Играчка-плачка

Защо травмите при децата зачестяват през лятото, коя е най-застрашената възрастова група, как да окажем първа помощ при необходимост… На тези и на още куп важни въпроси потърсихме отговор от д-р Атанас Кацаров.

Вярно ли е, че детските травматолози имат повече работа през лятото?

Да, но това е съвсем нормално, защото при хубаво време децата играят повече навън, където има и повече опасности. Любопитно е, че преди около 4-5 години, когато откриха големите ледени пързалки, бумът на травмите пък беше през зимния сезон…

Кои са най-честите травми при децата през лятото?

Това са счупванията в областта на лакътя и китката, а по отношение на долните крайници обикновено се наблюдават счупвания на подбедрицата или в областта на глезена. Тези травми се получават в резултат на падания, скачания, катерене по катерушки и дървета. Разбира се, има случаи и на фрактури на бедрените кости, но като цяло те се срещат по-рядко и са провокирани от пътни инциденти. От няколко години доста зачестиха травмите, причинени от катастрофи поради несъобразена скорост, като най-потърпевши са малките велосипедисти. Напоследък също така има и бум на блъснати от колоездачи деца, особено на велоалеите – причината за това е, че велосипедистите си мислят, че тези пътеки са само за тях, а пък пешеходците на свой ред не са свикнали да внимават достатъчно. Травмите от велосипед са много сериозни и счупванията са почти равностойни на тези, причинени от блъскане с кола.

Коя е най-застрашената възрастова група?

Това са децата до около 4-5-годишна възраст. Те са най-беззащитни и не бива да се оставят дори за минута без контрол. Лично за мене трамвите при деца до тази възраст са изцяло по вина на родителя или на възрастния, който се грижи за тях. Освен това родителите са тези, които трябва да научат децата си как да се пазят при игра и да изградят навици у тях.

При кои травми са възможни усложнения?

Разбира се, най-тежки са мозъчно-черепните травми, но по отношение на моята специалност това са вътрешноставните счупвания, при които се засяга някоя става, независимо дали това е лакът, китка, коляно, глезен. В тези случаи лечението изисква адекватно наместване на счупената става до начина, по който е била разположена преди счупването. Ако това не се направи както трябва, възстановяването впоследствие е изключително трудно и има сериозен риск през годините да възникне посттравматична артроза, тоест да се появят болки, куцане, шипове. Една банална травма, която в детска възраст не причинява кой знае какви последствия, във времето, особено ако е носеща става, започва да „трупа“ и да се „обажда“. В този смисъл хубаво е, че голяма част от родителите търсят помощ дори и при леки инциденти, защото вариантът една травма да се окаже банална е много по-добър от другия, при който една сериозна травма се неглижира от възрастните… Родителите не трябва да забравят, че при децата счупванията са доста по-различни и протичат с нетипична клинична картина – фрактура, която ще изкара възрастния от нормалния му живот и няма да му позволи да стъпва, при детето може да протече само с леко накуцване. Затова най-добрият вариант при инцидент е да се направи консултация със специалист, който да прецени дали има необходимост от рентгенова снимка и лечение.

Ако не можем да разчитаме на медицинска помощ, какво да предприемем? Как да окажем първа помощ?

Ако има кървене, първото, което трябва да се направи, е да се спре – с ръка, с пръст, с тампон, с колан, тоеста се направи някаква тампонада или турникет, който винаги трябва да е над зоната на раната. Ако се забелязват патологични движения на крайника и ако има съмнения за счупване – оток и болка, той трябва да се обездвижи и да се постави шина от подръчни средства. Ако пострадалият е ударил гърба или главата, ако дишането му е учестено и ако е загубил съзнание, е необходимо да се действа по най-бързия начин – обездвижване на носилка и транспортиране до място, на което може да му бъде оказана лекарска помощ и да бъде преценено доколко сериозна е възникналата увреда. Решаващото време при травма е до около 4 часа. Затова съветът ми към родителите е да не се паникьосват, а да запазят самообладание и да предприемат необходимите стъпки.

Виж още

Здрави на леда

Как да разберем дали става дума за навяхване, изкълчване или счупване?

Най-правилната диагноза може да я даде специалист, след като прегледа пострадалия и му назначи рентгенова снимка или ако се налага – скенер или ядрено-магнитен резонанс. Навяхването представлява разтежение или разкъсване на връзките на съответната става или на ставите, които са около нея. Изкълчването също не е безобидно и се определя като спешно състояние в травматологията, защото представлява изваждане на ставата, което изисква спешно наместване, медикаментозно или оперативно лечение.

Малките рани често се неглижират от родителите. Крият ли някаква опасност?

Родителите обикновено подценяват дребните рани, но трябва да има предвид, че те също крият рискове – от инфекция или пък от по-късни сериозни последствия. Имам предвид например травми, причинени от трески, убождания от игли или от нещо друго. Имали сме случаи, при които след такъв инцидент първичната рана отдавна е зараснала, но след време – седмици, месеци, дори години, се появяват болки или подуване, без някакви други външни симптоми. При направата на рентгенова снимка сме откривали, че причината за това е влизането на чуждо тяло в резултат на предходен инцидент. Ако то е било открито и извадено навреме, последствията са могли да бъдат избегнати посредством една рутинна операция.

В крайна сметка може ли да обобщим на какво се дължат травмите при децата – на липса на добра двигателна култура, на родителска небрежност, на това, че са просто деца…

Травмите на опорно-двигателния апарат се дължат на всичко това! В днешно време децата наистина нямат двигателна култура, водят застоял начин на живот, играят с виртуални приятели пред компютрите. Децата биват пускани да играят, без да бъдат обучавани как да го правят безопасно. А те обичат да гледат от каките и батковците и да ги имитират, но нямат уменията за това… Друга част от проблема е неправилното хранене. За да е здрава костната система, трябва да има баланс между микроелементите, между органичните и неорганичните вещества. Да, калцият е важен, но не е само той. Децата имат изключително много потенциал за костно срастване, при тях процесите са в пъти по-бързи, отколкото при възрастните. Проблемът е в това, че небалансираното хранене прави костите им много по-слаби. Резултатът е тревожен – при децата се получават счупвания, които протичат като при възрастните, тоест в резултат на непълноценното хранене потенциалът за ремодулаж, едно природно свойство на детския организъм, намалява.