Пробиотиците – добрите бактерии
Човешкото тяло се състои от около един трилион клетки, а вътре в организма ни живеят десет пъти повече клетки на бактерии! Някои от тях, „заселвайки се” в тялото ни, могат да ни разболеят, а други, точно обратното – могат да са от голяма полза за здравето ни. Именно такива „добри” бактерии са пробиотиците. Лекарите все по-често ги предписват в случай на прием на антибиотици, при разстройство и т.н. Но какво знаем за тях? На какво се дължи полезното действие на пробиотиците и как да се възползваме от тях, за да подсилим имунната система на децата, попитахме доц. Светла Данова, ръководител на лаборатория „Млечнокисели бактерии и пробиотици“ към Института по микробиология, БАН.
Какво са пробиотици, пребиотици и синбиотици?
Човешкият организъм представлява своеобразен микрокосмос, населен с около 1014 живи микроорганизма, което е 10 пъти повече от сбора на всички клетки в човешкото тяло.
Обикновено хората смятат, че бактериите и микробите само причиняват заболявания, но всъщност голяма част от микроорганизмите са представители на т.нар. „полезна микрофлора”, без която здравето ни е немислимо. Те се наричат пробиотици (от старогръцки: „pro” – „за” и „bios” –„живот”, т.е. „за живота”) – термин, който е сравнително нов и датира от средата на миналото столетие.
Днес говорим за човешки микробиом, в който централно място и естествен регулатор на здравословното състояние се явяват т.нар. пробиотични микроорганизми. Те принадлежат към групата на млечнокиселите бактерии и бифидобактериите. Балансът в чревната микрофлора обаче много лесно може да бъде нарушен и силата на „добрите“ пробиотични бактерии да бъде отнета от болестотворните микроорганизми.
Помощник на пробиотиците в сложната роля на ефективен регулатор на здравето са т.нар. пребиотици. Пребиотиците са група вещества (олиго- и полизахариди), които, достигайки дебелото черво, стимулират развитието на бифидобактериите и лактобацилите и намаляват броя на патогенните микроорганизми. Пребиотиците, познати още като „природни фибри”, са своеобразни стимулатори на пробиотиците.
С названието синбиотик пък се означава комбинацията от пребиотици и пробиотици, които в тандем оказват положителен ефект върху чревната микрофлора и респективно върху здравето.
Как действат пробиотиците? Какви са полезните им действия?
Дисбалансът или временната липса на полезни бактерии в чревната микрофлора води до сериозен риск за здравето на всеки, но особено на малките деца и подрастващите. Невидимите с просто око полезни бактерии са ключов фактор за поддържане на чревната хомеостаза и ни предпазват от редица заболявания.
В последните години се натрупаха научни данни за ролята на пробиотиците за правилното функциониране на гастроинтестиналния тракт и храносмилането, уро-гениталния тракт, имунната система, дихателните органи, както и значението им за облекчаване на различни инфекциозни заболявания и намаляване на риска от алергии.
Важно е да се знае, че всеки индивид има своя специфична чревна микрофлора и различно представени пробиотични бактерии в нея. В организма на здравия човек микробният баланс е в полза на полезните и неутралните бактерии, които съставляват около 80% от всички, а патогенните бактерии са не повече от 20%. Влошаването на екологичната обстановка, стресът, бактериалните инфекции, приемът на антибиотици и имунодепресанти съществено повлияват микрофлората на човека. По мнение на много изследователи значителна част (до 70%) от съвременното население се нуждае от корекция на микрофлората на чревния тракт. Днес най-разпространените средства за възстановяване и поддържане на оптимално ниво на микрофлората, както и за нейното коригиране, са пробиотиците и функционалните храни.
Какво е приложението на пробиотиците при децата? Кога трябва да се приемат допълнително?
Приемът на пробиотици е полезен подход за възстановяване на здравословния баланс при децата. Това се осъществява както профилактично – за поддържане на нормална чревна флора и здраве, така и терапевтично – при различни здравословни проблеми.
Пробиотиците са незаменим помощник на детското здраве, доказано полезни при прием на антибиотици, когато наред с патогенните се унищожава и голяма част от полезните бактерии. Приемът им е гарант за по-малко странични ефекти и по-бързо възстановяване, а използването им преди и по време на антибиотично лечение може да намали риска от появата на диария и стомашно-чревни проблеми.
