Сега четеш
На фокус: шарките

На фокус: шарките

Шарките са инфекциозни заболявания, в чиято клинична картина е водещ обривният синдром. Причинители са главно вируси и по-рядко бактерии (скарлатина). Засегнати са основно децата, но също така и неболедувалите като деца възрастни, при които обикновено заболяването протича по-тежко. Поради това, че разпространението става по въздушно-капков път, в страни с умерен климат като нашата пикът на заболяемостта е през студените месеци, когато има по-продължителен престой на много хора в затворени помещения.

 

Варицела

Заболяването се причинява от варицела зостер вирус. Протича с типичен мехурчест обрив, появяващ се на 3-4 вълни. Всяка обривна вълна е съпроводена с повишаване на температурата и общо неразположение. Обривните единици имат характерно развитие: червено петно – пъпка – мехурче – гнойно мехурче – коричка. Обривите задължително присъстват и по окосмената част на главата.

Предаването става по въздушно-капков път, при директен контакт с болния. Това е едно от най-заразните заболявания, контагиозният индекс (заразяемост) е около 90%. Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 1-2 дни преди появата на обрива и до завяхването на всички мехурчета, обикновено 9-10 дни. След преболедуване остава траен доживотен имунитет. Възможните усложнения най-често са от страна на дихателната и нервната система – пневмонии и енцефалити.

Херпес зостер е заболяване, което се причинява от варицела зостер вирус (същия вирус, който причинява и самата варицела). Когато човек се срещне за пръв път с него, боледува от варицела. При значителен процент от хората обаче вирусът остава в латентно състояние и понякога по недотам ясни причини се активира, като дава същия обрив както при варицелата, но ограничен до онази част на кожата, която се инервира от съответния нерв. При това заболяване няма инкубационен период. Основни симптоми са специфичният обрив и силната болка. Болните с херпес зостер са толкова заразни, колкото и тези с варицела. Лечението включва противовирусни препарати.

Профилактиката на варицелата е профилактика и на херпес зостер. За варицелата има ваксина, която се прави на деца над 1-годишна възраст в две дози през интервал от поне 2 месеца. Специално за профилактика на херпес зостер има ваксина, която се прилага на хора над 50-годишна възраст. И двете ваксини са налични в почти всички страни на ЕС, в САЩ, Канада, Австралия и други страни било като препоръчителни или като включени в националните имунизационни календари. У нас не само ги няма, но дори и не са регистрирани по чисто бюрократични причини.

Рубеола

Заболяването се причинява от РНК вирус. Предава се по въздушно-капков път, контагиозният индекс е около 65%. Инкубационният период е до 23 дни. Болните са заразни 3-4 дни преди и след появата на обрива. Първите признаци са като при която и да е остра вирусна инфекция. Характерно е увеличението на лимфните възли на шията и в тилната област. На втория ден от началото на заболяването се появява обрив по лицето, тялото и крайниците. Обривът се състои от дребни и средни по големина, леко надигнати червеникави петънца, които обикновено не се сливат. За няколко дни настъпва пълно спонтанно оздравяване. Лечението е симптоматично. Усложненията са крайно редки. След преболедуване се развива доживотен имунитет. Клиничната диагноза рубеола в извънепидемична обстановка е трудна и в повечето случаи погрешна. През последните няколко години в страната няма доказани случаи на рубеола въпреки многобройните изпратени за потвърждение проби.

В държавите с неимунизирано население рубеолата е предимно заболяване на детството, докато при добро имунизационно покритие случаите на рубеола са основно в зрялата възраст. Профилактиката у нас от 1992 г. досега се осъществява с трикомпонентната ваксина за рубеола, морбили и заушка, прилагана на 13-месечна и 10-11-годишна възраст.

Морбили

Остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване, причинявано от морбили вирус от групата парамиксовируси. Характеризира се с висока температура, хрема, кашлица, зачервяване на очите и разпространяващ се от главата към тялото и крайниците обрив по кожата. Заразяването става по въздушно-капков път. Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 3-4 дни преди появата на обрива и 4-5 дни след това. В типичните случаи заболяването започва с бързо повишаване на температурата и поява на възпаление на очите, носа, гърлото и ларинкса, съпроводени със суха, дрезгава кашлица. От носа се отделя обилен бистър секрет, който скоро става жълтеникав или кръвенист. Ноздрите и горната устна се разраняват и често отичат. Клепачите са подути и слепнали от гноевидни секрети. Малко преди появата на обрива по лигавицата на вътрешната страна на бузите се откриват характерните бели или белезникави петна върху зачервена основа (петна на Коплик). Обривът се появява 3 до 5 дни след проявата на първите симптоми. Започва зад ушите и отстрани на врата и прогресира от главата надолу към раменете, туловището и крайниците. Съставен е от леко надигнати яркочервени петна, с различна големина (2-5 мм) и с кръгловата или неправилна форма. Петната често се сливат, като се получават значителни по големина зачервявания с неправилна форма. Обривът започва да избледнява след 3-4 дни, приблизително по реда на появата си – първо изчезва по лицето. На мястото на избледнелите петна остава жълтокафеникава пигментация, която се задържа до 2 седмици и позволява ретроспективна диагноза. След преболедуване остава траен имунитет. Усложненията са пневмонии и менингоенцефалити.

