Какъв темперамент има детето?

Някои деца са буйни и общителни, други – срамежливи и сдържани… Но всяко едно е уникално, със свой темперамент, който не може да бъде подменен, но може да бъде подобрен. Задачата на нас, родителите, е да помогнем на детето да усъвършенства качествата си, без да се опитваме да променяме неговата същност. За особеностите на типовете темперамент разговаряме с психолога Теодора Пампулова.

Разкажете ни за различните типове темперамент и техните особености… При децата среща ли се тип темперамент в „чист“ вид?

Всеки родител трябва да бъде наясно, че детето му се ражда с определен темперамент, който не може да бъде заменен или подменен с друг, но пък може да бъде подобрен и усъвършенстван. Това обогатяване на характера става в процеса на общуване с другите и с натрупването на жизнен опит и започва още от раждането.

Съществуват различни теории за темперамента и придружаващи ги класификации. Най-често срещаната класификация е базирана на теорията на Юнг за разглеждането на личността през призмата на екстравертността (т.е. ориентация към общуване, към търсене на връзка с другите) и интровертността (т.е. насочеността към вътрешния свят, към собствените преживявания). Двете тенденции могат да бъдат разглеждани като оси, които оформят 4 сектора, т.е. 4 типа темперамент – холерик, сангвиник, флегматик и меланхолик.

Детето меланхолик е прекалено чувствително, срамежливо, мнително и нерешително. Наред с тези на пръв поглед негативни черти на темперамента се нареждат и много положителни качества, сред които доброжелателност, емпатичност и сърцатост. Детето меланхолик често говори тихо, но уверено. То често се разсейва и се справя трудно в ситуации на стрес и промени.

Детето флегматик е търпеливо и въздържано, дори невъзмутимо в някои случаи. Сякаш често изпуска подходящото време, за да реагира на определен стимул. Флегматичните деца са по-бавни и в действията, и в решенията си. Дори най-малките деца сред тях често се затварят в себе си, за да премислят казани думи, извършени действия, пропуснати възможности. Децата с този тип темперамент имат богат вътрешен живот. И въпреки, че са по-затворени и необщителни, те не бива да бъдат възприемани като мързеливи, напротив техни положителни черти са трудолюбието, целеустремеността, спокойствието и постоянството във взаимоотношенията и в интересите. Детето флегматик не обича промените и по-трудно се адаптира сред нови хора, но за това пък създава трайни контакти и приятелства.

Детето сангвиник е пълна противоположност на детето флегматик. То е жизнерадостно, общително и любопитно, оптимистично настроено. Много бързо създава приятелства и се адаптира след промени във взаимоотношенията. Често околните го възприемат като вежливо и любезно, надраснало психически своите връстници. Лесно преживява неуспехите си и бързо си поставя нови цели. Въпреки всички тези положителни черти детето сангвиник е склонно да се разсейва, да надценява силите си и да се занимава с няколко неща едновременно, като не довършва, разбира се, всички. То е по-склонно към импулсивни действия.

Детето холерик е енергично, несдържано, безстрашно и дори самонадеяно. То предпочита шумните игри и белите. Често се оказва на грешното място в грешното време. Чувства необходимост от показност в своите постъпки. Детето холерик трудно се задържа на едно място за по-дълъг период от време. Често възрастните го определят като буйно, непослушно и конфликтно. Речта му е бърза, накъсана и много емоционална – сякаш се стреми да каже всичко в едно изречение. Настроението му е променливо и нестабилно. Към положителните черти на този темперамент спадат постоянството в целите, енергичността, лидерските качества.

Темперамент в „чист вид“, особено при децата, обаче се среща много рядко. Можем да приемем дори, че е за тях е по-добре да се говори за темперамент от „смесен тип“ с преобладаващи конкретни черти. Това е така, защото децата са в период на откриване на самите себе си, на постоянно опознаване на света, на развитие на собствения си мироглед, ценности и идеали.

Влияе ли темпераментът на детето върху поведението му, навиците му, общуването, ученето…

Видът на темперамента е основата, върху която детето започва да гради своите взаимоотношения и възгледи. Той е нещо като основата на една къща, чиито строеж тепърва предстои. Какви материали ще бъдат използвани, колко висока ще е тази къща и кой ще бъде допуснат в нея зависи от много други неща – взаимоотношения и общуване, събития в живота на детето, придобити умения, способности и т.н.

Родителите могат ли да повлияят на типа темперамент на детето и до каква степен?

Родителите имат най-голяма роля за изграждането на стабилна представа у детето за самото него, за изграждането на неговия характер и на ценностната му система. Те са първите хора, които детето опознава, на които се доверява, с които създава емоционална връзка. Именно поради тази причина родителите са тези, които имат силата да повлияят върху психическото и емоционалното развитие на своето дете и то още от самото му раждане. Преди обаче да предприемат каквито и да било стъпки към обогатяване на темперамента на детето, те трябва да са наясно какъв тип е той и какви са преобладаващите характеристики. Това е от значение, защото подходите при различните деца и към различните видове темперамент трябва да са различни.

Как родителите да се „настроят“ към темперамента на детето?

Ако родителите съумеят навреме да намерят правилния подход към собственото си дете, те биха подобрили значително общуването с него и взаимоотношенията в самото семейство. В този смисъл те не трябва да се „настройват“, нагаждат или примиряват с характера на своето дете, а да открият точните механизми за общуване с него. Някои родители допускат грешка, като се опитват да променят коренно темперамента на своето дете – например, ако детето е с флегматичен тип темперамент, а родителят е сангвиник, той използва всякакви методи, за да предразположи детето да е по-открито и общително. Това обаче впоследствие би могло да доведе до много сериозни последици като силна тревожност и постоянно безпокойство у детето. В този смисъл родителят трябва да обогатява детския темперамент, а не да се опитват да се „нагоди“ към него или да се опитва да го напасне към своя.

Какви занимания са подходящи за отделните типове темперамент?

За различните типове темперамент са подходящи различни занимания. Така например, за да избегнат разхвърляността и прекалената любознателност на детето сангвиник, родителите и учителите могат да го насочат към занимания, които да подобрят неговия самоконтрол, търпение и да възпитават упоритост и последователност. Децата с този тип темперамент трябва да бъдат включвани в отборни занимания и спортни игри.

Детето холерик трябва да бъде насочено към занимания, свързани с развитието на търпението и наблюдателността му. Заниманията трябва да са по-спокойни и увлекателни игри. При този тип темперамент са необходими разнообразни дейности, редуване на тихи и физически натоварени игри.

Меланхоличното дете трябва да бъде поощрявано максимално, когато прояви инициативност и самостоятелност. Заповедният тон и критиката са недопустими за тези деца. Въпреки че те често предпочитат самостоятелните спортни занимания – тенис, плуване и т.н., силно препоръчителни са отборните игри. Домашният любимец е особено подходящ – той им осигурява безрезервна любов и спокойствие.

Флегматичното дете по-трудно се ориентира в избора си на занимания. Веднъж обаче избере ли си хоби, то е склонно да го запази дори и като възрастен. Това дете често има артистични заложби и рисуването и моделирането са подходящи занимания, които наред с разходките и игрите навън в известна степен могат да създатат едно ползотворно ежедневие.

При всички типове темперамент обаче родителите трябва да внимават с негативната критика – лошата оценка, поднесена по-грубо, може да постигне демотивиращ ефект дори и при най-самоувереното дете.

И за финал – как темпераментът да „работи“ в полза на детето?

За да бъде едно дете успешно и щастливо, е необходимо да бъде научено на самоконтрол. Ние, възрастните, сме тези, които можем да покажем на детето как да контролира собствените си емоции, постъпки и мисли и да го научим как да използва положителните си черти и как да контролира негативните си, така че темпераментът да „работи“ в негова полза. Но това може да стане като надграждаме, а не като рушим основата, т.е. темперамента на детето. Тъй като темпераментът е емоционален код, който е индивидуален и уникален, той може да бъде развиван успешно единствено и само в атмосфера на любов, уважение и сигурност.