Когато детето е с понижен имунитет…

Защо в края на зимата и началото на пролетта имунитетът е понижен? Какво всъщност представлява пролетната умора и дали е характерна само за възрастните, или спохожда и мъниците? Как да активираме защитните сили на децата, за да бъдат по-здрави?… Въпроси, които вълнуват всеки родител. Отговорите потърсихме от д-р Кънчева.

 

Пролетната умора като че ли не е характерна само за възрастните… Как се проявява при децата и кои са най-честите признаци за понижен имунитет?

В края на зимата и началото на пролетта поради приема на еднообразна храна, бедна на витамини (особено на А, С и група В), и неприродосъобразния начин на живот (прекарване на дълго време в затворени помещения, липса на чист въздух, намалена двигателна активност, недостатъчно количество слънчева светлина, понижена възможност за дишане през кожата поради многото дрехи), доста хората се оплакват, че се чувстват отпаднали. Тези състояния се проявяват и при децата. Те са бледи, отказват храна, не играят активно, изглеждат нервни и уморени. За да се предпазят от изпадане в подобни състояния, трябва да приемат храна, богата на витамини (зеленчуци и плодове), да обитават редовно проветрявани помещения, да се разхождат често сред природата.

И нещо любопитно – освен на понижения имунитет и на неправилния начин на живот, пролетната умора се дължи и на заниженото производство на серотонин (познат още като „хормон на щастието“) поради намаленото слънчево греене през зимата.

 

Кога се налага консултация със специалист и посредством какви изследвания може да се разбере, че детето наистина е с отслабнал имунитет?

Имунната система ни предпазва от бактерии, вируси, токсини и други опасни патогенни микроорганизми. За да може да се справи с тази тежка задача, тя трябва да се поддържа в добра форма и това е особено важно за крехкия детски организъм. Честите боледувания, бледостта на кожата, отпадналостта на детето са признаци, че мъничето има проблеми с имунитета. Преди обаче да предприемете даване на препарати или природни имуностимуланти на детето, необходимо е да се консултирате със специалист – най-напред с вашия педиатър, а по негова преценка и с имунолог.

 

Как да активираме защитните сили на детския организъм, как да „нахраним“ имунитета?

За да може имунната система да използва целия си потенциал, необходимо е да й даваме нужното „гориво“.

С настъпването на пролетта започваме да извеждаме децата по-често навън, но времето през този сезон е нестабилно, променливо и влажно, което увеличава риска от простуда, а тя от своя страна провокира по-лесното проникване на микроорганизми в тялото на детето. Затова е изключително важно именно в пролетния период да засилим детския имунитет. И тук ключова роля има храненето – нека половината от чинията на детето да е пълна с плодове и зеленчуци, за предпочитане са червените, оранжевите и тъмнозелените зеленчуци. Нека половината от зърнените храни да бъдат пълнозърнести. Нека два пъти седмично детето да консумира риба и морски храни. Нека даваме на детето и варива (боб, леща, грах), които са естествен източник на фибри и белтъчини.

 

Витамини, имуностимуланти, имуномодулатори, хранителни добавки – има ги в изобилие в аптечната мрежа. Но кога е редно да се дават на децата?

Всички витамини и минерали са важни за оптималния метаболизъм и имунитет на детето. Особено важни са фолиевата киселина, витамините от група В (В1, В2, В6, В12), калцият, желязото, цинкът, магнезият.

Пробиотиците също са компонент на здравословното хранене – присъствайки в закваските на квасените млека, или под формата на хранителни добавки, те оказват благотворен ефект върху микробната флора на чревния тракт, а оттам влияят и върху имунитета.

Омега 3-мазнините пък са от важно значение за мозъчното развитие, интелекта и настроението на децата, за зрението и добрия имунитет като цяло. Ако детето се храни разнообразно и консумира два пъти седмично риба и орехи, не е необходимо да приема добавки с омега 3-мастни киселини. Ако това обаче не се прави, алтернатива са добавките, но задължително след консултация с педиатър.

Черният бъз и ехинацеята са добре познати от древни времена, но днес има съвременни лекарствени форми с тях с доказан ефект по отношение на защитата от вируси или за намаляване на възпалението. Ефектът им е най-силен, когато се дават още при първите симптоми на заболяване.

 

Родителите могат ли сами да изберат дадени препарати или е нужна консултация с педиатър?

Родителите е редно да съблюдават правилата за закаляване, оптимална физическа активност, навици за достатъчно сън, предпазване от тютюнев дим и други вредни прахови частици, рационален хранителен режим, климатолечение, ваксинации, имунизации. Що се касае до специфичните средства за имуномодулация, те трябва да бъдат назначени от специалист, който може да прецени кои са най-подходящите продукти за детето.

 

Витамините и имуностимулантите винаги ли са полезни или могат да бъдат и вредни?

Дефицитът на цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина, витамини А, В6, В12, С, Д и Е рефлектира върху защитните сили на организма.

Витамин С повишава образуването на борещите се с инфекциите бели кръвни телца. Всеизвестно е наличието му в редица плодове и зеленчуци – киви, портокали, мандарини, лимони, грейпфрути, зеле, домати, чушки, броколи.

Витамин Е е важен антиоксидант и имуномодулатор, повишава произвеждането на В клетки (имунни клетки, образуващи антитела, унищожаващи бактериите). Съдържа се в растителните масла, семките, зърнените храни.

Витамин В6 стимулира правилната асимилация на белтъчини и мазнини. Необходим е за образуване на антитела и червени кръвни телца. Съдържа се в месото, рибата, сухите плодове, ядките, ленено семе, сусама, лешниците, орехите, оризовите и пшеничени трици, бананите, авокадото.

Витамин А играе важна роля в борбата с инфекциите, повлиява Т- и В-лимфоцитите. Дефицитът му отслабва имунната система и повишава риска от инфекциозни заболявания. Има го в морковите, ябълките, тиквата, червените чушки, доматите, плодовете и зеленчуците с червен, жълт и оранжев цвят.

Недостигът на желязо има негативно влияние. Растителни негови източници са спанакът и стафидите, а животински – червеното месо и рибата.

Цинкът увеличава производството на бели кръвни телца. Повишава броя на Т-клетките, които се борят с инфекциите. Съдържа се в черния дроб, телешкото и агнешкото месо, пълнозърнестите храни.

Селенът е минерал, подпомагащ производството на цитокини (клетките убийци на вируси и ракови образования). Съдържа се в рибата тон, омари, скариди, кафяв ориз, жълтък, бяло пилешко месо, слънчогледови семки.

Липсата на фолиева киселина води до отслабени клетъчни реакции. Съдържа се в пълнозърнестите закуски, портокаловия сок, зеленчуците със зелен цвят, бобовите растения.

Ако детето си набавя необходимите витамини само чрез консумираните храни, опасност от предозиране няма. Такъв риск може да възникне, ако мъничето приема хранителни добавки или препарати с витамини в по-високи дози или ако ги употребява постоянно. Опасност от предозиране съществува и ако детето се храни с храни, индустриално обработени с витамини. Напоследък имаме пациенти със симптоми на предозиране от витаминна употреба. Затова съветвам – винаги се консултирайте с педиатъра си за медикаментозната употреба на витамини и имуностимулатори!

 

Кои природни средства са най-пододящи за укрепване на имунната система на децата?

Микроорганизмите, причиняващи различни инфекциозни заболявания, са навсякъде около нас. Природните имуностимулатори по естествен път позволяват на организма да унищожи вирусите и бактериите, без да се налага употребата на лекарства. Ако организмът се пребори с инфекцията без антибиотик, това ще направи имунитетът много по-устойчичив.

Черният бъз е имуностимулатор и антиоксидант, който унищожава в зародиш вирусите, причиняващи грип и други респираторни инфекции.

Ехинацеята увеличава броя на Т-клетките.

Прополисът е богат на аминокиселини, антиоксиданти и витамини. Има антибактериално действие, наричан е природното чудо, защото елиминира вируси, бактерии, гъбички и вредни микроорганизми.

Медът има антиоксидантен, противобактериален ефект, противовъзпалително и противомикробно действие.

Джинджифилът съдържа етерични масла, на които се дължи антивирусното и антибактериалното му действие.

Киселото мляко произвежда гама интерферон, който спира репродукцията на вируса.

 

Пробиотиците могат ли да се прилагат като имунопрофилактика?

Това са приятелски бактерии, които са нормални обитатели на стомашно-чревния тракт и благоприятно повлияват храносмилателните процеси, имат доказано имуностимулиращ ефект и е добре да се прилагат за имунопрофилактика. Разбира се, те също трябва да се приемат след консултация с педиатър.