Предпазването у нас се осъществява с трикомпонентната ваксина за рубеола, морбили и заушка. Правилно проведената имунизация срещу морбили осигурява доживотен имунитет. Епидемията от морбили през 2009-2010 г. се дължеше на пропуски в имунизацията главно сред малцинствените групи. При нея имаше над 24 000 заболели и 24 починали.

Скарлатина

Скарлатината е една от формите на стрептококовата болест. Протича с висока температура, болки в гърлото, повръщане, главоболие, обща отпадналост, характерен дребнопетнист обрив и признаци на капиляротоксикоза – подчертаване на кожните гънки и кръвонасядания при натиск. Причинява се от β-хемолитични стрептококи от група А. Тяхната клетъчна стена съдържа няколко типовоспецифични протеини с антигенни свойства, най-важен от които е т.нар. М-протеин. В този протеин се различават над 80 серотипа стрептококи. β-хемолитичните стрептококи от група А са част от т.нар. нормална флора и ги има в гърлото на 15-30% от хората. За да се развие скарлатина, тези микроорганизми трябва да произвеждат и поне един от няколкото вида екзотоксини, които причиняват обрива. Т.е. наличието на стрептококов антиген група А в гърлото означава само вероятно присъствие на стрептококи в гърлото, но по никакъв начин не може да се постави диагноза скарлатина.

Скарлатината е сравнително слабо заразно заболяване – нужен е близък и продължителен контакт. След прекарана скарлатина се изработват антибактериални и антитоксични антитела. Повторна инфекция със същия серотип стрептокок е невъзможна, тъй като наличните специфични антибактериални антитела не позволяват това. При заразяване с друг серотип, произвеждащ екзотоксин стрептокок, с който организмът не се е срещал и срещу който няма съответните антибактериални антитела, може да се развие друго стрептококово заболяване (ангина, фарингит), но не и скарлатина, тъй като изработените при предишното заболяване антитоксични антитела блокират екзотоксина.

Рано започнатата антибиотична терапия може да доведе до твърде бързо унищожаване на бактериите и невъзможност за изграждане както на антибактериален, така и на антитоксичен имунитет. При липса на достатъчно висок титър на антитоксични антитела е възможно повторно заболяване от скарлатина. Важно е да се отбележи, че диагнозата скарлатина е основно клинична, а не микробиологична, т.е. наличието на стрептококи в гърлото не означава непременно скарлатина и не е основание за започване на антибактериално лечение. Терапията трябва да е с продължителност не по-малко от 10 дни с оглед на профилактиката на късните усложнения – остър постстрептококов гломерулонефрит, артрит и ревмокардит.

Пета болест (еритема инфекциозум)

Причинява се от човешкия парвовирус В19. Източник на инфекцията са безсимптомните носители на вируса и болните. Боледуват предимно деца от 5- до 15-годишна възраст. Протича с обрив, започващ по лицето, където се образуват леко надигнати еритемни плаки с характерна, подобна на пеперуда форма и блед триъгълник около устните и носа. След 2-3 дни обривът се разпространява по крайниците – отначало по екстензорните части, след това и по флексорните, по дланите и стъпалата, като еритемните петна се разширяват, избледнявайки в центъра и запазвайки яркочервения си цвят по периферията, като оформят характерните за заболяването гирляндовидни, пръстеновидни и мрежовидни обривни елементи, особено около коленните стави. Обрив по другите части на тялото не се наблюдава, но понякога се забелязват увеличение на шийните лимфни възли и ставни болки. Обривът продължава около 10-15 дни. През целия период състоянието на болните е леко увредено или непроменено. Температурата е нормална или субфебрилна за няколко дни. Лечението е симптоматично.

Шеста болест (внезапен екзантем)

Остро инфекциозно заболяване на ранната детска възраст, което се причинява от 6-и човешки херпесен вирус. Източник са болните или здравите вирусоносители. Вирусът се отделя със секретите на горните дихателни пътища и слюнката. Предава се по въздушно-капков механизъм и чрез близък контакт. Боледуват деца от 6-месечна до 3-годишна възраст. Значителна част от случаите протичат субклинично. Инкубационният период е 3-7 дни. Заболяването се характеризира с остро, внезапно начало с повишаване на температурата до 40ºС при запазено общо състояние на детето. Възможни са поява на ринит, конюнктивит и лимфаденит. Фебрилитетът продължава 3 дни, след което се появява обрив – макули и единични папули с големина 2-4 мм, с червен цвят, разположени по трупа, понякога по крайниците и шията и много рядко по лицето. Обривът преминава за 3-4 дни без остатъчни явления. Редки усложнения са фебрилни гърчове и менингоенцефалит. Диагнозата се поставя въз основа на клинико-епидемиологичните данни – възраст и характерно протичане на заболяването. Лечението е симптоматично с добра прогноза.

 

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре