Музика за талантите, които растат…

Всеки родител смята, че вкъщи, в топлото креватче, спи следващият най-добър компютърен гений на земята, бъдещият носител на „Оскар“ или „Грами“ или дори президентът на страната. И защо не – всичко е възможно! Известните също някога са били деца, точно като вашето мъниче. То притежава потенциал, не по-малък от техния. Големият въпрос обаче е как да му помогнете да развие най-доброто у себе си. И тук на помощ идва… Моцарт! Учените отдавна доказаха, че музиката на колосалния композитор влияе върху здравето на децата и подобрява умствените им възможности. За пръв път терминът „ефект на Моцарт“ е използван през 1995 г. от учени в Калифорнийския университет, които установяват, че студентите се представят много по-добре на пространствените тестове за интелигентност, след като слушат музика на Моцарт. Изследователите опитали и с транс музика, аудио-книги и инструкции за релаксация, но не установили подобен ефект. През 2010 г. проучване на израелски учен, публикувано в сп. „Pediatrics“, показва, че произведенията на Моцарт са помогнали на недоносени бебета да наддадат по-бързо тегло и да са здрави.

Кога е точният момент да започнем да пускаме музика на детето си? Каква да бъде тя? Може ли да навреди? Как да изберем най-подходящата приспивна песен за нашето мъниче, така че то да се чувства спокойно? Отговорите на тези въпроси потърсихме от Златка Василева, музикант и музикотерапевт.

Напоследък е доста модерно мъничетата да се водят на различни курсове, дори на чужди езици и математика. Това някаква мода ли е сред майките или повечето от тях са убедени в ползите от ранното детско развитие?

Не мисля, че е мода. В последните години българските родители стават все по-информирани и търсещи. Повечето от тях са наясно, че първите три години от живота на детето са ключови за неговото интелектуално, психомоторно и емоционално развитие и са от огромно значение за бъдещето му.

Що се касае специално до музиката, как въздейства върху хлапетата и какви ползи носи? Наистина ли прави децата ни по-умни?

Музиката създава позитивни усещания, дава възможност на децата да се себеизразят, оказва влияние върху цялостното им развитие. Тя активира множество мозъчни центрове и спомага за изграждането на нови невронни връзки, като по този начин оказва влияние върху начина, по който мозъкът обработва информацията.

От каква възраст трябва да пускаме музика на децата и как да изберем правилната музика?

Установено е, че още в пренаталния етап от развитието си децата могат да разпознават звуци и музикални мотиви и да реагират на тях. Интересен факт, подкрепящ теорията, че децата започват да „учат” още в утробата, е, че плачът на новородените деца следва мелодиката на майчиния език. Например, плачът на френските бебета има възходяща мелодика, каквато е характеристиката на френския език, докато немските бебета плачат с низходяща мелодика.

Хубаво е музиката, която подбираме за децата си, да е разнообразна като стил и жанр и да бъде стойностна и качествена. Най-често децата се запознават със света на музиката и формират музикалния си вкус чрез предпочитанията на родителите си и това, което се слуша у дома.

Как въздействат върху децата различните музикални стилове и как им влияе ритъмът?

Като цяло, класическите произведения имат успокояващ ефект, докато по-ритмичните поп и рок стилове енергизират. Въпреки това, няма конкретна рецепта за това как една музика въздейства. Изкуството само по себе си е субективно. Както обичам да казвам, ако пуснете на някого Моцарт с идеята да го накарате да релаксира, а той не харесва тази музика, ефектът по-скоро ще е обратен…

Каква е ролята на музикалните инструменти?

Установено е, че хората, свирещи на музикален инструмент, имат мозък, който структурно и функционално се отличава от този на хората, които никога не са свирили на музикален инструмент. Музицирането спомага за по-добрата комуникация между двете мозъчни полукълба и оказва непосредствено влияние върху това как мозъкът преработва информацията.

Музиката обикновено върви ръка за ръка и с танца…

Пляскането, тропането с крачета, скачането и всяко едно движение на тялото са част от естествения език на тялото на децата, особено в периода, когато все още не са проговорили активно. Танците оказват влияние върху фината и общата моторика и въздействат върху детското развитие. Те са неизменна част от всяко едно мое ранно развиващо музикално занимание.

Разкажете ни как протича едно ваше занимание – какво точно правите, как участват родителите, какви са реакциите на децата? На колко е най-малкият ви „курсист“?

Заниманията продължават около 50-ина минути, в рамките на които пеем, танцуваме и свирим с ударни музикални инструменти. И децата, и родителите много се забавляват! Родителите активно участват в процеса и самите те споделят, че след това се усещат по-разтоварени и тонизирани и че се чувстват удовлетворени, че са прекарали ползотворно време с децата си. Музицирайки заедно, родители и деца изграждат една по-силна психоемоционална връзка и се „учат” да общуват помежду си. Заниманията са подходящи за деца от 6- месечна до 7-годишна възраст. Въпреки това, най-малкият ми „курсист” е бил на 7-дневна възраст.

Какво препоръчвате на родителите – как да продължат музикалните занимания на бебоците в домашни условия?

Бих препоръчала родителите да пеят със и на децата си, без да бъдат самокритични към това доколко вярно интонират. По-важен е контактът, взаимодействието и създаването на отношение към музиката и изкуството.

Музика за лека нощ

„Когато дъщеря ми беше бебе, вечер й тананиках „Приспивна песен” на Брамс. Това беше нашият ритуал преди заспиване. Независимо дали е вокална или инструментална, приспивната музика трябва да е спокойна и отпускаща. Много родители споделят, че приспиват децата си с т.нар. бял шум и че той върши страхотна работа, но според мен грижовната майчина прегръдка и глас печелят безусловно надпреварата пред всички други средства и методи за успокояване.“