Опасните Е-та?
В съвременния свят храненето се превърна в индустрия. Химията намери пътя си към нашата трапеза. Най-различни вещества и субстанции от натурален или синтетичен произход правят храната ни по-апетитна, вкуса – по-добър, вида – по-привлекателен, а срока на годност – практически вечен… Ето защо, когато сме в магазина за хранителни стоки, трябва да сме с повишено внимание, особено когато избираме продукти за нашите деца.
В свое проучване учените от Университета на Саутхемптън доказват връзката между проявите на хиперактивност при малки деца и консумирането на храни, съдържащи синтетични оцветители като сънсет жълто (E 110), хинолиново жълто (E 104), кармоизин (E 122), червен алура (E 129), тартразин (E 102), понсо 4R (E 124). След този сигнал и щателна проверка EFSA налага изискването при добавянето в храни и напитки на тези оцветители на етикета да бъде изписано предупреждението: “Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата.”
Разрешени за използване като в добавки в храните са много вещества с натурален произход, които могат да се използват при производство на храни. Например от категорията оцветители това са: куркумин (E 100), хлорофили (E 140), карамел (E 150a), каротини (E 160a), паприка екстракт (E 160c), ликопен (E 160d), лутеин (E 161b0, бетанин (E 162) и др.
При по-чувствителните хора може да се наблюдават неблагоприятни реакции при консумиране на оцветителите тартразин (E 102) и кармин (Е 120) или при консервантите серен диоксид и сулфити( E 220 и Е 228). Съобщения за неблагоприятни ефекти при консумация на мононатриев глутамат (E 621) и аспартам (Е951) не са потвърдени от научни изследвания. Поради високото си съдържание на фенилаланин подсладителят аспартам не е подходящ за лица, страдащи от фенилкетонурия, поради което при етикетиране е необходимо да се подчертае, че продуктът е източник на фенилаланин.
При съмнение за алергия или неблагоприятно въздействие вследствие на консумиране на дадена храна, съдържаща добавки, е необходимо да се направи консултация с лекар, за да се избегнат неоснователни хранителни ограничения.
