Какво представляват инфекциите с пневмококи и хемофилус инфлуенце тип Б

Пневмококите (стрептококус пневмоние) и Хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) са бактерии, широко разпространени сред хората по целия свят. Те се предават от човек на човек по въздушно-капков път, а инфекциите, които предизвикват, варират от безсимптомно носителство до много тежки, застрашаващи живота заболявания като менингит и сепсис. Масово разпространеното носителство е основна причина за високата заболяемост от целия широк спектър клинични изяви на пневмококовите и ХИБ инфекции.

Заболяемостта и смъртността, свързана със съществуващите тежки форми, които особено често засягат малките деца, определят голямото епидемиологично и клинично значение на тези заболявания и са предпоставка за дългогодишни усилия за създаване на ефективни ваксини срещу техните причинители. След навлизането в световната медицинска практика на пневмококови и ХИБ ваксини и масовото им приложение още в ранно детство, в редица страни бяха регистрирани отлични резултати, доказващи, че това е най-ефективната мярка за предотвратяване на ХИБ и пневмококовите заболявания, както и на носителството на бактериите.

 

Причинители

Сред всички типове Хемофилус инфлуенце най-голямо значение има Хемофилус инфлуенце тип Б, който преди въвеждането на ваксинация е причинявал над 95% от всички тежки инфекции, свързани с тези бактерии. И досега ХИБ продължава да бъде една от основните причини за значителна заболяемост и смъртност при децата под 5-годишна възраст в страните, в които не се провежда имунизация.

Пневмококите са вид бактерии,включващ над 90 серотипа с различно епидемиологично и клинично значение. Тежките инвазивни пневмококови заболявания – менингит, бактериемия и пневмония, са водеща причина за смъртните случаи от ваксинопредотвратими заболявания при децата под 5 год. в света. Възпаление на средното ухо (отит), синуит и бронхит са по-леко протичащи пневмококови инфекции, които обаче са много широко разпространени. Тези заболявания са една от най-честите причини за посещение при лекар и предписване на антибиотици при малки деца. Масовата (често неправилна) употреба на антибиотици в тези случаи е една от основните причини за появата на антимикробна резистентност на пневмококите.

Тежките инфекции при децата под 5-годишна възраст се предизвикват от около 10-15 серотипа пневмококи, което определя и състава на наличните пневмококови конюгирани ваксини. С 10-валентните ваксини се покриват 70-84% от тежките инфекции при децата, а с 13-валентните – от 74 до 88%.

 

Източник на инфекция

Източник на инфекция е човек (предимно децата), защото и ХИБ, и пневмококите са бактерии, които се развиват само в човешкия организъм. Най-често причинителите се разпространяват от безсимптомни носители. Те се предават при близък контакт, по въздушно-капков път посредством капчици от дихателния тракт и при директен контакт със секреции. Входна врата за инфекцията са горните дихателни пътища, откъдето бактериите проникват в лигавицата на фаринкса.

ХИБ колонизира (заселва) назофаринкса понякога за непродължителен период, понякога за по-дълго (до 6 месеца), при отсъствие на каквито и да е болестни прояви, т.е. възниква безсимптомно носителство.

Пневмококите също колонизират назофаринкса още в ранна детска възраст. На практика почти всяко дете развива заразоносителство в назофаринкса още през първата година от живота си. Кърмачетата и малките деца са главния резервоар на пневмококи. Проучвания върху разпространението и значението на заразоносителството показват, че фактически всички пневмококови инфекции се развиват при първоначално безсимптомни носители на пневмококи в назофаринкса. Повечето от малките деца заболяват веднъж или неколкократно от възпаление на средното ухо или от пневмония, докато сравнително малък процент развиват инвазивни пневмококови инфекции.

 

Клинична картина

ХИБ инфекциите варират от безсимптомно носителство (с продължителност до 6 месеца) до развитието на редица тежки заболявания. След размножаване в назофаринкса и попадане на ХИБ в кръвта, бактериите се разпространяват из целия организъм и могат да предизвикат различни заболявания, протичащи с типични за тях симптоми. Тежки инвазивни ХИБ инфекции са менингит, бактериемия, епиглотит, пневмония, септичен артрит, остеомиелит, перикардит, абсцеси на меките тъкани, целулит, както и епидидимит, ендокардит, перитонит, трахеит и др. Макар и по-рядко, ХИБ е причинител на възпаление на средното ухо и на синуит, обикновено последвани от възникването на по-сериозно инвазивно заболяване, напр. бактериемия. Рисков фактор за развитие на инвазивно ХИБ заболяване са предшестващи вирусни инфекции, които увреждат епитела на фаринкса.

