Сега четеш
Какво представлява туберкулозата

Какво представлява туберкулозата

Туберкулозата е хронична бактериална инфекция, която в зависимост от индивидуалната имунна защита може да бъде безсимптомна, локализирана или да се прояви клинично като заболяване най-често на белите дробове. Съществува обаче и риск болестта да засегне и други органи (т. нар. извънбелодробна форма на туберкулоза).

Според данни на Световната здравна организация през 2014 г. броят на случаите на заразяване с туберкулоза в света е нараснал с 9.6 милиона. Около 67 милиона деца живеят с латентна туберкулоза. Всяка година 850 000 от тях развиват активна форма на болестта, което води до приблизително над 136 000 смъртни случая. Туберкулозата все още е проблем и в развитите страни, тъй като се усложнява от съпътстващата НІV епидемия и разпространението на резистентни към лекарствените препарати туберкулозни бактерии. Страните от Европейския съюз с отчетена най-висока заболеваемост на децата са Румъния, Латвия, Литва и България. У нас според данните за 2014 г. заболеваемостта е 27 на 100 000 души, докато средната стойност за ЕС е 13.2 на 100 000.

Причинител на туберкулозата са бактерии, принадлежащи към големия род микробактерии Mycobacterium tuberculosis. Характерна за тях е устойчивостта им във външна среда, както и способността им да се запазват жизнеспособни в продлжение на месеци в отделените от болните храчки, дори и след тяхното изсъхване.

Разпространението на туберкулозата се осъществява по въздушно-капков път. Бактериите се отделят при кашляне, кихане и говор, а заразяването става с вдишване на аерозолните частици, които ги съдържат.

Източник на инфекцията са заразените с белодробна форма на туберкулоза. Заразният период обикновено е няколко седмици (от 2 до 4), но при неадекватно лечение или резистентност на щама може значително да се удължи.

Инкубационният период на заболяването е с продължителност от 2 до 12 седмици. През дихателните пътища бактериите достигат до белите дробове, където се развива т. нар. първична инфекция. Обичайно тя протича безсимптомно и отзвучава спонтанно.

При развитието на латентна туберкулозна инфекция отсъстват всякакви клинични прояви, но тестът на Манту е положителен. Латентната инфекция може да се активизира години след първичната инфекция поради въздействието на различни фактори като НІV инфекция, диабет, недохранване и др.

При около 10% от заразените първичната туберкулозна инфекция се проявява и като активно заболяване. Най-застрашени са децата до 6-ия месец след инфектирането, както и в следващите 1-2 години.

При децата до 3-годишна възраст особено голям е рискът от прогресивно развитие на првичната инфекция към активна туберкулоза. Сред тях най-разпространена е туберкулозата на бронхиалните лимфни възли, следвана от първичния туберкулозен комплекс на белите дробове.

Възможно е туберкулозните бактерии да се разпространят и чрез кръвта, като в тези случаи обикновено се засягат и други органи освен белите дробове – менинги, лимфни възли, плевра, перикард, бъбреци, кости и стави, ларинкс, средно ухо, кожа, черва и перитонеум, очи.

Лечението на туберкулозата при децата е продължителен процес и изисква активно съдействие от страна на родителите. Минималният срок е 6 месеца, но може да продължи и повече от година. Освен това изборът на лекарства може да бъде затруднен поради разпространението на туберкулозни бактерии с множествена резистентност към съвременните препарати за лечение.

Превенцията срещу туберколоза става посредством използваната в целия свят ваксина БЦЖ (BCG – Bacillus Calmette-Guérin), наречена така в чест на учените A. Calmette и C. Guérin, които са я създали. В България ваксинацията срещу заболяването е въведена през 1951 г.

БЦЖ е жива ваксина, която се прилага чрез вътрекожно инжектиране на 0.1 мл в областта на лявото рамо, по схема, посочена в Имунизационния календар.

Първата доза БЦЖ се поставя в родилния дом след 48-ия час от раждането. На мястото на инжектирането след 2-3 седмици се появява папула (подутина), а след 6-8 седмици – малка раничка, която заздравява към края на 3-ия месец, а впоследствие се образува белег. Наличието на белег е доказателство за правилно проведена БЦЖ ваксинация, а липсата му сигнализира, че детето или не е ваксинирано, или че ваксинацията не е била успешна.

Постваксинален имунитет се изгражда около 6 седмици след приложението на БЦЖ. Той защитава организма от хематогенно разпространение на туберкулозните бактерии, като по този начин намалява риска от заболяване при първична инфекция или при активиране на латентна инфекция. Наблюденията показват, че защитният ефект от БЦЖ ваксинацията е най-голям (60-90%) при най-тежките форми на инфекцията – дисеминирана туберкулоза и менингит, които най-силно застрашават децата на възраст до 5 години.

За измерване на имунния отговор към тази ваксина, както и за откриване на туберкулозна инфекция се използва туберкулиновият кожен тест на Манту. Вътрекожно, в областта на предната част на предмишницата, се инжектира 0.1 мл ППД (пречистен протеинов дериват) на туберкулина. Резултатът се отчита след 48-72 ч., като се измерва диаметърът на уплътнението. За гранична стойност се приема диаметър 5 мм:

  • диаметър 0-5 мм (слаба или негативна реакция) – необходима е реимунизация с БЦЖ.
  • диаметър 6-14 мм (нормална реакция) – означава, че детето има имунитет и че не е необходима реимунизация.
  • диаметър над 15 мм (силна реакция) – детето трябва да бъде консултирано от специалист и при доказване на туберкулозна инфекция незабавно да започне химиопрофилактика или лечение в специализирано здравно заведение.

Внимание!

Провеждането на туберкулиновия кожен тест на Манту е задължително преди прилагане на БЦЖ ваксината за имунизация или реимунизация на лица на възраст над 2 месеца. Ваксината се прилага само при тези, които са с отрицателна реакция от пробата на Манту.

 

 

 

 

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре