Сега четеш
Страшни ли са бебешките диагнози, които звучат страшно

Страшни ли са бебешките диагнози, които звучат страшно

Всяка една диагноза стряска родителите, след като се касае за здравето на детето. Но ако дете е новородено, всичко изглежда още по-страшно, особено когато се постави диагноза, достатъчно плашеща сама по себе си с името си. Още повече, че мъничето ни изглежда толкова безпомощно и безсилно. Така ли е наистина и има ли сили детският организъм да се справи с различните неразположения? Потърсихме мнението на д-р Боряна Иванова.

 

Наистина ли новороденото е толкова безпомощно, колкото ни изглежда?

След раждането настъпва съществено преустройство от вътреутробния към извънутробния начин на живот – установявaне на адекватно дишане, функционални промени в сърдечносъдовата система. Новородените имат специфични анатомо-физиологични особености, което ги прави в известна степен уязвими – термо и хидролабилни са, с функционална незрялост на повечето органи и системи. При създаването на подходящи условия те имат ресурс за наистина добра адаптация.

 

Кои са най-често срещаните диагнози при новородените, които звучат страшно и плашат родителите. А дали наистина са толкова страшни?

След раждането се наблюдават редица прояви, които са израз на адаптация към „новите” условия нa живот.

Казеозният верникс се образува към 5-ия лунарен месец, смята се, че е продукт от обменните процеси на клетките от повърхностния кожен слой –съдържа епидермални клетки и мазнини и има защитна функция. Недоносените са почти изцяло покрити с него, а при доносените се oткрива по гърба и гънките.

Към адаптационните прояви спада и физиологичната еритема, която се изразява в зачервяване на кожата през първите 2-3 дни след раждането поради разширяване на повърхностните капиляри в резултат на дразнене от сухия въздух и пелените, последвано от фино залющване. Достатъчно е кожата да бъде омазнена и хидратирана със специални продукти. В определени случаи тези прояви могат да са съчетани с обрив по лицето, тялото и крайниците – това е т.нар. токсична еритема. Касае се за алергична реакция в резултат на високото белтъчно съдържание на коластрата. Обривът изчезва към 3-ия ден, когато кърмата се заменя от зрялата кърма.

При всички новородени през първите 3-4 дни се наблюдава физиологично спадане на тегло, като обикновено те губят 3-8% от рожденото си тегло. Това се свързва с преобладаващите процеси на разграждане, с намаления внос на течности и кърма, с прегряване и с ниска влажност на околната среда. При повишени загуби и спад на теглото между 8-10% е възможно повишаване на телесната температура, т.нар. транзиторна треска. Тя се преодолява с адекватен прием на храна и течности.

Хормоналната криза настъпва към 5-7-ия ден след раждането и се дължи на преминаването на майчини хормони към плода през последните месеци на бременността – изразява се в подуване на млечните жлези, понякога секрет от влагалището. Лечение не се прилага.

Физиологичната жълтеница настъпва след 1-вото денонощие и се усилва постепенно, при добро общо състояние на новороденото. Отшумява спонтанно – в края на първата седмица при здраво доносените новородени и до третата седмица при недоносените. Дължи се на разрушаване на фетални еритроцити, отделяне на билирубин и преходен ензимен дефицит. В определени случаи жълтеницата може да настъпи по-рано и да е по-изразена, което налага лечение – фототерапия. Фототерапията представлява облъчване със синя светлина, чрез което билирубинът, отложен в кожата, се превръща във водноразтворим фотобилирубин и се отделя чрез жлъчката.

Съществува и жълтеница от майчина кърма, която се дължи на преминаване на хормони и ненаситени мастни киселини в майчиното мляко, което води до потискане на активността на ензим, участващ в обмяната на билирубина. Тя протича подобно на физиологичната, но е с по-късно начало и трае седмици до месеци. При стойности по-високи от физиологичните се препоръчва кърменето да бъде прекъснато за 2-3 дни – това служи и като дигностичен тест. Обикновено жълтеницата намалява бързо. След това кърменето продължава.

При жълтеница, дължаща се на кръвно-групова и Рх несъвместимост, поради имунологичен конфликт, освен ранна и интензивна жълтеница е възможна и анемия, което налага специфично лечение и активно наблюдение на нвороденото. В случаите на твърде висок хемоглобин и т.нар. неонатална полицетемия лечението също е комплексно.

Кефалхематомът е подкожен кръвоизлив, след прилагане на вакуумекстрактор, по рядко форцепс, понякога и при бавно напредване на раждането и задържане на главичката на изхода на таза. Обикновено не се налага лечение.

При новороденото кръвните показатели са доста по различни от тези при възрастните – нормалните стойности на хемеглобина са 160-200г/л, левкоцитите достигат нормални стойности до 30х10/9. Поради редица особености на кръвотворната система има повишен риск от кървене (причинено от преходен дефицит на витамин К) и тогава става дума за т.нар. хеморагична болест на новороденото. Може да се изяви с кървене от храносмилателната система, влагалището (по-рядко) и пъпния остатък. Профилактира се с приложение на витамин К след раждането.

Хемангиомът е доброкачествено образование, дължащо се на увеличен
брой нормални или анормални кръвоносни съдове. Изисква се наблюдение, а в случай че нараства – и лечение.

 

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре