Полезните бактерии – пробиотици, пребиотици и синбиотици

Какво ли се крие зад тези може би на пръв поглед сложни понятия – пробиотци, пребиотици, синбиотици? Д-р Елена Лазарова ще ни разясни и ще ни помогне да се ориентираме в тяхната същност – защо ги наричаме полезни бактерии, как действат на децата, от каква възраст могат да им се дават и при какви случаи.

Какво точно представляват пробиотиците, пребиотиците и синбиотиците и каква е разликата между тях?

През последните години все повече се проучват и обсъждат ползите от използването на пробиотици, пребиотици и синбиотици както за правилното развитие на организма, така и за подпомагане на лечението на редица остри и хронични заболявания.

Пробиотици

Думата „пробиотик“ означава „за живота“. Пробиотиците представляват жизненоспособни микроорганизми, които оптимизират функцията на нормалната чревна флора и имат потенциален ефект срещу редица опасни за нашето здраве микроорганизми. Още в далечната 1905 г. д-р Стамен Григоров открива причинителя за подквасването на млякото – Lactobacillus bulgaricus, и предполага, че ферментиралите млечни продукти поддържат баланса между опасните и невредни микроорганизми в червата. По-късно, изследвайки дълголетието на българите, лауреатът на Нобелова награда проф. И. Мечников стига до извода, че тайната се крие в консумацията на българското кисело мляко. Така проф. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците, а българското кисело мляко – първият пробиотик.

Най-известни са млечнокиселите бактерии и бифидобактериите, които се използват при производството на кисело мляко и други млечни храни. Пробиотиците притежават редица полезни действия – укрепват имунитета, намаляват гнилостните процеси в червата и подпомагат по-бързото възстановяване на тяхната функция след прекарани остри чревни инфекции. Най-общо казано, подобряват храносмилането и създават неблагоприятна среда за развитие на болествотворни чревни бактерии. Възстановяват нарушената чревна флора при прием на антибиотици.

Пребиотиците

Пребиотиците представляват несмилаеми хранителни вещества, които избирателно стимулират растежа и активността на определени видове бактерии в дебелото черво и подобряват храносмилането. За да бъдат ефективни, те трябва да достигат до дебелото черво, неразградени от ензимите в горните отдели на храносмилателната система (стомах, тънко черво) – стигайки дотам, те стимулират растежа на бифидобактериите.

Роля на пребиотици изпълняват няколко групи олигозахариди – фруктоолигозахариди, галактоолигозахариди, инулин, лактоза, лактиол. Пребиотиците имат слабителен ефект, антимикробна активност и влият върху нивото на глюкозата в кръвта.

Синбиотици

Синбиотиците представляват хранителни добавки, които съдържат едновременно пробиотици и пребиотици. Липсват научни данни, че синбиотиците превъзхождат ефекта на пробиотиците и пребиотиците.

Защо ги наричаме полезни бактерии?

Пробиотиците оказват въздействие върху организма чрез директно поселяване върху чревната лигавица и модифициране на естествена чревна флора.

Микроорганизмите живеят нормално в стомашно-чревния тракт. Той е уникално място в човешката екология! Пръв е подложен на въздействието на редица външни фактори – хранителни, инфекциозни и токсични агенти, а чревната имунна система (в частност чревната микрофлора) играе основна роля в защитата на организма. Затова е особено важно да имаме здрава храносмилателна система.

Наистина ли са напълно безвредни и от каква възраст могат да се дават на децата?

Многобройни клинични проучвания категорично доказват безопасността на лактобацилите и бифидобактериите. За останалите видове пребиотици на този етап данните са ограничени. Като цяло обаче пробиотиците са безопасни и в много малък процент могат да провокират инфекция (обикновено в случаите, когато има сериозно нарушен имунитет). Хубаво е родителите да знаят, че пробиотиците могат да се дават още от раждането, но е желателно това да се случва по препоръка на лекаря, който трябва да прецени необходимостта от техния прием, дозировката и вида на пробиотика.

Кои са естествените им източници?

В майчиното мляко могат да се открият над 200 вида различни бактерии – стафилококи, ентерококи, лактобацили, лактококи и т.н. Кърмата е изключително богата и на олигозахариди (пребиотици). Именно този уникален състав я прави най-добрата храна за кърмачето. В резултат на многобройни проучвания Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене стига до заключението, че адаптираните формули, макар и обогатени с пробиотици и пребиотици, не носят предимство по отношение на растежа на доносените бебета. Това още един път доказва, че майчината кърма е най-добрата храна, която се грижи за имунитета и въобще за здравето на детето. За по-големите деца основен източник на пробиотици са млякото и млечните продукти.

Могат ли да се приемат профилактично или само при определени заболявания?

Ако детето е здраво и се храни пълноценно, не е необходимо профилактично приемане на пробиотици, пребиотици или синбиотици. Техният ефект е доказан само при определени заболявания, като преценката отново трябва да бъде на лекар.

При кои заболявания се включват задължително и са ефективни?

Доказано е, че определени пробиотични щамове повлияват конкретен вид чревна инфекция. Например лактобацилус ройтери скъсява и намалява тежестта на протичане на ротавирусен ентероколит. За някои други щамове е доказано повлияване на бактериални чревни инфекции. През последните години пробиотиците допълват лечението и на редица функционални заболявания на храносмилателна система – кърмачески колики, синдром на раздразнено дебело черво. Прилагат се и за предпазване от т. нар. антибиотико-асоциирана диария, некротизиращ ентероколит у недоносените бебета. Продължават редица проучвания за ролята им в лечението и на хронични възпалителни заболявания на червата