Как да „нахраним“ имунитета през пролетта?



специалист педиатър и специалист по хранене и диететика, Варна
„Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте“ се пее в една стара детска песничка, с която всички сме отраснали. Може би чрез нея родителите се опитват да „проправят“ път на зеленчуците към сърцата (и чиниите) на децата… за тяхно добро. Сигурно дори известните актьори са започнали своята сценична кариера като репички, моркови и ухилени зелки в някоя забавна пиеска в детската градина. И в това няма нищо лошо. Важното е децата да разберат, че плодовете и зеленчуците са „от добрите“ и помагат, а не се ядат „за наказание“ преди десерта.
Проучвания показват, че хранителните навици за цял живот се формират между 6- и 12-годишна възраст. Дотук добре, но изследванията също сочат, че все по-често децата са с наднормено тегло и дори със свръхтегло. Данните на изследване на Министерството на здравеопазването от 2011 г. гласят, че всяко четвърто дете нагъва сладки тестени изделия всеки ден, а 30% от учениците обядват всекидневно пици и банички. И още – само 18% от малчуганите и тийнейджърите ядат риба поне веднъж месечно, а пресните плодове и зеленчуци влизат в менюто на едва 5.6% от подрастващите.
Как да разберем от кои точно витамини се нуждае нашето дете и как да му ги набавим особено през пролетта, когато то се нуждае най-много от тях, попитахме проф. Ружа Панчева.
Пролетта се определя като най-тежкия сезон за организма. На какво се дължи това, единствено на липсата на витамини ли?
Безспорен виновник за това състояние е недостатъчната консумация на витамини през зимата и по-специално на ключовите витамини С и D, които имат важна роля за добрата имунна защита. От значение са и занижената двигателна активност и продължителният престой в затворени, недобре проветрени и затоплени помещения. Детето се изнежва и когато с настъпването на пролетта започне по-често да се извежда навън при нестабилно, променливо и влажно време, рискът от простуда се увеличава. Не на последно място, пролетта е и сезон, през който се обострят алергичните състояния, които правят децата по-чувствителни на вирусни и бактериални инфекции.
Как да разберем кои витамини липсват на децата?
Дефицитът на витамини трябва да е много сериозен, за да даде видим за родителите резултат. След по-сериозно боледуване се очаква да има намаление на витамините като цяло. Но е трудно да се ориентираме кои точно витамини липсват. И все пак, ако спазваме няколко прости правила, ще знаем, че най-вероятно детето ни получава достатъчно витамини:
- Нека половината от чинията на детето да бъде пълна с плодове и зеленчуци. Предпочитайте червени, оранжеви и тъмнозелени зеленчуци както в основното меню, така и в салатата. Предлагайте плодове, зеленчуци и ядки като междинни закуски – това са натурални бързи храни.
- Ако детето е над 2 години, редовно включвайте в менюто му обезмаслено или нискомаслено мляко – то има същото количество калций, но по-малко калории и мазнини.
- Постарайте се поне половината от зърнените култури, които малчуганът консумира, да са пълнозърнести – в това число хлябът, оризът, крекерите, зърнените закуски, макаронените изделия.
- Разнообразявайте избора на протеини! Нека детето ви консумира 2 пъти седмично риба и морски храни.
- Не забравяйте за варивата (боб, леща, грах), защото те са естествен източник на фибри и белтъчини.
От кои витамини и минерали децата се нуждаят най-много?
Всички витамини и минерали са важни за оптималния метаболизъм и имунитет на детето, но наблюденията на нутриционистите в нашата страна, отразени в националната програма „Храни и хранене 2005 – 2010 година“, отчитат дефицит при българските деца на фолиева киселина, витамин В1, В2 и В6, калций, желязо, цинк и магнезий.
Каква е ролята на пробиотиците в пролетния заздравителен режим?
Пробиотиците са компонент на здравословното хранене, когато присъстват в закваските на квасените млека. Когато става въпрос за хранителни добавки от пробиотици, трябва да знаем, че като цяло те имат благотворен ефект върху микробната флора на чревния тракт, а оттам влияят и върху имунитета. Когато говорим за специфичните ефекти на пробиотиците обаче, много важно е да знаем кои конкретни щамове включват. Ако детето приема или е приемало наскоро антибиотични средства или ако се намира в обстановка със завишена честота на чревните инфекции, приемът на пробиотици намалява риска от остри гастроентерити.
Много майки дават на децата си продукти, съдържащи омега–3. Каква е ползата и кога трябва да се приемат?
Омега-3 мазнините са от важно значение за мозъчното развитие, интелекта и настроението на децата, за добрия им имунитет, за зрението. Ако едно здраво дете се храни разнообразно и консумира поне по два пъти седмично риба и орехи, не е необходимо да приема допълнително добавки с омега-3 мастни киселини. Ако обаче хлапето е алергично към морските храни и ядки или просто попада в категорията „злоядо” и избягва богатите на полезни мазнини храни, добавките с омега-3 са единствената алтернатива. Бъдете обаче внимателни с тях – използвайте само такива, които са специално разработени за деца (те имат по-висока степен на чистота) и не надвишавайте препоръчителната доза.
Напоследък черният бъз и ехинацеята се сочат като едни от най-силните имуностимулатори…
И двете растения са добре познати в народната медицина на различни етноси. Вероятно това е дало повод да започнат проучвания с цел да бъдат използвани в медицината под формата на съвременни лекарствени форми. Има немалко публикувани проучвания за ефекта на черния бъз и ехинацеята като имуномодулатори. Според научните изследвания те могат да имат благоприятни ефекти по отношение на защитата срещу вируси, както и да взаимодействат с имунната система и да намалят възпалението. Ефектът им е най-силен, когато се дават още при първите симптоми на инфекцията – значително намаляват продължителността и тежестта на заболяването. Но бих искала да кажа и още нещо на родителите – не бива да разчитате само на тях като предпазващо средство. Да, тези природни средства са ефикасни, но те трябва да бъдат съчетани с останалите компоненти на здравословния начин на живот.
Как да подсилим имунитета на детето?
- Хранете здравословно децата с храни, които са богати на витамини! При съмнения за дефицит на определени витамини и при чести боледувания, задължително се консултирайте с личния лекар на вашето дете и при необходимост включете витамините под формата на хранителна добавка.
- Осигурете на децата оптимална физическа активност. Децата в детската градина се нуждаят от минимум 2 часа дневно енергично физическо натоварване, а децата в училищна възраст – от поне 1 час дневно.
- Създайте у детето си навици за достатъчно сън според възрастта и задължително преди 22.00 часа вечер.
- Не подценявайте климатолечението – поне 2 седмици през летния сезон при ниско- и среднопланински климат
- Избягвайте излагането на тютюнев дим и престоя на децата в помещения, в които е останала миризма на пушек, както и контакт с дрехи, завивки и стени, напоени с тютюнев дим.
- Не забравяйте ваксинациите, имунизациите и другите форми на имуномодулация, защото те са специфични средства за намаляване на риска за съответните характерни за сезона инфекции.
Има ли опасност от предозиране с витамини?
Ако детето си набавя витамини само от консумираните храни, няма опасност от предозиране. Такъв риск може да възникне, когато малчуганът приема хранителни добавки в неадекватно високи дози и особено в случаите, когато се използват суплементи за възрастни. Опасност от предозиране съществува и ако детето се храни често с обработени и индустриално обогатени с витамини храни, т. нар. „фортифицирани храни”. Типичен пример са различните зърнени закуски тип „корнфлейкс”, които традиционно са обогатени с много витамини и минерали. Ако детето приема една порция от тези закуски дневно, няма никакъв проблем, но ако се храни еднообразно, предимно с готови „фортифицирани” закуски, рискът от предозиране (най-вече с мастноразтворимите витамини А и D) е съвсем реален
Каква е твоята реакция?

специалист педиатър и специалист по хранене и диететика, Варна