Сега четеш
От какво се страхува детето?

От какво се страхува детето?

Има страхове, които се появяват в определени възрасти. Психолозите ги считат за нормални, защото са част от израстването на детето и успоредно с развитието му, те изчезват. Ето от какво обикновено се страхуват децата:

0 – 6 месеца: от неочаквано силни звуци, резки движения, падане на предмети, отсъствието на мама, резки промени в нейното настроение;

7 – 12 месеца: от силни звуци, хора, които детето вижда за пръв път, рязка смяна на обстановката, безпомощност в неочаквана ситуация;

1 – 2 години: от силни звуци, раздяла с родителите, заспиване и събуждане, непознати хора, травми, загуба на контрол над емоционалните и физически функции;

2 – 2.5 години: от изчезването на родителите, непознати деца на същата възраст, нощни кошмари, промени в обкръжаващата обстановка, проява на стихии – гръм, мълнии;

2 – 3 години: от големи, непонятни, „носещи в себе си опасност“ предмети (например прахосмукачката), екстремни събития (смърт, развод), промяна в местоположението на обичайните обекти;

3 – 5 години: от смъртта (появява се представата, че животът има свой край), нощни кошмари, стихийни бедствия, болести и операции;

6 – 7 години: от приказни персонажи, загубата на мама и тати, самотата, страхове, свързани с училището, с физическо насилие;

7 – 8 години: от тъмни зловещи места, стихийни бедствия и катастрофи, загуба на внимание и разбиране от околните, физическо наказание, изключване от училищния и домашния живот;

8 – 9 години: от уличаването в лъжа, физическо насилие, караници с родителите;

9 – 11 години: от невъзможност за успех в училище и в спорта, болести, хора, които могат да са опасни (наркомани, хулигани и т.н.);

11 – 13 години: от поражение, необичайни собствени постъпки, собствената външност и привлекателност, болести и смърт, сексуално насилие, критика от страна на възрастните, загуба на лични вещи.

Как да помогнете

Детските страхове, на които възрастните не обръщат внимание, могат да доведат до негативни последствия – проблеми в общуването с връстниците, агресия, трудности в социалната адаптация, неврози и комплекси. Затова е важно навреме да обърнете внимание на детските страхове, да разберете дали те имат патологичен характер и в зависимост от това да се опитате самите вие да помогнете на малкото човече или да потърсите помощта на психолог.

  • Първият етап на помощ се явява назоваването на страха. Поговорете си с детето. Това е целесъобразно, разбира се, ако то е поне на 3 години. Помоли детето да опише страха, да разкаже на какво му прилича, как се чувства, в какви ситуации се страхува и какво иска да направи с този страх. Като правило, децата с радост се съгласяват да „изпратят“ страха на Северния полюс, да го заключат в някоя висока кула и т.н. Още един действащ метод е да съчините с детето приказка за страха, която непременно завършва с победата на главния герой.

 

  • Да се нарисува страха е увлекателно и полезно занимание. В хода на рисуване може да проведете беседа, да разберете от какво се страхува детето и да му предложите да търси решения как да преодолее тревогите си. След завършване на рисунката, може да предложите да смачкате листа и да го изхвърлите и да обясните, че по този начин прогонвате завинаги страха и той вече няма да го безпокои. След това похвалете детето колко е смело и как се е справило със страха.

Важно!

Всичко, което се изисква от вас по отношение на преодоляването на детските страхове, е да бъдете до детето, да умеете да го изслушвате, да не му се подигравате и обиждате, а да проявите разбиране и подкрепа. И още нещо –да намерите правилния начин да се справите с това, което плаши детето – сами или с помощта на специалист.

 

 

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре