Когато се налага среща с логопеда…

Винаги, когато имаме някакво притеснение относно физическото или психическото развитие на детето, редно е да направим консултация със специалист. Потърсихме Милена Макавеева, за да ни разкаже в кои случаи се препоръчва да посетим логопед – само когато сме забелязали, че детето има някакви говорни проблеми или и в други случаи…

 

Кога родителите задължително трябва да направят консултация с логопед?

Най-точният отговор е винаги, когато почувствате притеснение, независимо от възрастта на детето. Само специалистът може да прецени има ли проблем, какъв е и как да се реагира. И все пак, ето няколко насоки, които могат да ви сигнализират, че трябва да посетите логопедичния кабинет:

• Ако детето е с проблем на развитието, например родено е недоносено, има риск от церебрална парализа, констатиран е генетичен синдром, епилепсия или структурен проблем от типа на вродена цепнатина на устна и/или небце и др., логопедът е един от специалистите, които се включват в обгрижването и проследяването на бебето. След оценка на възможностите на мускулатурата и орално-моторните механизми се прави програма за стимулиране, която е част от цялостен рехабилитационен комплекс. Квалифициран хранителен терапевт би могъл да обучи родителите на това как да хранят бебето – като възможни позиции, стимулиращи масажи и т.н. Търсете логопед, който има опит в ранната интервенция.
• Ако детето е отключило плавностни проблеми, не се колебайте да потърсите консултация, дори във възрастта на физиологичното заекване. Специалистът би могъл да помогне със съвети относно комуникативни стратегии и игри, свързани с тренировка на дихателите умения. Такъв тип консултация е възможна след като детето е навършило две години и половина.
• Ако детето има затруднения с храненето – с прехода от хомогенна към твърда храна, с уменията за дъвчене или има сериозна избирателност по отношение на храните – можете да потърсите консултация с логопед – хранителен терапевт.
• Ако детето закъснява с проговарянето, не се колебайте да потърсите консултация, независимо от ранната възраст. Послушайте интуицията си и не отлагайте във времето, понякога именно ранното начало на интервенция е ключов фактор за успешната терапия.
• Ако детето има артикулационно нарушение, можете да направите консултация веднага, щом усетите, че грешките в речта са устойчиви. Счита се, че успешна терапия на класическо артикулационно нарушение може да се проведе след 4-годишна възраст, тъй като тогава е възможно осъществяването на волеви контрол от страна на детето.
• Ако детето има беден речник, говори аграматично, има трудности с това да разкаже какво му се е случило, потърсете логопед с опит в езиковите нарушения. Той би преценил дали се касае за просто изоставане или за специфично нарушение в езиковата компетенция. Добре е при късно проговаряне да бъде проследено и езиковото развитие
• Ако детето или възрастният са претърпели инцидент, който е предизвикал разпад на езиковата система, консултация и терапевтична намеса се извършват след острия период около инцидента – инсулт, черепно-мозъчна травма и т.н.

И не забравяйте – логопедът е нещо много повече от специалиста, при когото водим детето в случай, че не произнася някои звукове правилно.

Кои са най-честите говорни проблеми и с изговарянето на кои звуци са свързани най-честите затруднения?

Няма официална статистика относно най-разпространените говорни проблеми в България, но бих могла да посоча нарушенията в артикулацията.

Най-честите нарушения се наблюдават при групите звукове: съскави („с“, „з“, „ц“), шушкави („ш“, „ж“, „ч“), както и звуковете: „р“ и „л“.

Кога може да се установи заекване и какво следва?

При ранните говорители с предиспозиция за развитие на плавностни нарушения заекване би могло да се установи още около втората година. В повечето случаи става дума за т. нар. „физиологично заекване“. При този феномен може да се наблюдават повторения на звукове и/или срички, удължавания в първата част на изказването, като детето не се притеснява от начина, по който звучи. Често се изявява на периоди, които се редуват с време на спокойна и плавна вербална активност.

Кога казваме, че едно дете има дислексия?

Коректно е диагнозата „дислексия“ да бъде поставена след като е завършен процеса по ограмотяване на детето, което като време е краят на обучението във втори клас. Разбира се, маркери за обучителни трудности биха могли да бъдат открити много по-рано, още в предучилищна възраст. Препоръчително е в тези случаи да се работи с логопед, с цел превенция на по-сериозни нарушения в процесите на четене, писане и смятане.

Какви са вашите съвети към родителите, чиито деца има говорен проблем?

Първият и най-важен съвет към родителите е да не отлагат консултацията с логопед, когато имат усещането, че детето има някаква задръжка по отношение на говора, храненето, езиковите умения, способностите за учене. Често майките споделят в разговор, че отдавна са искали да потърсят помощ, но са срещнали отпор и са отложили във времето. За съжаление, все още битува невярната теза, че логопедите не работят с деца под 5-годишна възраст. Тук е мястото да кажа – никога не е рано за консултация, тъй като компетенциите на логопеда са в доста широк диапазон.

Другият ми съвет към родителите е да ограничат колкото е възможно достъпа на малките до телевизия и всякакви технически устройства – телефони, таблети и т.н. Реално, животът на децата ще бъде обвързан с тях, но тези устройства не са полезни за развитието на мъника особено през първите 3 години.

Играйте с децата – двигателни, манипулативни, ролеви занимания. Да не забравяме, че играта е най-мощният двигател на детското развитие.

Говорете на децата ясно, отчетливо, без умалителни думи, защото това усложнява възприемането им.

Четете римувана реч на малките, това развива усета й към езика.

Не се страхувайте да използвате жестове в комуникацията си с детето и помежду си, те са необходима и неделима част от невербалната ни палитра.

Поощрявайте самостоятелността им – колкото повече неща могат да правят сами и да помагат в ежедневието, толкова по-стабилно е езиковото им знание за съответстващите действия. Така децата се чувстват по-уверени и активни.

Разказвайте преживяното през деня на детето, говорете му за това как сте се почувствали в даден момент – така ще му дадете добър пример, който впоследствие ще следва и то.

Кога логопедичната терапия е успешна?

От една страна, зависи колко сериозно е нарушението и какъв е потенциала на детето, какви са съпътстващите затруднения и изискват ли те намесата на други специалисти. От друга страна, е изключително важно семейството на детето да бъде ангажирано с терапията, да бъдат партньори на логопеда. Принципно, при относително леки нарушения, логопедичната терапия се провежда два или три пъти седмично. През останалото време в ръцете на семейството е новите умения да бъдат прехвърлени в различна ситуация, да бъдат стабилизирани и автоматизирани. Ако това е налице, заедно с навременно начало, със сигурност логопедичната терапия би била успешна.