Болести на мръсните ръце

Лятото е сезонът на игрите, забавленията, ваканциите… Иска ни се и болестите да са в отпуск. Но, уви, те нямат умора, спохождат децата и през топлите месеци. Нещо повече – някои вируси, бактерии и паразити са дотолкова нагли, че имат особени предпочитания именно към лятното време и курортите, където се събират повече хора. Т. нар. „болести на мръсните ръце“ дебнат малките любопитковци, които искат всичко да видят и пипнат, а след това и да пробват на вкус. Често се случва по пъргавите ръчички да полепнат всякакви микроорганизми, които впоследствие да предизвикат неприятни болести.

Кои са най-честите заболявания, предизвикани от нечистите ръце, какви са симптомите и лечението? А в какво се изразява профилактиката? Компетентен отговор на тези въпроси ни даде един от най-известните ни детски инфекционисти – доц. Мангъров.

Защо е важно децата да си мият ръцете и какво се случва, ако не ги мият?

Децата са в непрекъснат процес на опознаване на света. А ръцете им играят много важна роля в това. Всичко, което се види, трябва и да се пипне, а след това – да се постави и в устата. Често околната среда не е доброжелателно настроена към това любопитство – по ръцете полепват всевъзможни микроорганизми, които след това попадат и в храносмилателния тракт. Някои от тях не са безобидни и могат да причинят сериозни заболявания. Миенето на ръцете със сапун и течаща вода разтваря и механично отстранява замърсяванията по ръцете, като съществено намалява количеството на микроорганизмите – бактерии, яйца на паразити и вируси, които могат да бъдат погълнати и да причинят заболяване.

Лятото е сезон, когато мъниците прекарват много време навън. Кои места или предмети най-много замърсяват ръцете и какви са рисковете?

Важно е да се прави разлика между физически мръсни, т.е. „изцапани“ ръце и такива, които са замърсени с опасни за здравето микроорганизми. Тези микроорганизми се разпространяват по фекално-орален път, т.е. отделят се с фекалиите на животните и хората, заразени с тях. Опасни за децата са местата, където има животинско или човешко фекално замърсяване. При игра на такива места тези микроорганизми – бактерии, вируси или яйца на паразити, могат да полепнат по ръцете на децата, след което да попаднат в устата и храносмилателния им тракт и да причинят заболяване.

Доколко ефективни са мокрите кърпички, които родителите обичаме да използваме, докато сме навън?

Мокрите кърпички, напоени с дезинфектант, са доста добра алтернатива на миенето на ръце, когато няма възможност за това. Проблем е възможното развитие на алергия към съдържащите се в тях препарати. Обикновените мокри кърпички разтварят и отстраняват механично нечистотиите, но като цяло ефективността им е доста по-малка от тази на измиването с течаща вода и сапун.

Коя е най-уязвимата възраст за децата по отношение на болестите на мръсните ръце?

Най-уязвимата възраст е между 1 и 3 години, когато децата са много любопитни, пипат и лапат всичко, което попадне пред очите им и все още са твърде малки, за да имат задръжки.

Кои са най-често срещаните болести, които причиняват мръсните ръце и кои вируси и бактерии са главните виновници?

Сред бактериите, които могат да се разпространяват чрез мръсни ръце, на първо място са шигелите, които причиняват бактериална дизентерия. Източник са човешките фекалии. Инфектиращата доза е много ниска – достатъчни са 15 -20 микроба, за да се причини заболяване. Най-често то протича с фебрилитет, обща интоксикация и слузно-кървава диария. При останалите бактерии, причиняващи чревни инфекции (салмонели, кампилобактери, йерсинии, ешерихии), инфектиращата доза е твърде висока и заразяването става чрез замърсени храна или вода.

Мръсните ръце са в основата на заразяването с различни паразити. Сред тези, източник на които е животинското фекално замърсяване, са ехинококозата, токсокарозата и токсоплазмозата. От тях най-разпространена е ехинококозата (т . нар. кучешка тения), която се развива при поглъщане на яйца от паразити, живеещи в храносмилателната система на кучета, хранени със сурово месо от болни от ехинокок животни. Това е изключително опасно, коварно и тежко протичащо заболяване, което може да доведе до трайно инвалидизиране.

Токсокарозата се получава при поглъщане на яйца на животински паразити. Честотата на заболяването нараства успоредно с увеличения брой както на домашните, така и на бездомните кучета и котки (97.7% от кучетата до 4-месечна възраст у нас са опаразитени с Toxocara canis). Крайни гостоприемници и източник на заразата са кучета, котки, зайци и други животни, в тънките черва на които живеят възрастните форми. Те изхвърлят с изпражненията си яйцата на паразитите във външната среда. От тях могат да се заразят други животни и хора. Най-често се опаразитяват децата, но случаите при възрастни също не са редки. Протича с много разнообразна клиника – рецидивиращ фебрилитет, безапетитие, гадене, повръщане, диария, дихателни смущения, вариращи от леки катарални прояви до тежка бронхиална обструкция, пристъпи от задух, кашлица, цианоза. Чести са кожно-алергичните прояви – уртикариален, макулозен или друг вид обрив, едем на Quincke. Възможни са отслабване, мускулни и ставни болки. Диагнозата се поставя серологично. Лечението е трудно и продължително.

Токсоплазмозата се причинява от Toxoplasma gondii – паразит, който се отделя най-вече с котешките фекалии. Заразяването става обикновено в детската възраст. При имунокомпетентни  лица заболяването протича безсимптомно. При заболяване по време на бременност може да се стигне до увреждане на плода.

Аскаридозата (детски глисти), ентеробиозата (острици) и хименолепидозата (малка тения) са паразитози – източник на заразяване е опаразитеният човек. При аскаридозата той замърсява външната среда с фекалии, съдържащи оплодени яйца, които при благоприятни условия запазват жизнеспособността си в продължение на години. Децата се опаразитяват по-често.

Ентеробиозата (острици) се причинява от малък кръгъл червей, наречен острица – Еnterobius vermicularis. Паразитите живеят в червата и причиняват силен сърбеж в перианалната област. При разчесване яйцата попадат под ноктите на детето. Обикновено се заразява цялото семейство, често има самозаразяване.  Диагнозата се потвърждава чрез намиране на яйца на паразита в материал от остъргване на перианалните гънки. Необходимо е да се лекува цялото семейство.

Вирусните инфекции, които се предават чрез мръсни ръце, са причинителите на острите вирусни хепатити тип А и Е, ентеровирусите, ротавирусите, аденовирусите, калцивирусите и пр.

В класическия си вид острите вирусни хепатити А и Е протичат с пожълтяване на кожата и склерите, отпадналост, общо неразположение, хепатоспленомегалия, тъмна урина, болки в мускулите и ставите. По-голямата част протичат безсимптомно, като субклиничните форми са също толкова заразни, колкото и тези с изразена жълтеница. Вирусите се отделят с фекалиите и болните са заразни около десетина дни преди и след пожълтяването.

Останалите вирусни инфекции, които могат да се предават чрез мръсни ръце – ентеровируси, ротавируси, аденовируси, калцивируси и пр., протичат като заболявания с повишена температура, повръщане и диария или с грипоподобни симптоми.

От няколко години се появи и една „модерна“ болест – т. нар. болест „ръка-уста-крак“. Какво трябва да знаят за нея родителите?

Болестта „ръка-уста-крак“ е форма на вирусна инфекция, която протича с обрив по дланите и ходилата и афти в устата. Причинява се от ентеровируси (коксаки А16, В6 и др.), които се разпространяват по фекално-орален и въздушно-капков път. Заболяването е характерно за летните месеци и се наблюдава там, където има големи струпвания на хора, което създава възможност за фекално замърсяване на околната среда. Пренаселените морски курорти са идеалното място за разпространение на ентеровирусите.

Какво е лечението за съответните болести?

При диарийните заболявания лечението се състои в диета, рехидратация – орална или парентерална, а в редки случаи – и антибактериални средства. При хепатит А лечението е диета и покой. При паразитозите лечението е в зависимост от установения причинител. При вирусните инфекции лечението е облекчаване на симптомите и поддържане на водно-електролитното и алкално киселинното равновесие на организма.

Каква трябва да бъде профилактиката срещу болестите на мръсните ръце?

Поддържане на добра обществена и лична хигиена. Хигиенните навици, вкл. миенето на ръце, да се култивират от най-ранна възраст. Контрол върху животните в градската среда. Особено рискови са детски площадки с пясъчници, които са се превърнали в котешки и кучешки тоалетни.

Кога и как е правилно децата да си мият ръцете?

На течаща вода, със сапун, с продължителност не по-малка от 1-2 минути.