Хепатит А – болест на мръсните ръце



завеждащ лаборатория „Хепатитни вируси“ към НЦЗПБ, София
У нас разпространението на хепатит А е най-високо при децата между 5- и 10-годишна възраст. Това инфекциозно заболяване е известно още като болест на мръсните ръце. Как става заразяването, какви са симптомите, какво е лечението, как можем да предпазим децата от хепатит А? Потърсихме отговорите от д-р Тенев.
Какво представлява хепатит А?
Вирусният хепатит А е остро инфекциозно заболяване, което се предава от човек на човек. Причинява се от вирус, който се размножава в черния дроб и води до неговото увреждане. Заболяването се проявява с признаци на обща интоксикация, хепатит, а понякога и жълтеница. То е известно още от древността, като първите епидемии от хепатит А са документирани в Европа през 17 и 18 век.
Това е най-често срещаният хепатит в света, като годишно боледуват около 1,4 млн. души. България се счита за страна със средна ендемичност, но се определя като една от малкото държави със заболяемост по-висока от средните за Европейския съюз (ЕС). По данни на Европейския център за контрол на заболяванията в Стокхолм в страните от ЕС най-засегната е детската възраст. По възрастови групи през последните години в България разпространението е най-високо при децата между 5- и 10=годишна възраст.
Как става заразяването?
Заболяването се нарича още „болест на мръсните ръце“. Основният механизъм на предаване на заболяването е фекално-орален, като роля играят замърсените ръце, хранителни продукти, вода, мухи и др. Инфекцията може да бъде предизвикана при консумация на заразена храна (твърда или течна) или вода, като се наблюдава както семейно заразяване по контактно битов път, така и разпространение в по-големи колективи и общности – епидемични взривове. Източник на заразата е болният човек или заразоносител (при част от хората заболяването протича безсимптомно). Болните с жълтенична форма са заразни няколко дни, преди появата на симптомите, и една седмица след това. Вирусът се намира в най-голяма концентрация във фекалиите (изпражненията), кръвта и слюнката и чрез тях може да бъде предаден. Най-опасни от епидемиологична гледна точка са болните без жълтеница или заразените без оплаквания. Заразяването по контактно-битов път може да стане при ползването на общи предмети с болния (най-вече играчки при децата).
Какви са симптомите?
В сравнение с останалите вирусни заболявания след заразяване се наблюдава сравнително дълъг инкубационен период – между 15 и 50 дни преди появата на оплаквания. Самото заболяване може да протече по най-различен начин. Срещат се безсимптомни форми (без никакви оплаквания), безжълтенични форми (имат оплаквания, но нямат пожълтяване) и типичните жълтенични форми. Ако заразяването с вируса на хепатит А се случи в детска възраст, то често протича, без да се разбере за това или с леко изразени симптоми на заболяването. Колкото по-възрастни са заразените, толкова по-ясно изразени са общите симптоми. Заболяването започва с обща отпадналост, слабост, лесна уморяемост, намален апетит, гадене, повръщане. Болните се оплакват от тежест в дясното подребрие и чувстват тъпа болка. Температурата не е задължителен симптом, но често се среща. Понякога заболяването протича с грипоподобни или алергични прояви. Продължителността на периода, предшестващ появата на жълтеница, трае най-често около 1 седмица. Първоначално се появява пожълтяване на склерите на очите, а до няколко дни и на цялото тяло. Степента на жълтеницата обикновено съответства на тежестта на заболяването. Заедно с развитието на жълтеницата урината става по-тъмна, а изпражненията – по-светли.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологични (контакт с болен от вирусен хепатит А, консумация на заразена храна или вода, пребиваване в страна (район) с високо разпространение на хепатит А и др.), клинични (описаните вече симптоми) и лабораторни критерии (доказване на нуклеиновата киселина на вируса на хепатит А в серум или изпражнения, доказване на специфичен антитяло отговор срещу вируса на хепатит А и доказване на антигена на вируса на хепатит А в изпражнения).
Какво е лечението?
Уместно е болните от хепатит А да се хоспитализират в инфекциозно отделение, където се наблюдават и се извършват комплексни изследвания. Изолацията не само намалява възможността от разпространение на инфекцията сред здрави индивиди, но дава и възможност за медицинско наблюдение и проследяване. Препоръчва се постелен режим – болният лежи през по-голямата част от денонощието. Това не е трудно за изпълнение, тъй като пациентите са отпаднали, не се хранят, не приемат течности и самите те предпочитат да лежат. По време на болничния престой се извършват редица изследвания, които са показателни за състоянието на черния дроб и степента на неговото увреждане, а съответно и на възстановяването му. Проследяват се стойностите на билирубина в серума, на чернодробните ензими – AST, ALT и на други показатели.