Кои са естествените източници на пробиотици?
Колкото и кратка да е историята на пробиотиците, практиката безспорно доказва тяхната полза. Важно е обаче да се знае, че наред с препаратите, които се разработват и предлагат на пазара, пробиотиците могат да се набавят и с храната. Наличието на тези полезни бактерии в даден продукт го превръща във функционална храна (храна, която освен хранителна стойност, има и друг полезен ефект).
Първенец сред функционалните храни е известното в цял свят българско кисело мляко. То съдържа уникална комбинация от две млечнокисели бактерии – Lactobacillus bulgaricus иStreptococcus thermophiles, които са в основата на полезните свойства на продукта. Тези бактерии са естествен ограничител на гнилостните процеси в червата, възпират токсините и свързаните с тях негативни последствия за здравето.
Българското бяло саламурено сирене също съдържа полезни бактерии в достатъчно висока доза и с отлични пробиотични характеристики, което в последните години се доказа от Лабораторията по млечнокисели бактерии в Института по микробиология на БАН. В този смисъл всеки натурален ферментационен млечен продукт (кисело мляко, сирене, извара, катък и др.) може да се счита за добър източник на пробиотици.
Децата, на които не им е позволено да консумират млечни продукти, могат да си набавят полезните пробиотици чрез продукти, получени с помощта на млечнокисела ферментация на зърнена основа – боза например. Малцина знаят, че за вкусовите качества на истинската българска луканка допринася специална закваска, съдържаща млечнокисели бактерии. Истинската ръжена закваска (използвана при направата на диетични ръжени хлебчета, на кроасани и др. теста, без използване на дрожди) също може да има много добър здравословен ефект. Поради технологията на производство обаче хлябът не може да доставя необходимата доза от живи пробиотични бактери.
За какво да внимаваме при избора на пробиотик за детето ни?
Родителите трябва да знаят, че пробиотиците не са нито панацея, нито лекарство, а естествен регулатор на гастроинтестиналното и общо здраве. Те са природен помощник в терапията на редица заболявания. Независимо от формата (сашета, капсули, таблетки), която наподобява лекарствен препарат, при тях ефектът не е видим веднага – пробиотиците имат постепенен, но дълготраен ефект (при редовен прием, в периоди на необходимост и при редовна профилактика) и при употребата им няма риск от странични ефекти.
В търговската мрежа се предлагат различни пробиотични препарати, което прави избора труден, но с помощта на педиатъра и съпътсващата информация за пробиотика все пак може да се открие най-подходящият продукт. Трябва да се има предвид, че пробиотиците са ефикасни само когато се приемат в нужната доза (не по-малко от 1 млн. живи бактерии на прием) и ако са активни (т.е. имат доказани полезни характеристики, които гарантират съответен здравословен ефект).
И още нещо важно – понякога щамове от един и същи вид (напр. Lactobacillus bulgaricus), изолирани от едно и също местообитание (напр. от домашно кисело мляко), могат да бъдат коренно различни и да не притежават нужните пробиотични свойства. Затова преди да изберем пробиотика, трябва да се информираме какви полезни ефекти оказват щамовете, включени в неговата формула.
Крие ли риск за здравето приемът на пробиотици?
През последните години ЕФСА (Европейският орган за безопасност на храните и оценка на риска) постави определени критерии за безопасност на включваните в хранителните добавки пробиотици. Добрите пробиотици трябва да изпълняват изискването както за функционалност (полезност), така и за безопасност.
При деца без сериозни системни заболявания и проблеми дозата и видът на пробиотика не биха могли да окажат страничен или неблагоприятен ефект. Разбира се, ако детето има лактозна непоносимост, задължително е да се избягват препаратите на млечна основа, съдържащи лактоза. При алергии към млечните белтъци се търси друга форма, несъдържаща съответния алерген, но пак с нужната доза полезни бактерии.
При добро здраве не е необходим непрекъснат прием на пробиотични хранителни добавки от децата и възрастните. Достатъчно е храненето да става с пълноценна храна и в менюто да бъдат включени функционални продукти, съдържащи полезни млечнокисели бактерии и природни фибри.
Каква е твоята реакция?
