотици заедно с мерки за контрол на инфекциите.

Алергиите са съвременният „бич” при болестите и се причиняват от голям „букет” алергени, един от които са антибиотиците.

Виж още

Алергията – цената, която плащаме на цивилизацията

Някои родители, притеснявайки се от това колко опасни са антибиотиците, спират приема им значително по-рано от предписаното от лекаря. Какви опасности крие това?

Най-неприятното последствие от преждевременното прекъсване на предписания антибиотик е възникване на резистентност. Трябва да отбележим, че бактериите имат рафинирани механизми за общуване и предават резистентността, както и друга информация много бързо помежду си. Това е опасно не само за лекувания индивид, но и за околните, особено при наличие на понижен имунитет, и може да доведе до:

• протрахиране и хронифициране на инфекцията – въпреки клиничното подобрение поради недостатъчно натрупване на антибиотика микробният причинител е потиснат, но не е трайно унищожен;
• възникване на суперинфекция с други резистентни бактерии.

Към спиране на антибиотика се пристъпва само при данни за алергия, възникване на диария или други странични ефекти. Лекуващият лекар трябва да прецени какво да бъде по-нататъшното поведение.

Защо приемът на антибиотици трябва да е придружен с пробиотици?

Антибиотиците, особено приемани през устата, директно влияят на цялата чревна флора, като убиват част от нея и нарушават естествения баланс между бактериалните видове. Това нарушава нормалния процес на храносмилане и налага приема на пробиотици.

Млечнокиселите бактерии и бифидобактериите представляват основният дял от полезната микробна флора и имат основно значение в регулирането на храносмилателните процеси и за цялата жизнена дейност на човека – това са т.нар. пробиотици. Повечето учени ги дефинират като „живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс“. Според известните изследователи на проблема G. W. Tannock и W. H. Holzapfel пробиотичните бактерии оказват въздействие върху организма, като директно се колонизират в червата и започват да произвеждат жизненоважни ензими и клетъчни биопродукти. Проучванията показват, че тази колонизация продължава до 10-15 дни и след това те се отмиват по естествен начин.

Какви правила да спазват родителите, когато на детето е предписан антибиотик?

Да спазват предписанията на лекаря по отношение на времеви интервал, доза, продължителност на приема. И още нещо – приемът на антибиотика трябва да става с вода, а не с мляко или сокове!

За финал – да премерим „за“ и „против“ антибиотиците!

Винаги „за”, когато е поставена правилна диагноза и е избран правилният антибиотик!

Антибиотиците са велико откритие на 20-и век и са спасили и спасяват живота на милиони хора по света. Затова трябва да сме разумни в употребата им и да запазим тези уникални медикаменти и за бъдещите пок