С глутен, без глутен…

Беше ли ви страх, когато трябваше да захраните за пръв път детето си с глутенова каша? А сега, когато мъникът вече е по-голям, давате ли му тестени изделия? И когато пазарувате, обръщали ли сте внимание, че на някои опаковки има зачеркнат житен клас?…

Да, напоследък доста се говори за опасностите от глутеновите храни и се носят страховити истории за причинени от тях алергични реакции и заболявания. И докато загрижените родители със страх отбягват хляба и сладкишите в менюто на децата си, индустрията на безглутеновите храни се радва на все по-големи печалби… Вреден ли е наистина глутенът или е по-вредно да лишаваме децата си от него? Какво представлява цьолиакията? Кога наистина се налага да се прибегне към безглутенова диета и дали тя е алтернатива на здравословното хранене? На всички въпроси, които отдавна ни вълнуват, отговори специалистът по детска гастроентерология д-р Елена Лазарова.

Какво представлява глутенът и в кои храни можем да го открием?

Глутенът е белтък, който може да бъде открит в различни житни култури като пшеница, ръж, ечемик, лимец, камут и тритикале. Той представлява приблизително 7% от масата на брашното и както подсказва неговото наименование (gluten – „лепило“, от латински), придава еластичност на тестото и спомага за запазване на формата му. Съдържа и важни аминокиселини, необходими за покълване на житния зародиш.

Как и кога трябва да бъдат въведени глутеновите храни в детското меню? Много майки се притесняват, че глутенът е опасен – това така ли е?

През последните години бяха проведени редица проучвания по темата. Тази година Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене (ESPGHAN) излезе със становище и препоръки за въвеждането на глутенсъдържащи храни в менюто на децата. Според експертите глутенът трябва да бъде въведен между 4- и 10-месечна възраст. Въпреки притесненията на майките и противоречивата информация в интернет, практиката и проучванията сочат, че късното включване на глутенови продукти в хранителния режим на малчуганите не намалява честотата на заболяването цьолиакия, а само отлага появата на първите симптоми.

Напоследък т. нар. безглутенова диета се превърна в мода, като например в САЩ за периода 2013 – 2015 г. се регистрира 136% увеличение на потреблението на безглутенови храни. Много от родителите умишлено не предлагат на децата си глутенови храни, тъй като мислят, че това е здравословна алтернатива на хранене. Крие ли някакви рискове това?

През последното десетилетие интересът към безглутеновите храни се засили, тъй като бе установено, че те помагат за по-добрата диагностика на цьолиакията, както и на други болести, свързани с приема на глутен (нецелиакичната глутенова ентеропатия, алергия към глутен). Трябва обаче да се знае, че прилагането на безглутенова диета не е превенция срещу тези заболявания. Освен това през последните години бе лансирана идеята за прилагане на безглутенов хранителен режим при хората с наднормено тегло. Оказа се обаче, че това не само не даде очакваните резултати, но и че крие риск за отключване на редица метаболитни нарушения в организма. Изводът от всичко това е, че при липса на оплаквания или поставена диагноза за цьолиакия и други болести, свързани с приема на глутен, не се препоръчва подобна диета.

Кога наистина се налага глутеновите храни да бъдат изключени от детското меню?

Безглутеновият харнителен режим е лечение за деца с доказана цьолиакия. Стриктното му спазване води до възстановяване на тънкочревната лигавица, нормална абсорбция на хранителните вещества и нормално физическо развитие на пациента. В повечето случаи след диагностицирането на заболяването и прилагането на безглутенова диета, попадането на малки количества глутен в организма не предизвиква появата на симптоми, но поддържа автоимунния процес. Поради тази причина след време са възможни повторни оплаквания.

За разлика от цьолиакията, алергията към глутен обикновено се проявява бързо – до няколко часа или дни след консумацията, а обичайните симптоми са повръщане, диария и обриви. Друго заболяване, свързано с приема на глутен, при което се препоръчва безглутенов хранителен режим, е нецелиакичната глутенова чувствителност. От 2010 г. насам броят на диагностицираните случаи на заболяването значително е нараснал. Пациентите имат оплаквания, сходни с тези при цьолиакията – диария, желязодефицитна анемия, дефицит на фолиева киселина, коремни болки, намаляване на телесното тегло.

Разкажете ни по-подробно какво представляват цьолиакията (глутенова непоносимост) и алергията към пшеница? Какви са симптомите им, как се диагностицират и как се лекуват?

Цьолиакията е имунно-медиирано заболяване на тънкото черво, което се проявява само при генетично предразположени индивиди. При децата се среща във възраст от 2 и половина до 15 години. Характерно за болестта е, че се отключва след прием на глутенсъдържащи храни. В резултат настъпва разрушаване на тънкочревните вили (микроскопични образувания на тънкото черво, които помагат за усвояването на хранителните вещества – бел. ред.), което възпрепятства усвояването на белтъците, мазнините и въглехидратите.

Най-често срещаните симптоми при децата са хронична диария, капризен апетит, наддаване на тегло, коремни болки, повръщане, запек и подуване на корема.

Диагнозата цьолиакия се поставя след провеждане на редица имунологични тестове, като най-сигурното изследване е тънкочревната биопсия, с чиято помощ се установяват типичните за заболяването промени в лигавицата на тънкото черво. Лечението е пожизнено спазване на стриктна безглутенова диета.

Виж още

Първите храни на бебето. Кога и как?

Сравнително отскоро се заговори за тясната връзка между аутизма и глутеновите храни. Наистина ли безглутеновата диета оказва благоприятен ефект върху здравето на децата аутисти?

През последните години се оформи едно ново течение в лечението на децата с аутизъм чрез спазване на безглутенова и безкаезинова диета. Проведените до този момент проучвания с малки групи пациенти обаче не доказват категорично ползата от диетата в случаи на аутизъм. В този смисъл, за да се даде категоричен отговор на този въпрос, е необходимо провеждането на още проучвания.

Какво бихте посъветвали родителите – за или против глутеновите храни?

Детският организъм изисква правилен хранителен режим, съобразен с възрастовите особености. При наличие на симптоми на цьолиакия, алергия към глутен или нецелиакична глутенова чувствителност безглутеновата диета е уместна. При всички положения, преди да се вземе решение за започване на подобна диета, е желателно да се направи консултация със специалист и да бъдат проведени необходимите изследвания.

Заместители на глутена

Съществуват две групи безглутенови храни. В първата влизат т. нар. естествени безглутенови храни – ориз, царевица, картофи, бобови растения, елда, маниока, тапиока, кестени, риба, зеленчуци, плодове, месо и растителни мазнини. Останалите безглутенови храни на пазара са обозначени според европейските стандарти със специален знак – зечертан житен клас, чрез който производителят декларира, че съдържанието на глутен е от 20 до 200 мг/кг.

Внимание: скрит глутен!

Съществуват т.нар. рискови храни, които могат да съдържат глутен, без да подозираме за това. Обикновено той попада в продуктите по време на производството им. Сред тези рискови храни попадат пакетираният пържен чипс, захаросаните плодове, кремовете, топените сирена, саламите, сосовете, пудрата захар, шоколадовите бонбони, сладоледът, дъвките, изкуствените подсладители и сухите бульони.