Да бъдеш майка 24х7! Възможно ли е?

Да, разбира се, че е възможно и че е така – всички майки го знаем… Но необходимо ли е?

Ден 15 от карантината…

Майка съм на две деца. Големият е в 5. клас и се обучава дигитално. Малката е на 5 год. и не се обучава дигитално, защото в детските градини това не е задължително… Откакто започна карантината и се наложи да работя „хоум офис“ и цялото семейство сме вкъщи заедно по цял ден, всячески, ама наистина всячески се опитвам да бъда майка… Не, че преди това не съм била… Но сега съм вкъщи 24 часа, 7 дни, и е някак наложително… Да следя кога почва часът на сина ми в classroom, дали няма да го изпусне, какви домашни има, каква обратна връзка дават учителите, дали вместо в час няма тайничко да играе на „Фортнайт“… Да забавлявам малката по цял ден – да оцветяваме, да четем приказки, да играем на кукли, да танцуваме, да гледаме по някое и друго детско филмче заедно, да учим буквите, да смятаме, да готвим, да подреждаме, да пеем песнички, да се смеем заедно, да плачем заедно, да се приспиваме и да се гушкаме… През това време да се опитвам да работя, чистя и най-вече да готвя – ами все пак трябва да се яде, нали? И то три пъти на ден!!! Разнообразно, вкусно, питателно…

И така до ден 15 от карантината – денят, в който се запитах кому е нужно всичко това? На мен необходимо ли ми е и колко още мога да издържа? А на децата необходимо ли им е? Не ли е по-добре големият сам да се научи да поема отговорност и да следи за училищните си занимания? А нужно ли е по цял ден да се опивам да бъда майка, госпожа, лелка и клоун, които да забавляват нейно величество дъщерята? И не ли е по-добре и за нея да има време, в което да поскучае или да се занимава с нещо сама?…

Ами, съгласете се, не е някак здравословно за никого… Защото, както казват психолозите, ако мама не е щастлива, никой не е щастлив. А мама, струва ми се, няма как да бъде щастлива, ако се е отдала само на това да бъде майка… Защото освен майка тя е и много други неща – тя е дъщеря, тя е сестра, тя е съпруга, тя е работеща жена, тя е приятелка, тя е просто жена…

И така, в този момент на прозрение формулирах няколко важни открития, правила, неща… И аз не знам как да ги нарека, може би прозрения :).

Да бъдеш майка 24х7 не е добре! Това не води до нищо добро за никого – нито за децата, нито за съпруга ти, нито за теб самата!
Остави децата поне за известно време да се справят сами – с дигиталното училище, със скуката си, със закуската си, с подредбата на стаята!
Дори и да работиш „хоум офис“ и да не излизаш никъде, защото „#ОстанетеСиВкъщи“, не може по цял ден да се разхождаш като някоя повлекана по пижама и несресана!
Не забравяй да се чуеш с приятелите и колегите си – по телефона, вайбъра, фейсбук или където ти харесва, за да обсъдиш как се справят те, какво мислят за ген. Мутафчийски или за доц. Мангъров, какви планове имат за лятната почивка тази година, как се чувстват или просто да се посмеете на нещо заедно.
Бъди малко егоистка! Намери начин да отделиш поне един час за себе си – за маска на лицето, сешоар, йога, книжка, филм или каквото обичаш…
Да готвиш три пъти на ден, както казах, разнообразно, вкусно и питателно, е някак непосилно. За обяд например може да приготвиш сандвич – надали децата ще придобият лоши хранителни навици, ако това се случи един път в месеца.
Колкото и да си се отегчила от пазаруването, сега е моментът, в който да го използваш като повод да излезеш навън!
Поне веднъж дневно целенасочено проветрявай мислите… и къщата си! Не вярвам вирусът да се намъкне през прозореца!
И не се вманиачавай в чистенето – някак не е здравословно по десет пъти на ден да минаваш пода вкъщи с дезинфектант или пък да миеш по десет минути плодовете и зеленчуците със сапун!
И за финал – повтаряй си, че всичко това е само момент, който ще отмине… Дано само да е преди морето, защото иначе… Какво, иначе??? Иначе, зала Армеец е подготвена за полева болница за коронавируса, но лесно може да се превърне и в психодиспансер…

#Пази се! #ОстаниСиВкъщи #Съхрани се!