Искрено и лично за ваксините и децата

От няколко години в България се появи странна мода – родителите отказват да ваксинират децата си със задължителните ваксини. Една част от майките се страхуват, че те повече вредят, отколкото помагат, и че могат да увредят по някакъв начин детето им. Други са убедени, че ваксините са създадени с една-единствена цел – финансова облага на големите фармацевтични компании, трети пък са последователи на идеологията за естественото живеене. Каквито и мотиви да се крият зад съзнателния отказ от имунизация на детето, те не могат да оправдаят високия риск за здравето и живота на най-малките, категорични са специалистите. „Данните сочат, че неонаталната смъртност в България е два пъти по-висока от европейската. Какво е обяснението за това? При децата до едногодишна възраст основните заплахи за живота идват по две линии – инфекции и травми. Ако оставим настрана проблема с травмите, който е проблем на обществото, и обърнем внимание на инфекциите, които се отнасят до здравеопазването, истината е, че голяма част от тях в кърмаческа възраст са ваксинопредотвратими. При положение че България разполага с наистина модерен и луксозен имунизационен календар, който осигурява и предоставя безплатно основните ваксини, грехота е обществото да не се възползва от него. Отказът на родителите да ваксинират детето си е грубо невежество и погазване на правата му“, споделя още в началото на разговора ни проф. Кантарджиев, когото потърсихме, за да си поговорим искрено и лично за ваксините и децата.

Ваксините…

Те са едно от най-големите постижения на съвременната медицина. В миналото са се произвеждали и поставяли ваксини само срещу опасните високовирулентни микроби, тоест срещу микробите с много висока степен на болестотворност. Такива например са ваксините срещу едра шарка, тетанус, дифтерия… Много по-трудно е създаването на ваксини срещу по-ниско болестотворните и широко разпространени микроби. Причината за това е, че те обикновено са генетично разнородни, колонизират се, причиняват заболявания у едни хора, а у други – не, протичат с различна клинична картина. Такива са пневмококите, които причиняват най-често разпространените инфекции в обществото и отнемат най-много човешки животи (според данни на СЗО около 5 млн. деца умират ежегодно от пневмококови инфекции). Първите опити за създаването на пневмококова ваксина датират от 20-те години на миналия век и приключват едва в новото десетилетие с разработването и масовото прилагане на т.нар. конюгирани пневмококови ваксини. Те осигуряват протекция на детето срещу пневмококов менингит, възпаление на ухото, тежки пневмонии – заболявания, от които са най-застрашени децата в първите години от живота си. В България пневмококовата ваксина е включена в календара от 2010 г.

Ако трябва да обобщя, без ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич (полиомиелит), хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В, туберкулоза, морбили, заушка (паротит), рубеола и пневмококови инфекции съвременният човек и общество са в голяма опасност. Неслучайно те са задължителни в нашия имунизационен календар – щом са задължителни, значи трябва да се сложат. И всички трябва да се възползват от факта, че държавата осигурява тези ваксини абсолютно безплатно (ваксините за всяко едно дете до 2-годишна възраст струват 1000 лв. от бюджета на здравеопазването)…

Какво показват официалните данни – колко от българските деца са ваксинирани? Има ли опасност от възникване на епидемии, подобни на тази от морбили през 2009-2010?

Над 90% са ваксинирани. Да, процентът е висок, но недостатъчен. Трябва да се има предвид, че при ваксинационно покритие под 95% е възможна появата на заболяване, защото колективният имунитет не работи ефективно. Епидемията от морбили отпреди четири години доказа това. При положение че в България имунизацията срещу морбили е задължителна и се поставя два пъти (на 13 месеца и на 12 години), явно ваксините не са слагани, за да бъдат регистрирани тогава над 24 000 случая на морбили. Защо не са поставени ваксините – поради немарливост на майките или немарливост не лекарите??? Всичко това трябва много добре да се анализира, за да се избегнат подобни ситуации в бъдеще.

В момента се говори за опасност от детски паралич в България. Доколко е реална тя?

Опасността е абсолютно реална! В Израел, една страна с изключително силен контрол на инфекциите, с генетични методи доказаха наличие на вируса на детския паралич в отпадните води и побързаха да вземат мерки с допълнителни имунизации на децата, за да не допуснат епидемия. В същото време в Сирия поради неудачи в имунизационната програма, причинени от гражданската война, от около три години ваксинациите на децата бяха преустановени, което веднага доведе до появата на деца с парези. Поради циркулацията на сирийски бежанци в България опасността от разпространение на заболяването у нас е доста голяма. Само за сведение – последната голяма епидемия от детски паралич у нас е била през 1957 г. и за радост малко хора си спомнят ужасяващата гледка на куцащи и осакатени деца. За 50-годишен имунизационен период средният брой починали от полиомиелит е намалял с 99%. Последният смъртен случай у нас е от 1991 г.

Както стана дума и в началото на разговора ни, има родители, които отказват да поставят на децата си задължителните ваксини. Откъде тръгват тези антиваксинални настроения?

Най-много ме плаши негативното отношение на майките и това, че вместо да се доверят на специалистите, четат в интернет неща, които са неверни. Смятам, че хората трябва да бъдат системно информирани и убеждавани в ползите от ваксинациите, а не да им се казва, че те са абсолютно задължителни, защото това има обратен ефект. Същото е положението и с противогрипните ваксини – колкото повече говорим колко важни се те, толкова повече хората се отдръпват. Ролята на нас, лекарите, е да обясним каква точно е ползата от тях и че дори и да си сложат противогрипна ваксина, отново има риск да се разболеят. Разликата обаче е, че ще изкарат заболяването по-леко и без усложнения. Не само лекарите, но и пациентите трябва да знаят, че грипната ваксина защитава само 60% от инфекция и причината за това не е в нейното качество, а в природата на грипния вирус – той е навсякъде и е много изменчив.

Как вие лично бихте накарали майките да се убедят в ползите от ваксините?

С един прост пример. Сещате ли се за статуята пред нашия институт, която е дело на Иван Фунев, един от най-големите скулптори от средата на миналия век? Тя изобразява майка с четири деца. По това време съвсем нормално е било хората да имат по 7-8 деца. И една от главните причини за това е, че почти задължително по 2-3 от тях са умирали, защото тогава не е имало ваксини. С пълна сила е важало правилото, че ако искаш да имаш деца, трябва да раждаш много деца. Сега жените раждат по 1-2 деца и ако не искат да ги загубят, трябва да ги ваксинират! И да помнят, че благодарение на ваксините днес почти сме забравили за едно от най-ужасните и смъртоносни заболявания – едрата шарка.

Какво съдържат наистина ваксините? Има ли нещо вярно в това, че в тях се откриват алуминий, канцерогенни и токсични вещества? Установена ли е някаква пряка връзка между ваксините и аутизма?

Това са факти, които се преекспонират с цел медийна сензация. Ваксините не съдържат вредни вещества. Всичко в тях е много добре изследвано и проверено за невредност. Преди 7-8 години имаше силно настроение срещу един консервант във ваксините, който съдържа живак, т.нар. мертиолат или тиомерзал, чиято роля е да предпазва ваксината и да не допуска контакт с микроорганизмите. Тогава из медиите и сайтовете се изписаха хиляди ужасяващи статии срещу тиомерзала, колко е вреден, как убива децата ни. И какво се оказа в крайна сметка? Че дневната доза живак, която детето поема от майчиното мляко, е по-голяма от количеството живак в една ваксина… Именно такива факти се видоизменят и се превръщат в новини…

Досега не е установена връзка на ваксините с някои психични състояния, аутизъм и т.н. Доказано е обаче, че една от най-известните публикации по темата – тази на британеца Андрю Уейкфилд, в която се твърди за пряка връзка между ваксините и аутизма, се позовава на неверни тестови методи. След редица независими проучвания нейният автор е лишен от правото да упражнява професията си и е компрометиран като учен.

И все пак – какви могат да бъдат страничните ефекти от ваксинацията?

Като всяко лекарство и ваксините имат нежелани странични ефекти. Тези, които се срещат по-често, като повишаване на температурата и оток на мястото на инжектиране, не са толкова опасни, а други, по-тежки, се проявяват изключително рядко.

Това, което трябва да се знае, е, че ваксините се изследват за нежелани ефекти много повече от всички други лекарства. Защо? Защото се слагат на здрави деца и там страничният ефект е непростим. Ще дам следния пример – ако лекуваш едно много болно дете с някакво лекарство и се появи страничен ефект, то той е оправдан. Да речем, всички родители знаят, че от приема на антибиотик детето им може да повърне или да получи разстройство, но че ако не му го дават, то може да направи менингит и да умре. Те му дават антибиотика, приемайки, че може и да повърне… Ваксината обаче се слага на здраво дете и ако то повиши температура, стане раздразнително, ако кожата му се зачерви, родителите стават много чувствителни и си казват: „Ето какво направи тази ваксина, не трябваше да я слагаме“. Когато се правят ваксините, няма компромиси, а има стриктен контрол за тяхното качество и стремеж страничните ефекти да бъдат сведени до минимум.

Има случаи, в които детето не може или не бива да се ваксинира. Кои са те?

Лекарите ги знаят много добре и винаги питат родителите дали детето страда от тези заболявания. Модерните и най-скъпи ваксини, които в момента се използват в България, са с много малки противопоказания.

Всички знаем кои са задължителните ваксини. Разкажете ни повече за препоръчителните и в кои случаи се налага децата да бъдат ваксинирани с тях?

Ако родителите имат финансова възможност, бих препоръчал да ваксинират децата си с ваксина срещу хепатит А. Ако предстои пътуване в чужбина, особено до някоя по-екзотична дестинация, желателно е да се поставят ваксини срещу жълта треска и коремен тиф. Децата, които са пропуснали приема на пневмококова ваксина, също е препоръчително да се ваксинират. Да, рискът от възпаление на средното ухо и менингит намалява с порастването на детето, обаче опасността от пневмонии, от инвазивни инфекции, от сепсис си остава…

Имунизационният календар на Република България може да бъде изтеглен от уеб страницата на НЦЗПБ