Малко или много яде детето?

Храненето на детето е въпрос, който вълнува всеки родител. С какво е свързан детският апетит? Определенията „злоядо“ или „лакомо“ имат ли реални основания? Дали детето се храни достатъчно и пълноценно? Нужно ли е да пресмятаме колко въглехидрати, белтъчини и мазнини приема, за да сме спокойни, че му осигуряваме нужните витамини и минерали? На тези и на още много въпроси потърсихме отговор от доц. Найденова.

От какво зависи детският апетит?

Много фактори влияят на детския апетит. От една страна, това са гените, които детето наследява от своите родители и които са отговорни за интереса му към храната като източник на удоволствие. Благодарение на съвременните генетични изследвания стана ясно, че човек се ражда със склонност (или с липсата на такава) да се пристрастява към определени вкусове и храни и съответно да злоупотребява с тях, когато те са достъпни. Проявите на гените са налице още в ранна детска възраст и родители, които са имали повече от едно дете, често пъти се сблъскват с коренно различен апетит и интерес към храната в потомството си. Обяснението се крие в генетичното наследство, което са унаследили децата.

Разбира се, апетитът на здравото дете се влияе и от много други фактори – дали в момента се намира в т. нар. „растежен скок”, или по-скоро темповете на растеж са забавени, дали цял ден е скучало вкъщи, или пък не се е спряло и е лудяло навън. Има деца, чиито апетит е много чувствителен и те лесно го губят след първите няколко хапки, ако има по-интересни неща за правене. В кърмаческа възраст например такива деца лесно се „разсейват”, спират да сучат и пускат гърдата, ако чуят необичаен шум, ако са навън и има интересни гледки или просто ако е светло и край тях има други хора. Дори деца, които са се хранели с явно удоволствие, губят лесно апетит, когато проходят и открият колко интересен е заобикалящият ги свят. Това е моментът, в който послушният досега мъник отказва да се храни седнал, но няма нищо против да „хапва” в движение.

При остри и хронични заболявания децата губят здравия си апетит. Често тази промяна е един от алармиращите признаци за започваща остра инфекция.

Родителите често коментират, че детето им е злоядо или пък че е лакомо. Как могат да преценят дали наистина прехранват, или недохранват малкото човече?

Ако родителите наистина са притеснени от количествата храна, които детето изяжда, най-обективна преценка може да даде воденето на т. нар. „хранителен дневник” – в дневника родителите трябва подробно да записват какво и в какви количества консумира детето за период от 3-7 дни. Често пъти при „злоядите” деца се оказва, че има много междинни малки закуски с висококалорични храни или пък с плодови сокове. Този метод е в полза както на нас, лекарите, за да получим реална оценка за храненето на детето, така и за самите родители, които благодарение на него често пъти осъзнават, че грешат в преценката си.

Tеглото критерий ли е дали детето се храни достатъчно?

Обикновено здравото дете с умерена до висока физическа активност (каквато трябва да е активността в детска възраст) има чудесна регулация на апетита и яде толкова, колкото е необходимо, за да поддържа здравословно тегло. Разбира се, дете, което е много активно и не се спира и за минута на едно място, вероятно ще бъде с тегло на долната граница на нормата и по критериите на повечето баби и майки ще е твърде слабичко. Но ако такова дете боледува рядко и расте добре, то най-често има нормален апетит и място за тревога няма.

Кога детето наистина яде малко? Каква може да е причината за това, какво следва да се направи в тези ситуации?

Такива ситуации са рядкост, но все пак е добре да се имат предвид най-честите причини. Трайно намаленият апетит може да е следствие на хронично заболяване или на психичен дискомфорт или депривация. Детският апетит е много чувствителен към негативни емоции и преживявания. В тези случаи е добре да се потърси съвет и от опитен психолог.

Ами когато детето яде повече от необходимото… Какви мерки трябва да предприеме родителят? Необходимо ли е детето да бъде подложено на диета?

Можем да предположим, че детето яде прекалено много, когато има наднормено тегло (или затлъстяване) или поддържа нормално тегло, но често има храносмилателни проблеми. В последно време във връзка с увлечението на много млади родители по псевдоздравословното хранене с предимно сурова храна се появяват все повече деца с „ненаситен” по думите на родителите им апетит. Този апетит е компенсаторна реакция на растящия организъм, чрез която се опитва да получи нужните му калории и градивни вещества, толкова дефицитни в суровото меню.

Не е добре порцията на детето да се сравнява с тази на братчето (сестричето) или на майката (бащата), тъй като често пъти другите членове на семейството имат съвсем различни навици и режим на хранене (напр. майката може да е на диета и нейната порция да е реално твърде малка). Най-добре е лекар да прецени обективно дали детето действително прекалява с храната с помощта на „хранителния дневник” и също лекар да помогне за регулиране на хранителния режим.

Виж още

Създаване на здравословни хранителни навици

Важно е родителите да разберат, че е тяхна отговорност да създадат т. нар. „подкрепяща среда” и по всякакъв начин да стимулират здравословния хранителен избор и поведение у децата си, особено ако имат проблемно тегло. Това означва както да дават личен пример (с хранене, физическа активност, модел на прекарване на свободното време и пасивни забавления пред екран), така и да предоставят вкусни и приемливи за детето алтернативи на храните, с които то е склонно да злоупотребява. Обучението на родителите (както и на бабите и дядовците, ако те са част от домакинството) е от ключово значение, когато трябва да се борим с наднорменото тегло в детска възраст.

Какво е препоръчителното количесто храна, което би трябвало да приема едно дете (белтъчини, въглехидрати, мазнини и т.н.), за да се храни пълноценно?

Не само че не е препоръчително, а даже е вредно майките да пресмятат, теглят и сравняват с нормите количеството храна, белтъчини, мазнини и въглехидрати, които детето приема. В практиката си съм видяла много родители, които са си докарали сериозни проблеми именно поради този непрекъснат контрол, който упражняват върху количеството изядена от мъника храна. Нима когато бебето суче от гърдата му налагаме колко минути ще яде или колко милилитра му се полагат?!

За да се посочи конкретен обем на препоръчителната порция, от ключово значение е режимът на хранене. Ако едно 7-8-годишно дете яде 3 пъти на ден, то съвсем естествено ще огладнява доста и ще изяжда по-обилни количества. Ако обаче му предложим още 2-3 малки (като обем, не като калории) закуски, ако детето не е склонно да преяжда, то ще хапне съвсем скромно на обяда или вечерята. Това е напълно нормално и се обяснява с естествените регулаторни процеси в човешкия организъм. Разбира се, ако храним детето с нискокалорични храни или с такива, които съдържат само един нутриент (напр. плодове или фрешове) макар и в големи порции, чувството за ситост ще е краткотрайно и скоро детето отново ще е гладно. Не е добра идея да се прекалява с порциите плодове и зеленчуци. За ориентир използвайте обема на шепата на детето си – две шепи на ден плодове + две шепи зеленчуци е достатъчно. Нали все пак желаем детето да си набави и другите важни за растежа му вещества, които ще дойдат със сготвената храна – зърнени изделия, млечни храни, месо, риба, яйца, ядки и разбира се, порция десерт. Разковничето на балансираното хранене е в разнообразието от продукти – колкото повече, толкова по-добре за растящия организъм.

Колко пъти дневно трябва да храним детето и колко степенно трябва да бъде менюто?

Режимът на хранене зависи от възрастта на детето. Най-важният принцип тук е, „ако расте бързо, храним по-често“. Затова и малкото бебе, което приема само мляко, яде много често – 8-10-12 и повече пъти, ако е на кърма, и поне 7 пъти, ако е на млечна формула. След въвеждането на по-плътни (и по-калорични) храни режимът естествено се регулира и броят на храненията намалява. Във възрастта 3-7 години повечето деца имат нужда от 3 основни хранения и 1-2 леки закуски (плод, мляко, малък сандвич). Апетитът отново нараства в предпубертета и най-вече в пубертета и храненията стават по-чести и по повече. Обичайно явление е тийнеджърът да се нареди на масата в 19 ч., да омете двойна порция и в 22 ч. да попита възмутен кога най-сетне ще се вечеря в тази къща. Така че няма място за безпокойство – периодите на бърз растеж трябва да се обезпечават с повече на брой хранения.