Лечението е основно патогенетично – интравенозни вливания на глюкозни и солеви разтвори, медикаменти, подпомагащи функцията на черния дроб (хепатопротектори). Препоръчително е приемането на витамини, жлъчкогонни средства, симптоматични средства. При наличие на висока температура, болков синдром и повръщане се използват и симптоматични средства. Важно място в лечението на хепатита заема диетата – забранява се приемът на алкохол, газирани напитки, тлъсти и лютиви храни, консумацията на бобови растения, на трудно смилаеми храни, на мазнини от животински произход. Ограничава се количеството на консумираната готварска сол. Подходящи храни са чай, компот, плодови сокове, пресни плодове, зеленчукови бульони, картофи, ориз и др. С подобрение на състоянието диетата се разширява, като се включват млечни белтъци (мляко, извара, обезсолено сирене), месо от млади животни (пилешко, телешко), прясна риба, яйчен белтък и др. Храната трябва да бъде варена или печена, без силни подправки и без запръжки. Уместно е да се увеличи количеството на течности – 2-2,5 л на ден в зависимост от възрастта на пациента. Спазването на диетата продължава не по-малко от 3 месеца, като през това време се забраняват и физическите натоварвания.
До какви усложнения може да се стигне?
След преболедуване от хепатит А се изгражда траен имунитет и повторни заболявания не се наблюдават. В по-голямата част от случаите заболяването преминава леко – особено при деца, но при възрастните често се срещат усложнения.
Ако се установи хепатит А по време на бременност, има ли опасност за плода?
Πo вpeмe нa бpeмeннocттa жeнcĸият opгaнизъм имa знaчитeлнo пo-ниcĸи нивa нa имyнитeт, което го прави по-податлив към заразяване с различни инфекциозни заболявания, включително и с хепатит А. Aĸo бpeмeннaтa нe cи миe pъцeтe cлeд xoдeнe дo тoaлeтнa, ядe нeдoбpe измити плoдoвe и зeлeнчyци, пoлycypoви xpaни, живee пpи ниcĸи нивa нa oбщa xигиeнa – oпacнocттa дa ce зapaзи oт xeпaтит A e гoлямa. При ycтaнoвяване на заболяването, бременната жена ce пpиeмa в бoлницa зa лeчeниe. Инфeĸциятa e нaпълнo лeчимa, cтигa дa ce oвлaдee нaвpeмe. Kaтo цялo бeбeтo, poдeнo oт бoлнa oт xeпaтит А мaйĸa, e нaпълнo здpaвo и нямa oпacнocт зa здpaвeтo мy. Зa cъжaлeниe, макар и рядко, при бременната с xeпaтит A могат да се наблюдават усложнения – cпoнтaнeн aбopт, пpeждeвpeмeннo oтлeпвaнe нa плaцeнтaтa, плaцeнтapнa нeдocтaтъчнocт.
Как можем да предпазим детето от хепатит А?
Неспецифичните профилактични мерки включват изграждане на добри хигиенни навици още в ранна детска възраст – измиване на ръцете преди хранене и при ползване на тоалетна, изкореняване на вредни навици като смучене на пръсти и биберони в по-голяма възраст (3-4 години). Ноктите на децата трябва да се изрязани… Тоест, спазването на добра лична хигиена е ефикасно средство за предпазване от хепатит А. Освен това е важно родителите да не забравят да измиват обилно с вода плодовете и зеленчуците, преди консумация. Друга мярка е избягването на контакта с болни от хепатит А. Най-сигурното средство за предпазване от заболяването обаче е имунизацията с ваксина срещу хепатит А.
Какво трябва да знаем за ваксината срещу хепатит А
Ваксината против хепатит А съдържа убити вируси, които създават продължителен имунитет. Счита се, че имунитетът след ваксиниране е доживотен. Предлагат се ваксини за деца и за възрастни. Ваксините се поставят 2 пъти на интервали от 6 до 18 месеца с мускулна инжекция. Опитът досега показва, че хепатитната А ваксина е безопасна и високоимуногенна, защото защитно ниво на антитела се образува един месец след първата доза. Понася се добре и не са установени сериозни нежелани реакции. Имунизирането може да се извършва едновременно с други имунизации. Ваксините срещу хепатит А не се препоръчват за деца под 1-годишна възраст. Ваксината може да бъде поставена от личния лекар (след като предварително се закупи от аптека) или в имунизационните кабинети на РЗИ.
Защо е важно детето да мие ръчички
Хепатит А е познат още под името „болест на мръсните ръце“. Това е така, защото най-често заразяването става в резултат на лоши хигиенни навици, тоест на немиенето на ръце. Много често, когато децата играят навън и се докосват до различни предмети, им се предлагат храни, които пипат с ръце (солети, бисквити, царевични пръчици, ядки и др.). Ако няма възможност за измиване на ръцете преди хранене (когато са навън), родителите трябва да използват „влажни кърпички“ и много добре да почистят ръцете. Когато детето е по-голямо и се прибере у дома след игра, първото нещо, което трябва да направи, е да си измие ръцете със сапун.
Каква е твоята реакция?

завеждащ лаборатория „Хепатитни вируси“ към НЦЗПБ, София