Д-р Невяна Беличева

Д-р Невяна Беличева е педиатър в болница „Вита“, където работи от 2004 г. досега. Родителите, които се включиха в нашата кампания „Моят любим педиатър“, я номинираха  за техен любим лекар. Срещнахме се с д-р Беличева в нейния кабинет, за да й връчим грамотата и за да си поговорим за здравето на децата, за българското здравеопазване и за това какво превръща един педиатър в любим за малките пациенти и техните родители. Вижте какво ни разказа една от най-усмихнатите и лъчезарни детски лекарки.

 Колко малки пациента обслужвате?

Ежегодно постъпват около 50 новородени бебчета. Освен тези, които посещават за редовната си консултация само моя кабинет, има и много други, при които се обсъждат възникнали проблеми и остри или потенциално хронични състояния, въпреки че редовно посещават и личния си лекар. Голям е процента на дечица над 1 година, които вече посещават детски заведения. Предимно през първата година се сблъскват със сезонните заболявания и проявяват “слабите си места”. Много от децата, следени като малки при мен, остават мои пациенти и до 18г. възраст, когато вече за израснли млади хора. 

Дневно по колко деца минават през кабинета ви?

В зависимост от сезона, от 10 до 40 деца средно.

Кои са най-често срещаните оплаквания, за които ви търсят?

Това са острите белодробни заболявания, възникващи през студения сезон, бронхиалната астма в пристъп, прояви от страна на горните дихателни пътища с чести усложнения в УНГ-областта, изяви на хранителна алергия, на функционални храносмилателни смущения, инфекции на пикочните пътища и възпаление на гениталиите.

Какво е вашето мнение относно:

Кърменето и захранването. Десетилетия наред педиатрите прокламират предимството на естественото хранене като гаранция за добро физическо и ментално развитие на детето и превенция на алергиите и затлъстяването. Не бива да се стига до крайности, каквито и школи по хранене да са „на мода”. За да се развива нормално, кърмачето трябва да се захрани не по-късно от 6-тия месец, както и не по-рано от четвъртия.

Проходилките. Смятам, че са полезни при прохождането на детето и за упражнение на мускулатурата. Стъпването обаче трябва да е с цяло стъпало. Желателно е детето да бъде с боси крачета.

Залъгалките. Винаги са били възприемани различно. Силният сукатален рефлекс, незадоволен при изкуствено храненото кърмаче, често го кара да търси заместител на майчината гърда. Не е сигурна връзката с по-късните проблеми в съзъбието, налагащи намесата на ортодонт. А и може да се „загуби” или „забрави” за разлика от палеца на ръчичката.

Хомеопатията. Тя е добър начин да се избегне полипрагмазията при децата (изписването на повече лекарства), но е потенциално опасна, ако забавя конвенционалното лечение на тежко заболяване.

Какви са наблюденията ви относно имунизациите – от какво се страхуват родителите? Кои са най-често срещаните нежелани реакции?

Страхът от имунизации все още е много голям. Лично аз полагам усилия да убедя пациентите в безопасността на ваксините и в тяхната целесъобразност, което ми отнема време и често пъти емоционално ме натоварва. Намирам, че прилагането им е важно както за всяко отделно дете, така и за цялото общество, особено в условията на придвижване на огромни човешки маси. Родителите често се подвеждат по непотвърдени от специалистите твърдения, нерядко популяризирани от медиите.

Това, което очакваме като нежелани рекации, са краткотраен фебрилитет (засяга около 10% от ваксинираните) и локална реакция на мястото на убождането (1% от всички имунизирани). Болката при убождането трябва да се очаква от родителите и да се приема спокойно и подкрепящо.

Кои са основните фактори, за да бъде едно дете здраво?

Да се отглежда спокойно в любяща среда, да се калява, да се храни рационално, да спортува, да не се претоварва с лекарства за физиологични сътояния и да не посещава детско заведение поне до 2-годишна възраст.

Какво бихте посъветвали родителите?

Да прекарват повече време с децата си, да ги приемат като свои приятели, но не и до степен да оставят детето да налага своите правила. Да говорят на малчуганите, да им обясняват всичко и да не ги подценяват!

Кои са най-голeмите трудности, с които се сблъсквате във вашата професия?

Липсата на „златен стандарт” в методите на лечение. В педиатрията това е немотивираното прилагане на антибиотични препарати.

Смятате ли, че доверието на родителите в общопрактикуващите лекари е спаднало заради техните увеличили се административни задължения?

Самата здравна система постави общопрактикуващите лекари в рамка, която ограничи диагностичните им възможности. Писането често затормозява изпълнението на непосредствените лекарски задължения, но би могло да се улесни с качествени и отзивчиви софтуерни програми и с регламентирано време за това.

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Не мисля, че в тази област има промени от десетилетия, въпреки че от добрия старт зависи намаляването на заболеваемостта на цялото население. Важни са високата квалифицираност в доболничната помощ и създаването на условия за диагностично изясняване и лечение на тежките и хронични заболявания в детските болници.

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?

Да бъда съсредоточена, да бъда търпелива, да умея да разговарям с хората така, че да ме разберат!

Разкажете ни чисто човешки за вас – как се справяте със стреса, с напрегнатото ежедневие, как си почивате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Усмихвам се на детската чистота и невинност, радвам се на успехите на децата си, разтоварвам се, като пея на любими парчета, обичам и да танцувам. След тежък ден се прибирам у дома.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Да, въпреки моментите на умора или разочарование. Въпреки липсата на признание на професията ни в обществото, лично аз я намирам за смислена, необходима, провокираща, изискваща проява на много качества и изграждаща качества. Достатъчно говори и фактът, че дъщеря ми също следва медицина.

Родителите ви посочиха като един от любимите им педиатри, ето защо ви връчваме и отличителния знак на нашата кампания „Моят любим педиатър“.  Какво означава за вас това признание?

Мотивира ме да влагам усърдие в работата си!