Сега четеш
„Храна“ за размисъл

„Храна“ за размисъл

Рационалното хранене и възпитание на децата са двете най-важни и осъзнати задължения на родителите. Още с раждането обаче родителите се изправят пред редица дилеми, свързани със здравословното меню на малкия човек. Как да храним балансирано и пълноценно децата си, попитахме д-р Елисавета Стефанова.

 

Какви са специфичните хранителни потребности на децата? От колко калории дневно се нуждаят според възрастта си?

Потребностите от енергия варират в зависимост от възрастта, пола, размерите на тялото (тегло и ръст), физическата активност, а специално при децата – и от темповете на растеж.

Бързият растеж на кърмачетата и малките деца определя по-големите потребности от енергия на килограм тегло в сравнение с тези при по-големите деца и възрастните индивиди. Само за справка – среднодневните енергийни потребности на кърмачето (на килограм телесно тегло) са три пъти по-високи от тези на възрастен човек!

През първата година от живота му енергийните нужди на детето варират между 600 и 1000 ккал/ден. Между 1 и 3 години тази потребност е около 1200 ккал/ден, а за по-големите деца се увеличава на 1500-3500 ккал/ден в зависимост от физическата активност.

Как трябва да бъде разпределено съотношението на мазнини, въглехидрати и белтъчини в менюто според възрастта на детето?

За да бъде балансирано и здравословно, детското меню трябва да обхваща основните хранителни вещества – белтъчини, въглехидрати и мазнини. Белтъчините са основни градивни единици в клетъчните структури. Те осигуряват около 10-15% от енергийните нужди на растящия детския организъм.

Детското меню се нуждае и от адекватен хранителен прием на въглехидрати, който при кърмачета на възраст от 0 до 6 месеца е 60 г/ден, а при тези на възраст от 6 до 12 месеца – 95 г/ден. При децата над 1 година препоръчителният хранителен прием на общи въглехидрати е в интервала 45-60% от енергията на храната за деня.

На трето място по важност е вносът на мазнини, които дават способност на клетката да се изгражда. Мазнините покриват около 30-40% от енергийните нужди.

Какъв е оптималният размер на порциите и какво трябва да бъде тяхното разпределение в дневното меню?

Оптималният размер на порциите зависи от възрастта на детето. Смята се, че порцията на храната не бива да надвишава физиологичния обем на стомаха. От 1 до 1½ години той е около 200 мл, за децата на възраст 1½-3 години – до 250 мл, а при по-големите порциите са между 250-350 мл, като допълнително се включват и 30-75 г хляб, пресни салати и плодове.

Освен разнообразно, храненето на детето трябва да бъде редовно – 4-5 пъти дневно. Редовното хранене е важно за доброто храносмилане, предотвратява приема на големи количества храна наведнъж и натоварването на храносмилателната система.

Кои продукти са от водеща важност при децата във възрастовите групи от 10 месеца до 3 години и от 3 до 7 години?

Храните могат да се разпределят в 4 основни групи храни в зависимост от това на кои хранителни вещества са основни източници: зърнени храни и картофи; плодове и зеленчуци; мляко и млечни продукти; месо, риба, яйца, бобови храни и ядки.

При малките деца на възраст от 10 месеца до 3 години най-ценната група храни е тази на млякото и млечните продукти. Те са най-добрият източник на лесноусвоим калций, необходим за изграждането и растежа на костите и зъбите. Mлякото и млечните продукти съдържат достатъчно мазнини, пълноценни белтъци, витамини А, D, както и целия спектър на витамините от група В, особено витамин В2.

Киселото мляко заема важно място в здравословното меню още от ранна детска възраст. Млечнокиселите бактерии подобряват храносмилането, стимулират перисталтиката, подобряват имунитета и намаляват случаите на алергия към млякото.

Сметаната, пълномаслените млека и сирена отговарят на хранителните нужди на най-малките, но също така са значителен източник на мазнини и може да допринесат за покачване на теглото при децата. След 3-годишна възраст се препоръчва постепенното заместване на пълномаслените млечни продукти с по-нискомаслени.

За да се осигури разнообразие, ежедневно в детското меню трябва да са включени представители на всички основни хранителни групи. Децата на възраст между 3 и 7 години трябва да консумират всеки ден хляб или картофи, месо или риба, млечни продукти, плодове и зеленчуци.

Съществуват и още две групи храни, които няма как да се изключат напълно от детското меню, но с тях трябва да се внимава. Това са групите на добавените мазнини, захарта и сладкарските изделия. Със солта и подправките също не трябва да се прекалява.

Какво трябва да бъде присъствието на месото в детското меню? Кое месо е подходящо за децата?

Виж още

Месото и рибата са основни доставчици на протеини и незаменими източници на желязо в добре усвоима от организма форма. Консумацията на месо поне 3 пъти седмично е от голямо значение за профилактика на желязодефицитната анемия. Някои растителни храни – ядки, боб, леща, грах, спанак, коприва, зелен лук и др., също са богати на желязо.

Препоръчително е бебетата да се захранят с месо около 6-месечна възраст. Особено важно е въвеждането на месните пюрета при деца, които не са кърмени, тъй като месото съдържа аминокиселини и витамини от група В, необходими за развитието на централната нервна система. В началото постепенно се включват пилешко, пуешко и заешко месо, а по-късно се въвеждат телешко и риба. При по-големите деца се предлагат всички видове месо, като за препоръчване е то да бъде варено или печено.

Тлъстите меса и колбасите са значителен източник на мазнини и особено на наситени мастни киселини, които повишават холестерола в кръвта и трябва да се ограничават още от детска възраст.

Тестените изделия имат ли място в детското меню? Кои са по-подходящи – продуктите от бяло или тези от пълнозърнесто брашно?

Хлябът, зърнените храни и картофите са базата на всяко основно хранене, тъй като са богати на нишесте, което е основен източник на енергия. Хлябът съдържа средноверижни въглехидрати и осигурява стабилни кръвнозахарни нива, което предпазва децата от хипогликемия.

Пълнозърнестите храни са с по-висока хранителна стойност (съдържат по-големи количества белтък, мазнини, минерали и витамини на 100 г продукт), но са с по-малко въглехидрати и имат по-ниска енергийна стойност от храните, приготвени от рафинирани брашна.

Растящият детски организъм се нуждае от адекватен хранителен прием на въглехидрати, който при кърмачета на възраст от 0 до 6 месеца е 60 г/ден, а при тези на възраст от 6 до 12 месеца е 95 г/ден. При децата над 1-годишна възраст препоръчителният хранителен прием на общи въглехидрати е 130 г/ден.

Дейността на мозъка и червените кръвни клетки се осигурява само от глюкоза. За да се обезпечи правилната им функция, е препоръчително малките деца да консумират предимно богатия на въглехидрати бял хляб. Пълнозърнестите продукти могат да бъдат включени постепенно, внимателно и в малки количества след навършване на 1-годишна възраст.

Ограничавайте предлагането на тестени храни с високо съдържание на мазнини (мекици, баници и др.). Когато в блюдото на детето има картофи или ориз, количеството на хляба се редуцира или изобщо не се предлага, ако детето е склонно към наднормено тегло.

 

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре