Пълномаслено или обезмаслено?

Мазнините са най-богатият източник на енергия за организма – те му осигуряват над два пъти повече енергия в сравнение с въглехидратите и белтъците. Те го снабдяват и с незаменимите мастни киселини, които не се синтезират в човешкия организъм. Всичко това прави мазнините изключително важна част от храненето на децата. От друга страна обаче, прекомерната консумация на мазни храни повишава риска от наднормено тегло и затлъстяване. Как да намерим баланса между пълномаслените и обезмаслените храни в детското меню, попитахме специалиста по хранене и диететика д-р Дарина Найденова.

Кои мазнини са „вредни“ и кои „полезни“?

„Полезните” мазнини допринасят за здравето на децата, подпомагат растежа им, тяхното физическо и умствено развитие. Сред най-полезните мазнини за децата се нареждат кравето масло (особено в ранна детска възраст), слънчогледовото олио, зехтинът, мазнините в ядковите плодове (орехи, бадеми) и в рибата. Всички те са богати на незаменими мастни киселини, усвояват се много лесно от детския организъм и са чудесен източник на енергия. Незаменимите мастни киселини не могат да се образуват в човешкия организъм, а трябва да се внесат с храната. Те са много важни в детска възраст, тъй като служат за изграждането на мозъка и очната ретина, а също така повлияват и имунитета.

Най-опасни за здравето мазнини в детска възраст не са свинската мас и кравето масло, както често погрешно се смята, а твърдите маргарини. Т.нар. хидрогенирани растителни мазнини се намират не само в кутийките с маргарин, а най-вече в готовите тестени и сладки продукти. Те присъстват в сухите пасти, във вафлите, крекерите, бисквитите, както и в „растителната” сметана, бутер тестото и соленките. Употребата им се свърза с потискане на имунитета при децата и с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и диабет.

Какви мазнини и какво количество трябва да консумират децата?

Нуждата от мазнини в менюто на детето зависи от възрастта му – колкото по-малко е, толкова повече мазнини трябва да приема с храната. Мазнините са безценен източник на енергия за растящия детски организъм, освен така важните мастни киселини те му доставят още витамини А, D и Е, които са незаменими за правилното развитието на зрението и мозъка на децата и за борбата с инфекциите и алергиите.

• Краве масло

То е особено ценно за растежа и развитието на малките деца по ред причини. Първо, защото е източник на витамин А (познат още като витамина на растежа), който е свързан с правилните процеси на растеж, с доброто зрение и имунитет на детето. Второ, кравето масло е богато на наситени мазнини, които имат най-голямо значение за развитието на мозъка на малкия бозайник. Кравето масло е богато на мазнини с малки молекули (т.нар. късо и средноверижни мастни киселини), което улеснява тяхното храносмилане и по този начин не се натоварва детското стомахче. Всичко казано дотук означава, че не бива да заменяме с лека ръка кравето масло в детското меню с растителни масла или маргарин. Няма причина да предлагаме на здравите деца с нормално тегло „по-диетични” варианти на кравето масло. Подбирайте кравето масло в магазина внимателно, тъй като не всяко съдържа млечни мазнини. Четете етикетите и избирайте такова, което съдържа минимум 72% млечни мазнини (не растителни). Не купувайте масло, което е смес с маргарин или растителни мазнини!

• Растителни масла

Те доставят на организма редица полезни вещества, като подхранват кожата и засилват детския имунитет. За съжаление при рафинирането им се губят голяма част от витамините и полезните мазнини. Рафинираното олио може да се използва за готвене, но салатите е най-полезно да се приготвят със студенопресовани, нерафинирани масла. Слънчогледовото олио е богато на линолова мастна киселина, която е необходима за паметта, зрението и растежа на детето. Този вид мазнина не се синтезира от организма и затова трябва да постъпва в него чрез храната. Олиото е основен източник на витамин Е – един от най-важните антиоксиданти. На пазара се намира и нерафинираният вариант на олиото – студенопресовано слънчогледово масло (шарлан). Царевичното олио се усвоява добре от детския организъм и съдържа полезни мазнини, но отстъпва на слънчогледово олио и зехтина  по витаминен състав. Мазнините в зехтина са много близки до тези в кърмата, затова е подходящо той да се въведе рано в менюто на кърмачето. Качественият зехтин е „екстра върджин”, с наситен вкус на маслини, жълто-зелен цвят и се продава в тъмни, стъклени бутилки. При съхранение на зехтина на студено, в него се появяват мътнини и утайки. Те не са повод за притеснение и са доказателство, че зехтинът не е рафиниран и действително съдържа много витамини и мастни киселини.

Родителите често залагат на консумацията на нискомаслени и обезмаслени продукти, мислейки ги за по-подходящи за децата им. Това така ли е?

Пълномасленото мляко е идеален източник на лесно усвоим калций. Груба грешка е на малките деца да се предлага обезмаслено или с ниска масленост мляко, тъй като то е лишено от така ценния калций в лесноусвоима форма. Най-добрият избор за здрави деца (без алергия към кравето мляко) са киселите млека с масленост 3,6% по БДС. Те са с кратък срок на годност (20 дни), което гарантира и висока концентрация на полезните млечнокисели бактерии (пробиотици). Пълномаслените сирена и кашкавали са много подходящи за детското меню. Съществен недостатък на саламурените сирена е високото съдържание на готварска сол поради което е добре да се изкисват предварително.

Виж още

Създаване на здравословни хранителни навици

Вярно ли е, че в обезмаслените продукти по-малкото количество мазнини се компенсира със захар, сол и други подобрители на вкуса?

Често пъти, за да придобият по-привлекателен вкус и консистенция, в обезмаслените продукти се влагат различни „подобрители” – захар, изкуствени подсладители, ароматизатори, оцветители, пектин, модифицирано нишесте и др. Да, вярно е, че голяма част от тези добавки са безвредни, но също така е вярно, че те са абсолютно ненужни в здравословното хранене на едно дете. Най-добре е децата да консумират млякото и млечните продукти във възможно най-естествения им вид и състав, а не под формата на „шоколадово” или „плодово” мляко.

Къде се „крият“ мазнините?

В стремежа си да предпазим децата си от напълняване често се отказваме от пълномаслените продукти и ги заменяме с обезмаслените им алтернативи, смятайки ги за по-безвредни. Често обаче не си даваме сметки, че много от тях съдържат т.нар. „скрити” мазнини. Обикновено тези храни не изглеждат мазни и ние сме склонни да ги предлагаме на децата си без ограничение. Най-голямо значение за внасяне в организма на „скрити” мазнини имат колбасите (някои от тях съдържат 40% и повече мазнина!), пастетите, хайверите, майонезените и „млечни” сосове, екзотичните пълномаслени и топените сирена, някои пържени храни и закуски. Дребните бисквитки, сладки и крекери, които се топят в устата и изглеждат толкова безобидно, също съдържат много мазнини, и то от най-опасните – маргаринените.