Д-р Екатерина Бърлиева
Д-р Екатерина Бърлиева завършва медицина през 1979 г. и може да се похвали с над 30-годишен стаж. Понастоящем работи като педиатър и специалист по детска кардиология в ДКЦ „Софиямед“.
Родителите, които се включиха в нашата кампания „Моят любим педиатър“, я номинираха за техен любим лекар. Срещнахме се с д-р Бърлиева в нейния кабинет, за да й връчим грамотата и за да си поговорим за здравето на децата, за българското здравеопазване и за това какво превръща един педиатър в любим за малките пациенти и техните родители.
Колко малки пациента обслужвате?
Постоянните ми пациенти са около 90. Имам и още около 30, които ме посещават, когато техният личен лекар е възпрепятстван.
Дневно по колко деца минават през кабинета ви?
Зависи от сезона – през зимните месеци около 20 – 25, а през лятото са значително по-малко.
Кои са най-често срещаните оплаквания, за които ви търсят?
Хрема, кашлица, повишена температура, диспептични оплаквания, обриви.
Какво е вашето мнение относно:
Кърменето. Най-доброто за кърмачето! Всяка майка трябва да положи максимални усилия да кърми своето бебе.
Захранването. Между 4-ия и 6-ия месец. Ако се отложи за по-късно, има сериозен риск от възникване на желязодефицитна анемия. Най-добре е да се провежда под протективното въздействие на продължаващо кърмене. Така рискът от хранителни алергии към новите храни или непоносимост към глутена знаително намалява
Проходилките. Не помагат за прохождането, но улесняват майките. Не бива да се прекалява с тях, тъй като детето свиква да има опора при ходенето, а не да разчита на своите собствени умения.
Залъгалките. По-добре залъгалка, отколкото пръст, тъй като може да се откаже по-лесно, когато дойде времето за това.
Хомеопатията. Провеждано от лекар-специалист, хомеопатичното лечение може да бъде много ефикасно и същевременно напълно безопасно за пациента. Много е важно лекарят да прецени докога може да разчита само на хомеопатия и кога да прибегне до стандартната медикаментозна терапия.
Какви са наблюденията ви относно имунизациите – от какво се страхуват родителите? Кои са най-често срещаните нежелани реакции?
Аз не съм имала родители, които да изказват опасения относно имунизациите. Всъщност, тези, които се страхуват, не знаят точно от какво се страхуват. Те се поддават на някакви агитации от страна на некомпетентни хора без медицинско образование. Родителите трябва да се страхуват от болестите, които предотвратяваме благодарение на съвременните ваксини.
Като нежелана реакция най-често се срещаме с повишена температура, което е част от нормалния имунен отговор и бързо се преодолява.
Кои са основните фактори, за да бъде едно дете здраво?
За кърмачетата – да бъдат кърмени, захранвани с подходящите храни в съответните срокове и да бъдат предпазвани от контакти с болни деца и възрастни, доколкото това е възможно. В по-голямата възраст – да не тръгват на ясла по-рано от 2-годишна възраст, най-добре на 3, направо на детска градина. Тогава имунната система може по-добре да се справи с инфекциите, с които детето неизбежно се среща. В предучилищната и училищната възраст е изключително важно децата да се хранят здравословно, пълноценно и разнообразно, както и да имат подходящ дневен режим с ежедневна физическа активност и достатъчно сън.
Какво бихте посъветвали родителите?
Да обичат децата си, но да не ги задушават с обичта си. Да открият техните способности, таланти и интереси и да им осигурят възможност и подкрепа да ги развият.
Кои са най-голeмите трудности, с които се сблъсквате във вашата професия?
Понякога, особено по време на грипна епидемия, натоварването идва малко в повече. Родителите трябва да проявяват търпение, но когато детето ти е болно, това не винаги е възможно. Недостигът на направленията за консултации и изследвания е хроничен проблем, но нещата опират до пари, които никога не са достатъчни.
Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?
Мисля, че в доболничната помощ нещата са доста добре регламентирани и системата работи. В болничната помощ сигурно има какво да се подобри, да се разчупи калъпа на клиничните пътеки и да се лекува пациента с всичките му проблеми, а не само диагнозата по съответната пътека. Трябва да се разширят възможностите за диагностика в амбулаторни условия, а не да се хоспитализират пациенти „за изследвания“.
Има ли случай във вашата практика, който няма да забравите никога?
Помня голяма част от пациентите си през всичките години на моята практика. Нерядко обаче се случва да не мога да позная някой пораснал мой пациент, когато обаче ми каже името си, в паметта ми изниква неговата история, каква точно сърдечна операция е претърпял, какви усложнения е имал, какво съм чувала при прегледите или как е изглеждала неговата електрокардиограма (това е от времето, когато работех изключително като детски кардиолог).
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?
Първата задача на педиатъра е да успокои родителите и да им вдъхне доверие. На родителите трябва да се вярва, те най-добре познават детето си и могат да оценят промените, които настъпват в него. Пациентът трябва да се преглежда основно и цялостно, независимо дали го боли гърло, корем или има обрив.
Разкажете ни чисто човешки за вас – как се справяте със стреса, с напрегнатото ежедневие, как си почивате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Работата с деца, особено с най-малките, изисква много, но и дава много на този, който я практикува с любов. Няма по-зареждаща с позитивна енергия медицинска специалност от педиатрията. Пред очите ти децата израстват, променят се, развиват се, стават хора. Когато човек е допринесъл с нещо за това, повярвайте, усилието си е заслужавало.
Обичам да пътувам, да посещавам нови и непознати места. Най-добре си почивам сред природата, на планина, море или на вилата, винаги активно. На море обичам да плувам, на планина – да бера горски плодове и гъби, на вилата – да се занимавам с двора и градината.
Кое ме усмихва? Разбира се, че видът на щастливо смеещо се бебе или малко дете!
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
О, да, без никакво съмнение, макар че първоначалният ми избор на специалността беше по-скоро случаен и продиктуван от обстоятелствата.
Родителите ви посочиха като един от любимите им педиатри, ето защо ви връчваме и отличителния знак на нашата кампания „Моят любим педиатър“. Какво означава за вас това признание?
Изключително много! Това е най-голямото признание, което съм получавала в професионалния си път. Бях искрено трогната и развълнувана. Това означава, че съм постигнала главното, към което винаги съм се стремила – доверието и обичта на родителите и пациентите.
