Сега четеш
Хранителна терапия при деца със Синдром на Даун: 3 мес. – 1 год.

Хранителна терапия при деца със Синдром на Даун: 3 мес. – 1 год.

Всяко хранене на бебето със Синдром на Даун (СД) е нещо повече от хранене, а именно – упражнение за заздравяване на устните и езика, за стимулиране на долната челюст, за подобряване на мускулната сила.

 

Терапевтични техники за хранене с лъжица

Когато за първи път се подаде храна с лъжичка на дете, най-вероятно е то да  се опита да я суче. Причината за това е, че до 5-6-тия месец бебето е имало нужда само от това моторно умение за хранене. При децата със СД е желателно този преходен етап да премине бързо, нещо повече – изобщо да не позволяваме пюрето да се суче и да се опитаме да променим традиционнитя начин на захранване с първата храна. За целта е препоръчително да се използва специална лъжица – плоска, задебелена  и адекватна по размер на устата на детето.

Първата лъжица за захранване на детето със СД.

©

Взима се малко количество от пюрето и лъжичката се поставя странично на устата вдясно, за да провокираме активност на устните – те трябва да прилепнат към лъжичката, да съберат пюрето и да го приберат в устата. Когато устните прилепнат, лъжичката се издърпва странично през десния устен ъгъл. Най-често детето успява да събере пюрето, но веднага след това избутва езика между устните. Тогава моментално, дори да няма останало пюре в лъжичката, тя се подава по същия начин отляво, за да се предизвика отново прилепване на устните, после се издърпва откъм левия ъгъл. Целта на тази техника е да се предотвратят протрузията на езика и сученето. Тези бързи повтарящи се поставяния на лъжичката странично, с редуване ляво-дясно, имат за цел да помогнат за създаването на моторно планиране за затваряне на устните с последваща ретракция на езика. Разбира се, в началото на някои от подаванията на храна детето ще се опита да суче, но ако храната се подава всекидневно по този начин, скоро то ще усвои здравословния модел на хранене.

Ако детето не се сеща какво да прави или езикът отговаря с протрузия, тогава му подсказваме и го подкрепяме като използваме пръстите на свободната си ръка – показалецът се поставя под долната челюст, за да усеща движението и да подпомага, като притиска нагоре, когато е нужно, а палецът придържа долната устна и я подсеща да се повдигне. Ако при преглъщане детето избутва езика, повдигаме устната и така то преглъща без езикът да излиза от устата.

Правилно преглъщане е това, при което детето е с прилепнали устни, стиснати челюсти, върхът на езика е подпрян на небцето, а гърбът му се хлъзга по небцето и избутва храната към гълтача. Ето защо, когато с показалеца притиснем долната челюст нагоре и прилепим устните с палеца, езикът няма друг избор освен да преглътне по правилния начин.

Ако през първата година детето със СД ежедневно се храни с тази техника, това ще му донесе три важни ползи:

  • Растеж на черепа – езикът е много силен мускул и приучен на правилно движение за преглъщане, той осигурява развитие на целия череп, като на ден удря по 2000-3000 пъти небцето (толкова пъти преглъщаме на ден). Небцето е част от максилата, която директно контактува с 10 черепни кости (45% от черепа), а чрез тях – и с всички останали (22 на брой). Така налягането от езика при преглъщане се пренася до всяка една черепна кост и стимулира растежа й;
  • При децата със СД се наблюдава абсолютна корелация между моторните им умения, използвани за хранене, и моторните им умения, използвани за говор. Хранейки детето, ние всъщност го учим и да казва „м-м-м“, защото същото движение на устните се използва и при произнасянето на този звук. В този смисъл съвсем постижимо е два дена след началото на терапевтичното поднасяне на лъжичката, детето да каже „ма-ма“, ако досега не могло;
  • Умение за това колко да отвори устата, за да вземе храната от лъжицата.

Много важна при храненето е и позицията на тялото. Детето трябва да е поставено в столче така, че спрямо възможностите му да е седнало или полуседнало, а главата му да е опряна стабилно отзад, за да не я извива в екстензия. Когато детето е по-голямо и може да седи стабилно, столчето трябва да е с по-висока и мека облегалка. Не бива да се забравя, че вратните мускули на децата с нисък тонус са слаби и те често отпускат главата си назад в екстензия, като я подпират на гърба си. По-голяма част от тях нямат силата  да я поддържат изправена, както могат другите деца на тази възраст. Според препоръките за позицията на тялото, тазът трябва да е 90 градуса спрямо бедрата, а коленете – 90 градуса спрямо бедрата, стъпалата трябва да са стъпили здраво на помощно стъпало, за да не висят.

Преди да започне храненето позата на тялото се коригира в правилна позиция, като ръцете на детето също трябва да се приберат, като за целта му се даде да държи играчка или лъжичка. Родителят сяда срещу детето така, че да е на нивото на очите му и да има очен контакт. По време на храненето е желателно родителят да говори на детето, да му показва и обяснява каква е храната, колко е полезна, как да събира устните и как да казва „м-м-м, колко е вкусно“ и т.н. По този начин храненето ще отнема повече време, но резултатите и ползите със сигурност си заслужават усилията.

Внимание: Никога лъжицата не бива да се въвежда централно в устата, храната не трябва да се поставя на небцето и не бива да се остъргва горния алвеоларен гребен при изваждане – така храната попада върху средата на езика, като най-лесният начин детето да я преглътне, без да се задави, е да изплези езика напред, за да я премести по-близо назад към гълтача. Тук методът „самолетчето лети и влиза в устата“ не върши работа, а по-скоро вреди.

 

Терапевтични техники за пиене

След като детето със СД усвои храненето с лъжица, наред идва приучаването му да пие с чаша. Обикновено това се случва към 6-7-ми месец, като целта е до 15-тия месец бутилката с биберон да бъде премахната. Позата е същата като при храненето с лъжица, свободната ръка отново подкрепя долната челюст и долната устна.

Чашата е тънка, гъвкава и изрязана от едната страна, за да не се налага при малко количество течност детето да извива главата назад, фиг. 2. Желателно е първата течност, която да се предложи за пиене от тази чаша, да бъде нектар, като за целта може да се използва пюре, разредено с малко количество вода. Изключително важно е чашата да се постави върху долната устна, не върху езика, след което се надига и се изсипва малко течност в устата, като през това време долната устна се поддържа с пръст, чашата не се отлепя от устните.

Виж още

Детето със СД се приучава да държи чашата само, като ръчичките му се хващат и се задържат върху чашата. Когато то стане по-уверено и започне да прави по 3-4 продължителни преглъщания, му даваме чашата да пие самостоятелно, като обаче я пълним с малко течност. Ако детето я хвърля,  може да се използват чашките с капачки, на които отворите се коригират спрямо уменията на детето.

Внимание: При децата със СД не бива да се използват традиционните чашки за приучаване към пиене на вода. Те не подходящи, защото стимулират протрузията на езика.

Първите чаши за пиене на течности.

 

Пиенето със сламка е задължително при децата със СД, като то се предлага в много ранна възраст – още около 10-тия месец. В шишето се поставя вода, мляко или сок, нещо, което детето обича. Тялото отново трябва да е в стабилна позиция, добре подпряно на стол. При детето със СД целта е да бъде постигнато окръгляне и издаване на устните напред (както при произнасяне на звуците„о“ и „у“), последвано от ретракция на езика, която предизвиква засмукване и правилно преглъщане. Затова сламката трябва да бъде поставена встрани между бузите и алвеоларния гребен, след което с леко стискане от страна на родителите да се излее малко течност в устата на детето и веднага след това сламката да се премести централно, като докосва устните, докато детето преглътне. После сламката се премества от другата страна отново между бузите и алвеоларния гребен и описаните по-горе движения се повтарят. През цялото време свободната ръка е под брадичката,  а трите пръстта (палец, показалец и среден) са хванали бузите, като ги придърпват напред и помагат да се окръглят устните около сламката.

С описаните терапевтични техники се дава възможност на детето със СД да развие моторните си умения за безопасно, ефективно, здравословно и социално приемливо хранене. В същото време тези техники са и вид орално-моторни упражнения, които оказват голям ефект върху говора. Децата, хранени по този начин, проговарят по-бързо, говорят по-ясно и имат по-добре изразена лицева мускулатура.

 

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре