Имунитетът – невидимият щит

Ние, хората, сме само малка част от огромното биологично разнообразие на нашата планета и въпреки че живеем във все „по-стерилни“ общества, ежедневно влизаме в контакт с милиони организми. Всеки жив организъм има нужда да общува с околния свят и в същото време да запази своята цялост. Удовлетворявайки тази потребност, в хода на биологичната еволюция се заражда и развива система за защита, сходна и в същото време специфична за всеки вид, която координира функциите на всички органи и системи в дадено тяло – имунната система.

Какво представлява имунната система, как ни защитава и как да подсилим имунитета на децата, попитахме доц. Елена Георгиева.

Какво представляват имунитетът и имунната система?

Имунитетът (от латински immunis – „свободен”) обединява всички процеси, които осигуряват защита на нашия организъм както от влиянието на външния свят, така и от неблагоприятните тенденции в самия него.

Как ни защитава имунитетът?

Имунната система разпознава чуждата генетична информация (микроорганизми, чужди клетки и тъкани) или собствените продукти с патогенно въздействие (болестно променени тъкани и клетки), локализира ги и ги унищожава.

Тя е изградена от централни органи (тимус, костен мозък), периферни органи и тъкани (слезка, лимфни възли, некапсулирана лимфна тъкан в храносмилателния тракт и белия дроб), които взаимодействат помежду си посредством определени видове клетки (Т-лимфоцити, В-лимфоцити, NK-клетки, макрофаги) и белтъчни молекули (имуноглобулини, рецептори за междуклетъчно взаимодействие, хормони на тимуса, лимфокини и цитокини).

Какви са видовете имунитет?

Имунитетът бива няколко вида според произхода, специфичността и механизма на реализиране.

По време на ембрионалното развитие се формира т.нар. вроден имунитет. Той носи специфичните особености на популацията, като например предпазва от болести, характерни за хората.

След раждането се развива придобитият имунитет. Той е активен, след като детето преболедува, например, от шарка, скарлатина или друго инфекциозно заболяване, и пасивен, когато в организма при необходимост се внасят готови антитела.

От своя страна, активният и пасивният имунитет могат да бъдат естествени или изкуствени. Преболедуването на определено заболяване води до активно изграждане на собствени антитела, които предпазват детето през следващите години от ново заболяване. Същият ефект с активно формиране на антитела се постига в резултат на имунизация. Пасивният имунитет може да е естествен през първите месеци след раждането, когато детето разполага с майчини антитела, и изкуствен, когато се налага внасяне на готови антитела чрез хиперимунни серуми.

В същото време имунитетът може да бъде специфичен и неспецифичен.

Неспецифичният имунитет е насочен срещу всяка потенциална заплаха и се реализира по различни начини. Смяната на киселинността (рН) – от алкална в устната кухина през кисела в стомаха и отново алкална в тънките черва, унищожава голям брой микроорганизми. Непрекъснатото „отлющване” на повърхностния слой клетки от кожата, от стомашно-чревния тракт, от дихателната и пикочно-половата система позволява отстраняването на попаднали върху тези повърхности болестотворни организми и чужди тела. Оттичането на естествените секрети (сълзи, носни и бронхиални секрети, пот, слюнка, урина) „отмива” чуждите тела и вещества от лигавиците. Повишената телесна температура пък влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми.

Веднъж влязла във взаимодействие с определен микроорганизъм, имунната система се пренастройва – създава се т.нар. специфичен имунитет. Образуват се клетки на имунната памет, които при следваща среща с познат агент реагират със специфични само за него средства и механизми.

Как се развива имунитетът на детето от майчината утроба до зрелостта?

Генетичният материал, който детето получава от родители си, макар и не изцяло, предопределя качествата на имунната му система. Начинът на живот и храненето на бъдещата майка оказват влияние върху т.нар. пренатално програмиране на имунната система на детето. Много от структурите на имунната система са функционално активни още от 20-та седмица на ембрионалното развитие. Веднага след раждането обаче, детето разчита основно на антителата, получени от майката по време на бременността или чрез кърмата. Постепенно те се изчерпват, но до края на кърмаческия период се развиват способностите за синтезиране на собствени имуноглобулини.

В имунната система на детето протичат особено интензивни процеси. През първите години от живота преобладават процесите на неспецифична защита. Това предопределя склонността към бурни възпалителни реакции – заболяванията при малките деца се развиват скоростно и бързо обхващат целия организъм.

В ранните детски години защитата на лигавичните повърхности чрез т.нар. „секреторни имуноглуболини от клас А” също е несъвършена и се развива по-бавно, което обяснява склонността на децата към чревни и белодробни инфекции и алергични реакции.

Децата в предучилищна възраст боледуват от три до пет пъти в годината от инфекции на горните дихателни пътища, това е периодът на детските инфекциозни заболявания. Болестта в случая обаче е и средство за стимулиране и разширяване на възможностите на имунната система.

Кои фактори имат неблагоприятен ефект върху детския имунитет?

Всичко, което нарушава хармонията в съществуването на организма, създава условия за увреждане на фините механизми на регулация на имунните процеси и застрашава здравето.

Макар и незабележими на пръв поглед, факторите на околната среда – климатични особености, замърсяване, инфекциозни и паразитни заболявания в някои географски ширини, оказват силно влияние върху имунитета. Най-пряко отношение към съзряването и качествата на имунната система на децата обаче имат индивидуалните условия на растеж и развитие. Така например небалансираното хранене, богато на мазнини и въглехидрати и бедно на минерали и витамини, затормозява естествените имунни процеси.

Изтощителният дневен режим с нарушен баланс между бодърстване и сън, както и безкрайните часове телевизия и компютърни игри също нарушават естествения ритъм на функциониране на нервната, ендокринната и имунната системи. Хроничният стрес е факторът, който, поддържайки организма в постоянно напрежение, изтощава възможностите на имунната система за своевременна и адекватна реакция към болестотворните агенти. Ако при възрастните стресът се провокира от социалните и професионални проблеми, при децата дори посещението на детско заведение може да бъде фактор, дестабилизиращ равновесието на организма. В този смисъл не само контактите с по-широк кръг болестотворни организми, но и стресът, причинен от раздялата с родителите и от процеса на адаптация, може да е причина за по-честата заболеваемост на децата през първата година след тръгване на детска градина.

Как да помогнем на децата да израснат здрави и с добре функционираща имунна система?

Всеки период от живота на човека има свои особености и свои изисквания с оглед пълноценното развитие на имунната система.

Грижата за общото здраве на детето и правилното функциониране на имунната му система трябва да започне още в пренаталния период със спокойното протичане на бременността, стремеж към раждане по естествен начин, достатъчно продължително кърмене с избягването на ранно внасяне на адаптирано мляко, правилно и своевременно захранване, рахитопрофилактика с адекватен прием на витамин D, закалителни процедури от най-ранно детство, съблюдаване на имунизационния календар, правилно и балансирано хранене и достатъчна двигателна активност.