Хранителните алергии при деца: какво трябва да знаем и как да се справим

През последните години хранителните алергии в кърмаческа и ранна детска възраст се оказват проблем за все повече семейства. Казваме проблем, защото грижата за дете с хранителна алергия е истинско предизвикателство за родителите – те трябва да са непрекъснато нащрек и да следят всяка хапка на своето мъниче, да бъдат изобретателни, за да намерят адекватен заместител на храната алерген и да имат много, наистина много познания по темата.

Защо все повече деца страдат от хранителни алергии, кои са най-алергенните храни, как да разберем дали детето страда от алергия и какво да направим, ако детето е изяло нещо, към което е алергично… Тези и още куп интересни въпроси зададохме на един от най-добрите детски алерголози – д-р Златко Димитров.

Д-р Димитров, все повече деца страдат от хранителни алергии. Защо именно най-малките са най-често засегнати?

През последните десет години се наблюдава значителен ръст на алергичните болести в световен мащаб. Успоредно с нарасналата честота на алергичния ринит и бронхиалнатa астма се увеличава и честотата на хранителната алергия. Този ръст се наблюдава както в развитите, така и в развиващите се страни.

Средната честота на хранителната алергия за възрастни и деца е 4%, като най-висока е до 3-годишна възраст – 6%. Това, че децата по-често страдат от хранителна алергия, се дължи на няколко фактора – незряла лигавична бариера, намалена ензимна активност в кърмаческия период и намален синтез на лигавичен IgА до 4-годишна възраст. За появата на алергично заболяване обаче задължителен фактор е наличието на атопия, която се унаследява. Най-висока е вероятността, ако и двамата родители страдат от алергично заболяване. И нещо любопитно – родителите може да са носители на гени на атопия, без самите те да имат алергична патология.

Какво точно представлява хранителната алергия?

Хранителната алергия е резултат от сложни имунологични механизми, които могат да се разделят на няколко типа – бърз тип реакции, обусловени от свързването на хранителния алерген с IgE молекули и последващо освобождаване на вещества от клетките, които водят до поява на видими признаци на алергичната реакция, смесен тип IgE-клетъчни реакции и бавен тип клетъчни рекации.

Как да разпознаем дали детето има хранителна алергия? Какви са проявите?

Симптомите на алергичната реакция зависят от механизма, по който тя протича, но най-често се наблюдават повръщане, диария, кървави примеси, обрив, оток, плач, неспокойство и влошено общо състояние на детето след прием на определена храна…

Колко време след приемането на съответната храна се проявява алергията?

Скоростта на поява на хранителната алергия е различна и непредвидима, особено при първа изява. В зависимост от типа реакция описаните симптоми могат да се появяват от няколко минути до няколко дни след прием на съответната храна, довела до алергична реакция. При тежките алергични реакции, които протичат като бърз тип, може да има затруднено или свиркащо дишане, понижено кръвно налягане или увредено съзнание, а в най-тежките случаи се разгръща анафилактичен шок.

Кои са най-честите хранителни алергени? Вярно ли е, че най-честа в детската възраст е т. нар. алергия към белтъка на кравето мляко?

Да, при децата най-честа е алергията към протеините на кравето мляко, след това сред хранителните алергени се нареждат яйцата, ядките, рибата и морските дарове. При възрастните тази последователност е обратна.

Алергията към протеините на кравето мляко (АПКМ) се среща най-често при децата поради няколко причини. Първо, това е първият чужд протеин, с който се сблъсква детето – честа практиката е новородените да се хранят с адаптирано мляко поради необходимост майката да се възстанови след раждането или да се научи да кърми. Това, в съчетание с наследствеността и незрелостта на стомашно-чревната лигавична бариера, е предпоставка за поява на алергия към тези протеини. Второ, изкуствено хранените деца до определена възраст получават изключително тази храна. И трето – видът на протените на кравето мляко отговоря по структура и молекулна маса на протеините, които са способни да отключат алергична реакция. Теорията, че детето може да се алергизира още вътреутробно, ако бъдещата майка приема често алергенни храни, не намира всеобщо признание и поради това „хипоалергенни“ диети не се препоръчват на бременните.

Вярно ли е, че кърменето е най-добрата превенция срещу хранителните алергии?

Както вече подчертах, алергията е генетично предопределена, но факторите на средата, храненето и начинът на отглеждане на детето могат да намалят риска от изява на алергична реакция. Кърменето е основен протективен фактор. То дава възможност да се подпомогне описаната незряла лигавична бариера на храносмилателния тракт както чрез оптималния белтъчен баланс, така и чрез съдържащите се в нея клетки и молекули на имунната защита, ензими и хормони. Не случайно препоръките на СЗО са децата да са на изключително кърмене най-малко до 6-месечна възраст.

Начинът на захранване има ли значение за появата на алергия? И ако да, вашите съвети – как да захраним най-правилно бебето!

Възникването на алергична реакция зависи от генетичния фактор и от факторите на средата, тоест от появата на хранителен алерген, към който детето е способно да отключи алергична реакция. В този смисъл отложеното даване на определена храна не намалява вероятността от развитие на дадена хранителна алергия, а само отлага времето на появата й.

Съгласно актуалните препоръки захранването трябва да започне между 4- и 6-месечна възраст. Забавянето след този период поради страх от алергия е неоснователно и дори вредно за детето, тъй като води до енергиен дефицит и до недостиг на определени вещества и микроелементи с последващи усложнения.

За захранване трябва да се използват типичните за съответния регион храни и да се избягват екзотичните за страната продукти. То трябва да започне със зеленчукови/плодови пюрета, да продължи с месно-зеленчукови, а след това да се въведат жълтъкът и рибата.

И така, имаме съмнение, че детето страда от хранителна алергия. Как обаче става диагностицирането?

Основното правило при поставянe на точна диагноза е внимателна оценка на случилото се с детето след прием на определена храна, времето за поява на реакцията, наличието на други съвпадащи по време фактори. Независимо от постоянния напредък на диагностичните методи в алергологията, внимателното разпитване на пациента/родителите е ключов момент. Предвид разнообразието от механизми на протичане на алергичните реакции е уместно използването на целия спектър от достъпни изследвания – проби с убождане, кръвни тестове, епикутанни тестове (patch test) и провокационни проби.

Разкажете ни за повече за т. нар. „провокационен тест“?

Провокационните проби се използват като последна стъпка в диагностиката на хранителната алергия. Приложението им се налага поради липсата на достатъчно сигурни методи на диагностика. Отрицателните кожни и кръвни тестове не изключват алергия, особенно при характерно описание на преживяната реакция. От друга страна, кръвните тестове често са източник на фалшиво положителни резултати, което може да доведе до свръхдиагностика на хранителна алергия. Точно затова като най-точен метод се прилага провокирането със съответна храна по определена схема, под лекарско наблюдение. Това помага за своевременно установяване на заболяването, за правилната оценка и за най-адекватното лечение на алергичната реакция.

Как се лекува хранителната алергия?

Независимо от вида и тежеста на алергичната реакция, най-важното нещо е приемът на подозираната храна да бъде прекратен веднага. При всички случаи родителите трябва да потърсят незабавна лекарска помощ. До пристигнето на линейката (при тежки случаи) или преди транспортиране на детето от родителите трябва да се даде антихистамин в съответната за възрастта доза. Това ще намали тежестта на алергичната реакция. При децата, преживели анафилактична реакция, се назначава адреналин под формата на предварително заредена спринцовка (писалка). В тези случаи адреналинът се прилага веднага, след като е установен приемът на храната, причинила анафилаксията при предходен епизод. Останалото лечение се назначава и провежда от алерголог, а при спешните случаи – от екипа на спешната медицинска помощ.

Как трябва да бъде хранено детето с хранителна алергия?

Зависи от това дали детето е кърмено или е на изкуствено хранене…

С кърмата детето получава разнообразни хранителни вещества, които са съставни части на приетата от майката храна – протеини, въглехидрати и мазнини. Основни причинители на алергичните реакции са протеините и гликопротеините. До провеждане на алергологична консултация майката би следвало да изключи от хранителния си режим най-честите хранителни алергени, които са изброени по-горе. Прилагането на по-широки диети, изключващи голям брой храни, не е оправдано от алергологична точка. След консултация със специалист и провеждането на изследвания вече могат да се изготвят препоръки за хранене, съответстващи на конкретните потребности на детето и спрямо вида на хранителната алергия.

При изкуствено хранените деца с АПКМ трябва де се използват екстензивно хидролизирани млека (с максимално разграден млечен протеин). В много редки случаи се наблюдава алергия и към този вид млека, което налага да се използват аминокиселинни млека.

В останалите случаи се отстранява съответната храна или храни, които са подозирани като причинител на алергичната реакция. Допълнителното приложението на противоалергични медикаменти няма смисъл при спазване на стриктна диета. Те трябва да се използват само за лечение на вече появила се алергична реакция до преминаването й.

Каква е прогнозата – хранителните алергии израстват ли се с възрастта?

Това обикновено зависи от вида на хранителния алерген. Данните показват, че по отношение на алергията към кравето мляко в 90% от случаите след 5-годишна възраст детето постига толеранс. По-неблагоприятна е прогнозата на хранителната алергията към ядки, риба и морски дарове – в повечето случаи тя продължава до зряла възраст. Всички тези срокове са условни и се определят от генетичните фактори, тежеста на сенсибилизацията (алергизацията), стриктността на спазваната диета и др. Необходимо е периодично провеждане на алергологични тестове и преоценка при конкретното дете.

И за финал – какво да правим, ако детето е изяло нещо, към което е алергично?

Ако своевременно забележим приема на такава храна, може да се направи опит за стимулиране на повръщане, тъй като това ще намали количеството на попадналия в храносмилателната система алерген. При децата, вече преживели анафилактичен шок към приетата храна, незабавно трябва се приложи адреналин интрамускулно (ако родителите са предварително обучени). При всички случаи може да се приложат и антихистамини от новата 2-ра генерация в съответна на възрастта доза. Желателно е незабавно да се потърси консултация с лекар, а за по-тежките случаи – да се извика екип на „Бърза помощ“.