Пълната кръвна картина. Каква информация ни дава и как да я разчитаме правилно

Какво представлява пълната кръвна картина?

Пълната кръвна картина (ПКК), най-често назначаваното изследване, представлява панел от кръвни изследвания, даващи обстойна информация за кръвните клетки и течната фаза на кръвта, а оттам – и за състоянието на организма. ПКК е лабораторно изследване, което се използва за профилактика и диагностика на множество патологични за организма състояния. Променя се при различни заболявания – анемични състояния, възпалителни и инфекциозни болести, злокачествени кръвни заболявания и др. Показателите на кръвната картина не са специфични за дадено болестно състояние.

Какво включва ПКК?

Хематологични изследвания на: хемоглобин (Hb); хематокрит (Hct); еритроцити – среден обем на еритроцитите (MCV), средно съдържание на хемоглобин в един еритроцит (MCH), средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (MCHC); девиация и разсейване на еритроцитите (RDW); левкоцити (WBC); тромбоцити (PLT); СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите); диференциална кръвна картина (ДКК)…

Защо при децата материалът за изследване обикновено е кръв от пръстчето, а не венозна кръв?

Материалът за изследване е капилярна кръв – около 100 микролитра, взета с антикоагулант ЕДТА. Кръвта се взема в малки контейнери за еднократна употреба, които са обработени с ЕДТА. В педиатричната практика се препоръчва изследването на кръвната картина да става само с капилярна кръв. Капилярната кръв при децата се взема от пръст на ръката – трети или четвърти. При новородени мястото за убождане е петичката на крачето. Желателно е пръстчетата на ръката, от която ще се взема проба, предварително да се затоплят, за да се подобри кръвотокът. При вземане на капилярна кръв пръстите не бива да се стискат силно и дълго.

През последните години се препоръчва ограничаване на капилярната кръв поради някои недостатъци – венозната кръв е с постоянен състав, а капилярната е с примеси на лимфа и невинаги съответства на състоянието на изследвания пациент.

Какви указания да спазват родителите, когато на детето им е назначено изследване на кръвна картина?

Изследването се провежда сутрин (най-добре между 7.00 и 9.00 ч), на гладно. При спешност тези изисквания не се спазват, но при интерпретация на резултатите лекарят има предвид това.

Какво представляват т.нар. референтни граници?

Това са параметри (гранична стойност), с които се сравнява наблюдаваната стойност с цел интерпретация. Всяка лаборатория има свои референтни стойности и затова резултатът трябва да бъде придружен от референтни стойности за дадения показател, съответстващ на пола и възрастта.

Кои са основните неща, които трябва да знаем, когато има разминаване с референтните стойности?

Левкоцити. Върху броя им играят роля възрастта, храненето, емоциите, физическото напрежение, има и денонощни колебания. Физиологично броят на левкоцитите при новородени е повишен, но към втория ден след раждането започва да спада. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и др. Намаление на левкоцитите (левкопения) се наблюдава най-често при вирусни, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и др.

Еритроцити. До голяма степен броят им зависи от пола, възрастта, храненето, надморската височина и т.н. Намалението на еритроцитите е характерен белег за анемиите. Увеличение на еритроцитите се наблюдава физиологично при новородени, както и при голяма надморска височина.

Хемоглобин. Концентрацията му зависи от пола, възрастта, надморската височина и други фактори. Намалението на концентрацията на Нв в кръвта се означава като олигохромелия. Наблюдава се при анемии с различна етиология – след кръвозагуба, при дефицит на желязо, витамин В12, фолиева киселина и др. Повишената концентрация на Нв се нарича хиперхромия и се установява при вродени сърдечни пороци.

Хематокрит. Дава информация за обемното участие на кръвните клетки в общия обем кръв. Стойностите под референтния интервал показват наличие на анемия, а по-високите стойности – полицитемия.

Тромбоцити. Намаленият брой (т.нар. тромбоцитопения) може да бъде вроден (при деца със синдром на Фанкони и други генетични аномалии) или придобит (при радиация, прием на лекарства, инфекции, злокачествени заболявания и т.н.). При брой на тромбоцитите под 50х10⁹/L обикновено настъпват спонтанни кръвоизливи. При увеличен брой на тромбоцитите (тромбоцитоза) възниква риск от тромботични усложнения.

Диференциално броене (ДКК). Целта на изследването е да се изчисли процентното съотношение на белите кръвни клетки в периферната кръв. Левкограмата се влияе от пола, възрастта, физиологичните процеси и е много променлива. В детска възраст левкограмата показва известни особености. Например – непосредствено след раждане съотношението Sg/Ly е както при възрастни, т.е. преобладават Sg гранулоцити, но в следващите дни се повишава броят на Ly за сметка на сегментоядрените клетки. Броят на Ly достига максимум между втория месец и втората година, след което постепенно намалява. Между 3-тата и 5-ата година от живота на детето следва изравняване на сегменто-ядрените неутрофили и лимфоцитите. В следващите години постепенно расте процентът на неутрофилите и те преобладават, като се възстановява диференциалната формула. Следователно при тълкуване на отклоненията в диференциалната формула трябва да се вземе предвид възрастта на изследваното дете.

Защо утайката (СУЕ) е толкова важен показател и в кои случаи е ускорена?

СУЕ представлява скоростта на утаяване на еритроцитите за определено време (1 час).

Ускореното СУЕ се наблюдава при инфекции – остри и хронични, септични и гнойни процеси, ревматизъм, колагенози, вирусни заболявания, хронични болести на бъбреците и бъбречна недостатъчност, инфаркт на миокарда, злокачествени заболявания, миелом, ревмокардит и др. Забавеното СУЕ се свързва с увеличени мастни киселини, прием на някои лекарства (салицилати, индометацин), полиглобулия.

Какво представлява C-реактивният протеин (CRP), който все по-често се включва към показателите за изследване?

Напоследък в педиатричната практика се използва показателят CRP (белтък на острата фаза). Нивото му рязко се покачва още в началната фаза на възпалението, което е индикация за бактериална инфекция. Той обаче се повишава и при заболявания, свързани с деструкция на тъканите – колагенози, неоплазми, постоперативни усложнения. Особено важно предимство на CRP е бързата промяна в стойностите му в резултат на лечението – по правило в рамките на 12–24 часа. За изследването му обаче се използва венозна кръв. Референтните стойности са до 5 мг/л.

Когато резултатите вече са готови…

Трябва задължително да се потърси мнението на специалист – общопрактикуващ лекар или педиатър. В никакъв случай родителите не бива да разчитат на собствените си способности в процеса на разчитане на резултатите от изследването. Вярно е, че има достатъчно налична информация, каквато ви предоставя и тази статия, но тя има единствено насочващ характер, като цели да ви осигури някакъв ориентир.