Най-честата и типичната проява на инвазивната ХИБ инфекция е менингитът, който се наблюдава основно при деца под 5-годишна възраст, като заболяемостта е най-висока при кърмачетата до 12 месеца. Менингитът е не само най-често срещаната, но и най-тежката инвазивна ХИБ инфекция. Дори при адекватно лечение, смъртността е все още висока, често се срещат и усложнения и трайни увреждания от типа на умствено изоставане, церебрална парализа, загуба на слуха и гърчове, неврологични усложнения.

ХИБ е важна причина и за развитие на пневмония при малките деца. Острият епиглотит е много тежко, застрашаващо живота заболяване, което преди въвеждането на имунизация е било свързано с ХИБ в 75-90% от случаите.

Пневмококовите инфекции са сред водещите причини за заболяемост и смъртност в Европа и в света, като застрашават най-често кърмачетата и малките деца, но също така и старите хора. Тези инфекции протичат както като безсимптомно носителство, така и с различни клинични прояви – остро възпаление на средното ухо, синуит, конюнктивит, трахеобронхит, бронхит, пневмония. Тези заболявания възникват в резултат от директното разпространение на пневмококи от назофаринкса. По-тежките, инвазивни пневмококови заболявания се развиват след попадането на пневмококи в кръвта и разпространението им до централната нервна система, сърцето или до други органи, и протичат като бактериемия, сепсис, менингит, остеомиелит, септичен артрит, ендокардит, перикардит и перитонит. Пневмококовите инфекции се срещат целогодишно, с известно повишаване на заболяемостта през зимните месеци, което се дължи, от една страна, на разпространението на остри вирусни респираторни инфекции (и по-специално на грипа), а от друга страна – на по-голямото замърсяване на въздуха.

При възрастните хора пневмококите са един от основните причинители на придобитата в обществото пневмония, която е и най-честата проява на пневмококовата инфекция в тези възрастови групи. Навсякъде по света пневмококите са сред основните причинители на едно от най-често срещаните заболявания при децата – възпаление на средното ухо. В редица страни понастоящем пневмококите са водещата причина за менингити и други инвазивни инфекции при малките деца. Както в останалите страни, така и в България заболяемостта от пневмококови менингити е най-висока при кърмачетата до 1 година, следвана от тази при децата между 1 и 4 години. В останалите възрастови групи заболяемостта е значително по-ниска, като известно увеличение се наблюдава при хората над 60 год. Пневмоковите менингити са много сериозен медицински проблем поради тежкото протичане, честите усложнения и трайните неврологични последици (като например загуба на слуха или забавяне на развитието на децата).

Диагнозата

Диагнозата на ХИБ и пневмококовите инфекциисе поставя въз основа на клиничната картина и резултатите от микробиологично изследване, чрез което се идентифицира причинителят и се определя неговата чувствителност към антибиотици.

Лечението

То се провежда в зависимост от клиничните прояви на инфекциите, причинявани от ХИБ и пневмококи. По-леките заболявания се лекуват в домашни условия. Хоспитализация е необходима при много малки деца и при всички болни с тежки и инвазивни форми на инфекция и усложнения. Лечението се провежда с антибиотици и симптоматични средства. Предвид тежестта на инвазивните инфекции, особено на менингита, от голямо значение е лечението в болницата да започне възможно най-рано и това на практика става преди наличието на резултати от микробиологичното изследване. Изборът на антибиотик, с който да се започне терапията, зависи от точната клинична оценка и от наличието на актуализирана информация за състоянието на антибиотичната резистентност в общността. След приключване на микробиологичното изследване, по-нататъшната терапия трябва да се определя в зависимост от антибиотичната чувствителност на конкретния щам бактерии.

Превенция

Предпазването с ваксина има най-голямо значение предвид широкото разпространение на тези причинители и опасността от развитие на най-тежките форми на заболяване при кърмачета и малки деца.

Ваксината срещу инфекциите, причинявани от ХИБ, е включена в състава на 6- и 5-компонентните ваксини, които в съответствие с Имунизационния календар се прилагат по следната схема: основен имунизационен курс от 3 последователни приема след навършване на 2-, 3- и 4-месечна възраст (I, II и III прием) и една реимунизация (IV прием) на възраст 16 месеца (но не по-рано от 12 месеца след третия прием).

Ваксината срещу инфекции, причинявани от пневмококи, която се използва у нас, включва 10 от най-разпространените типове пневмококи. Тя се прилага след навършване на 2-, 3- и 4-месечна възраст едновременно с 5 или 6-компонентните ваксини, предназначени за тази възраст. Според действащия през 2018 г. Имунизационен календар след навършване на 12-месечна възраст се провежда и една реимунизация (ІV прием) с пневмококова ваксина, която не бива да бъде поставяна по-рано от 6 месеца след третия прием на ваксината.