Сега четеш
5 лесни начина да накараме детето да слуша

5 лесни начина да накараме детето да слуша

Трудно ви е да накарате малкия палавник да ви слуша? Спокойно, не сте единствените!

Един от най-сериозните рискове, пред който се изправят родителите при общуването със своенравни деца, е да бъдат напълно игнорани от малчуганите. На кого ли не му се е налагало да повтаря неколкократно едни и същи реплики като – „Облечи се!“, „Изключи телевизора!“, „Измий си зъбите!“… Но повторението, също както повишаването на гласа, наказанията или заплахите („Ако не ме слушаш, си тръгваме веднага!“) обикновено остават безрезултатни.

Съществуват ли по-лесни начини да общуваме с децата, когато са в крехка възраст? Как да балансираме между строгост и толерантност? Възможно ли е да осъществяваме контрол върху поведението на хлапетата и едновременно с това да не ограничаваме желанието им за самостоятелност? Как да ги накараме да пожелаят да ни слушат?

1.    Само една дума е достатъчна

Изпаднали сте в следната ситуация: Дали сте на детето една-единствена задача – след като приключи с хапването, да занася чинийката си в мивката. Въпреки това не е минал и ден, без да му напомните (и то многократно!), че това е неговото задължение – за съжаление, безуспешно…

Обичайната реакция: След като заповедта е игнорирана от детето, започвате дълъг разговор с него (или по-скоро монолог, ако бъдем честни). Тонът ви е заплашителен. Обяснявате му как не сте прислуга и колко е важно да се помага на мама и татко в домакинската работа.

По-добрият начин: Децата, дори и да са малки, обикновено напълно съзнават задълженията си и в случай че не ги изпълняват, им стига елементарно напомняне за стимул. Колкото по-обстоятелствени сте в обясненията си, толкова по-бързо ще бъдете игнорирани и ще загубите вниманието им. Достатъчна е само една „сигнална“ дума, която да раздвижи детската памет – например, кажете „чинии“. Дори първоначалната реакция да бъде объркан поглед и недоумение, впоследствие резултатът ще бъде налице. Важно е да механизирате процеса, т.е. след като е изминал около месец от прилагане на новата техника, поведението на децата да се е автоматизирало. Можете да научите малчуганите да изпълняват и други команди като „зъби“ или „мили думи“ (при неразбирателство с братчето, сестричето или някое другарче).

2. Насърчавайте детето!

Нека разгледаме друга обичайна ситуация от ежедневието: Сервирате обяда на 2-годишното си активно и изпълнено с енергия дете, на което му е много трудно да стои мирно – изскача от стола или слиза от него, покатерва се обратно, не спира да се върти, подскача и т.н.

Обичайната реакция: Изнервени до краен предел, повишавате тона и заплашвате детето, че ако не седне веднага на стола, няма да яде. Ако го нахокате, то най-вероятно ще се разстрои и ще се разплаче.

По-добрият начин: Бихте могли да изпробвате друга тактика – изтъкнете фактите, вместо да раздавате заповеди. Децата не са роботи, програмирани да изпълняват всичко, което им се нареди. Те имат нужда да изразяват свободно своята воля и затова често правят обратното на онова, което искаме от тях. Превърнете заповедния тон в поучителен – т.е. вместо „Махни това мляко оттам!“, опитайте с „Млякото се разваля, когато е оставено за дълго извън хладилника“. Покажете на детето, че му имате доверие и сте уверени, че ще вземе правилно решение, когато разполага с нужната информация.

3.    Дайте му избор

Друга досадна ситуация от ежедневието: Не можете да облечете мъника преди излизане – например навън е студено и има вятър, а той не отказва да си сложи шапката.

Обичайната реакция: Опитвате се да убедите детето да ви сътрудничи, но накрая пак стигате до викове и забрани – „Ако не си сложиш шапката, няма да ходим на площадката!“.

По-добрият начин: Дайте на детето възможност да избира. Колкото повече го насилвате, толкова по-упорито ще става то, но когато го направите част от вземането на решение и съответно му осигурите усещането, че поема инициатива, вероятността да ви сътрудничи доброволно рязко се повишава. Например: „Миличък, можеш да сложиш шапката си сега или когато стигнем до площадката“ – детето няма да се оплаче нито на момента, нито по-късно, когато стигнете в градинката и чуе „Ето ти шапката“, защото смята, че му е дадено правото на избор.

4.    Споделяйте плановете си

Сигурно ви е омръзнало сутрин да не можете да откъснете малчуганите от екрана на телевизора, особено ако са се приучили на вредния навик да остават за по-дълго в това положение. Вече трябва да се обличате за градина, а в отговор се чува познатото – „Само още 5 минутиии!“…

Обичайна реакция: Разбира се, първо се ядосвате, а след това извисявате глас – „Гледахте достатъчно! Стига ви толкова!“, последвано от спиране на телевизора и, разбира се, от детски сълзи.

Виж още

По-добрият начин: Споделете с детето плановете си предварително, например „След като си измиеш зъбките и се облечеш, можеш да гледаш малко телевизия, докато аз правя нещо друго, преди да сме излезли. Така ще стигнем навреме за градина и ще се видиш с другите деца.“ Не пропускайте всяка сутрин да информирате мъника за сутрешните си планове, в които участва и той, като подчертавате ползите за него. В резултат детето се чувства включено в поемането на отговорност и че помага на своя пример за подражание (това сте вие) в изпълнението на трудните му задачи.

5.    Назовавайте чувствата с истинските им имена

Децата често се карат помежду си, особено по време на игра. Обикновено е трудно да се определи виновникът, но едно е ясно – накрая винаги някой е разплакан.

Обичайна реакция:  В желанието си да успокоим разплаканото хлапе, четсо казваме „Няма причина да плачеш за това!“ или „О, стига си плакал за подобна глупост“, не си заслужава“. Това обаче не са думите, които иска да чуе едно разстроено дете. Малчуганите имат нужда да усетят, че са разбирани от родителите си, дори и да са твърде малки, за да го съзнават. Да информираш детето, че трябва да спре да плаче, изпраща до него съобщението, че чувствата му не са от значение. Малчуганите често плачат именно защото не могат да говорят за това, което ги е разстроило, или не знаят как да се справят с емоцията. Затова трябва да им дадете думите, с които биха могли да се изразят.

По-добрият начин: Вместо да съветвате или да бъдете нравоучителни, опитайте се да направите констатация на състоянието, с помощта на която детето само да разбере как да определи чувствата си. Например – „Скъпи, ти си тъжен, защото ти взеха играчката. Затова плачеш, нали“. Подобни думи биха го стимулирали да бъде по-открито в бъдеще, както и да говори за усещанията си. Не забравяйте, че то все още опознава и изучава света, от който са част и собствените му емоции.

 

Източник: www.parents.com

 

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре