Д-р Валентина Гергинова

Д-р Валентина Гергинова е специалист по детски болести и неонатология. Вече повече от 12 години работи в МБАЛ „Вита“, където от 2014 г. завежда неонатологичното отделение.  В професионалната й визитка правят впечатление следдипломните й квалификации и множеството научни публикации в областта на педиатрията и неонатологията.

Родителите, които се включиха в нашата кампания „Моят любим педиатър“, я номинираха  за техен любим лекар. Срещнахме се с д-р Гергинова в нейния кабинет, за да й връчим грамотата и за да си поговорим за здравето на децата, за българското здравеопазване и за това какво превръща един педиатър в любим за малките пациенти и техните родители.

Колко малки пациента обслужвате и дневно по колко деца минават през кабинета ви?

От новородени до 18-годишна възраст. Дневно през кабинета ми минават около 15 – 20 деца.

Кои са най-често срещаните оплаквания, за които ви търсят?

Сезонни вирусни инфекции, различни патологични състояния в детската и неонатална възраст, за рутинна детска консултация.

Какво е вашето мнение относно:

Кърменето. Това е най-добрата храна за кърмачето не само като балансираност на състава, но и като съдържание на човешки растежни фактори и хормони, които няма как да бъдат добавени в адаптираните млека (включително и хормонът на щастието). Препоръчвам изключително и ексклузивно кърмене!

Захранването. Между 4-6-тия месец в зависимост от двигателното и нервнопсихическото развитие на детето и морфологичната му зрялост при раждането.

Проходилките. Привърженик съм на „физиологично“ прохождане без проходилки.

Залъгалките. Одобрявам използването на залъгалки през първите три месеца, защото задоволяват сукателния рефлекс на бебето.

Какви са наблюденията ви относно имунизациите – от какво се страхуват родителите? Кои са най-често срещаните нежелани реакции?

Основният страх, абсолютно неоснователен, е от развитие на аутизъм. Най-честите странични реакции са бързопреходен фебрилитет до 38.5°С и локално зачервяване.

Кои са основните фактори, за да бъде едно дете здраво?

Балансирано и пълноценно хранене, адекватен хигиенен режим и спокойна и щастлива психоемоционална атмосфера в семейството. За по-големите деца в училищна възраст са много важни спортът и правилното редуване на натоварване и почивка.

Какво бихте посъветвали родителите?

Да бъдат търпеливи, да приемат детето си такова, каквото е, да се вслушват в желанията му, да развиват интересите му, да възпитават висок емоционален коефициент…

Кои са най-голeмите трудности, с които се сблъсквате във вашата професия?

Мнението на родителите, получено от непрофесионални, виртуални източници.

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Промените са задължителни, в неонатологията и педиатрията не може да има ограничения в клиничните пътеки. Вярвам също така, че връщането на училищните лекари би било от огромна полза.

Има ли случай във вашата практика, който няма да забравите никога?

Не са един и два – от приложението на първия сърфактант на недоносено новородено с тегло 800 г в България през 1991 год. в Университетската неонатологична клиника, през случай 8-годишно дете с левкемия по време на клиничната ми ординатура по педиатрия, до всички новородени в тежко депресивно състояние и върнали се към живота благодарение на приложената  реанимация.

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?

Диагностичният процес изисква търпение, непрекъсната квалификация и реално самочувствие. Неонатологията и педиатрията са интердисциплинарни специалности и човек не бива да страда от професионален комплекс, реално да преценява възможностите си и своевременно да консултира децата с други и/или по-високо квалифицирани специалисти. Истинският професионалист се учи да края на практиката си. Медицината, освен диагноза и лечение, е човешко общуване с много обич и съчувствие към хората и тяхното страдание!

Кажете ни чисто човешки за вас – как се справяте със стреса, с напрегнатото ежедневие, как си почивате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Със спорт, музика, общуване със семейството и близките приятели, разходки сред природата… Бебетата и децата винаги могат да ме накарат да се усмихна, както и добронамерените хора.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Да, определено.

Родителите ви посочиха като един от любимите им педиатри, ето защо ви връчваме и отличителния знак на нашата кампания „Моят любим педиатър“.  Какво означава за вас това признание?

Много благодаря! Изключително ме трогва и развълнува, дори не съм си помисляла, че ще се случи. Просто се старая да давам най-доброто от себе си… Смятам, че в България има много достойни неонатолози и педиатри и че аз съм сред тях!