Детски капризи по Коледа

По Коледа светът като че ли се променя, става по-добър, по-красив, по-блястящ… Не можем обаче да отречем, че точно по това време децата стават някак по-казпризни. „Искамммм… Искам въртолета с очите, искам говорещата кукла, искам мечо, дето разказва приказки, искам шоколадово яйце… Искам, искам, искам…“ Желанията на децата са безкрайни и те ги отстояват с добре познатото тропане с краче и плач… Но как да бъде иначе, като отвсякъде нещо им намига, свети, примамва.

Има ли начин да се насладим на празничната еуфория, без излишни нерви и напрежение, попитахме психолога Яна Алексиева. Тя ни да ценни съвети как да се справим с детските капризи, за да бъдат празниците спокойни и весели.

Децата наистина ли стават по-капризни по Коледа?

По Коледа повечето семейства с пълна сила са завладени от празничното настроение – време е домът да бъде украсен, да бъде купено и украсено коледното дърво, да се изберат и опаковат подаръците, да се напишат писмата до дядо Коледа, да се опекат коледните сладки… Няма как да очакваме от децата да не се повлияят от цялата тази еуфория. Поради тази причина не бих нарекла децата капризни, а заладени от общото настроение.

Нека се замислим какво чуват децата ни почти цяла година, когато поискат нещо – „може да го получиш за Коледа”, „това го напиши в писмото до дядо Коледа”, „Дядо Коледа ще ти го подари“… Ние, възрастните, сами създаваме това голямо очакване към празника, към това, че тогава всичко става някак много по-възможно. И съответно децата ни започват да чакат и да имат очаквания. И, да, когато родители им откажат да получат някакъв предмет или преживяване, съвсем нормално е да демонстрират протеста си с рязка смяна в настроението, с тропане с краче, с тръшкане. Това е съвсем в реда на нещата, особено за децата в по-ранна възраст.

Като родители е добре да помислим и планираме събитията около празниците така, че всички да са спокойни, и още – да изговаряме мислите пред децата си и да сме готови да изслушваме и тях.

Дали с времето капризите се „израстват“ или просто се променят?

Често родителите смятат, че ако детето им иска поредната кукла, поредния конструктор, поредната играчка, това е каприз, защото е „поредната“. Важно е обаче родителите да се опитат да направят разграничаване между нуждата на детето и желанието му (каприза) и да се опитат да разберат дали под това желание не се крие нуждата от принадлежност на детето (например то иска същата количка като тази на приятеля му) или пък нещо друго (например толкова дълго е чакало обещания предмет или преживяване, че вече не е склонно на компромиси).

Капризите, както и всичко останало, са част от взаимоотношенията между детето и родителите му, в изговорените граници, в откликването на нуждите, в изслушването.

Кои са най-популярните детски капризи?

Със сигурност тези, свързани с притежаването на поредния предмет. Бързам да поясня, че това не прави децата ни меркантилни и ориентирани към предметите. Това просто е най-лесният и бърз начин да получиш удоволствие. А в света, в който живеем, сме заобиколени от голям избор и няма как да изолираме децата си от всичко, което привлича погледа им. А няма и нужда…

Как родителите трябва да реагират на детските капризи – какво бива и не бива да правят?

Виж още

За децата, родителите и модерните технологии…

На първо място, родителите трябва да запазят спокойствие и да проявят търпение, да си повтарят, че това е ситуация, която ще премине (и тя наистина преминава!), да се опитат да овладеят напрежението. Децата наблюдават реакциите ни, те учат моделите на поведение чрез нас, техните родители. И ако ние като родители всеки път, когато детето поиска нещо, му го даваме, няма после защо да се сърдим на детето, че иска. В никакъв случай обаче, не трябва и винаги да казваме „не”. За да се случи този баланс, трябва да се научим да договаряме нещата. Ако детето много иска нещо, не е нужно, да му го осигуряваме на секундата, а просто да му обещаем, че ще го получи след време. Така го учим на търпение и на умение да изчаква.

Ако детето едновременно иска много неща, важно е да го накараме да направи избор, а след това е редно да уважим неговия избор. Много често родителите стигат до първата стъпка с даването на избор, след което започват да убеждават детето, че изборът му не е най-правилният…

Разбира се, на децата може ясно да им се каже, че няма да получат желаното нещо, но този отказ винаги трябва да е последван от обяснение защо няма да го получат.

Как да овладеем капризите?

• Помислете и планирайте добре празничните дни. Нека децата да имат достатъчно време да почиват и да са в спокойна среда. Когато детето е изморено и пренатоварено, рискът да се разплаче и да се тръшка е много по-голям – то просто няма друг начин да изрази емоциите си.
• Предварително ясно изговорете с детето какво може да се купува и какво не.
• Ако детето се разстрои и започне да се тръшка, бъдете до него. Кажете му категорично, че не се чувствате добре от поведението му, но сте до него. Също така, разберете, че и то самото не се чувства добре и му го кажете. Дайте му време да се успокои.
• От ранна възраст говорете с детето за пари и възпитавайте финансова грамотност у него. Може спокойно да му кажем, че нещото, което иска, е скъпо и че сега няма как да му го купите. Разказвайте му как се изкарват парите, как че за да получи нещо по-голямо, трябва да се съберат пари, и т.н.