Проблеми в говора = проблеми в поведението

Усложненията в говора биха могли да доведат до проблеми в поведението на детето, да е срамежливо и изолирано или да проявява кризи на гняв и агресия. Също така възможно е малкото да има затруднения в приспособяването в училищната обстановка, тъй като много от уменията, свързани с речта и говора като напр. писането и четенето, могат да се превърнат в сериозни проблеми с ученето. По темата разговаряме с Ивелина Стаменова.

 

Кога е необходима намесата на специалист?

Би било добре да се посъветвате със специалист – логопед, детски психолог и невролог, ако детето проявява един или повече от следните симптоми:

• на 18 месеца произнася само гласни и изобщо съгласни и използва една дума, за да изрази много понятия;
• на 2 годинки има изключително беден речник и не може да образува прости изречения, съставени от 2 или 3 думи;
• на 3 години е с още неразбираем говор и се затруднява да състави малки изречения, използва само съществителни и сравнително малко глаголи, не употребява изобщо прилагателни и наречия;
• на 4 години съставя кратки и неправилно организирани изречения, напр. казва „не разходка”, вместо „не искам да ходя на разходка”. Също не може да пресъздаде случки и да опише различни ситуации;
• на 5 години има ограничен речник, кратки и бедни на съдържание изрази.

В случай че действително е налице някакво усложнение, тогава, ако то бъде констатирано преди навършването на 3-годишна възраст, когато мозъчната „гъвкавост” е голяма, вероятността проблемът да бъде неутрализиран успешно е значителна.

Педиатърът е най-подходящият човек,  който ще ви препоръча специалист, способен правилно да оцени състоянието на детето ви. Постарайте се той да има опит във всички възможни усложнения, които биха предизвикали затрудняване в говора.

Помогнете на лекаря, предоставяйки му необходимата информация, тъй като вие познавате детето си по-добре от всеки друг. Споделете с него притесненията си. Ако не сте съгласни с поставената диагноза, потърсете мнението и на други специалисти. Направете и вие самите проучване, говорете с родители, които са изправени пред същия като вашия проблем.

Какъвто и да е проблемът, пред който е изправено детенцето ви, ключовата дума е любов.

Помнете също, че не сте виновни за нещо. Не изпитвайте угризения. С търпение и настоятелност всичко се превъзмогва или се подобрява. Малкото ви има нужда от вас и вие – от него. Децата вършат чудеса с помощта на възрастните. Играйте с тях. Разговаряйте, забавлявайте се заедно! Много от малчуганите, които се забавят с говора, често имат по-високо IQ от нормалното за възрастта си, но просто го изразяват по различен начин.

Как родителите биха могли да помогнат на детето си, ако се затруднява да проговори?

• Погледнете го открито. Зрителният контакт е изключително важен.
• Използвайте прости думи и изрази. Избягвайте сложните изречения. Употребявайте фрази с до 2-3 думи, когато говорите на детето си.
• Не говорете бързо! Децата със затруднения в заучаването не могат да следят бърз темп на говор.
• Използвайте езика на тялото. Жестовете и израженията на лицето помагат на малкото дете да ви разбере и да му предадете чувствата си. С помощта на ръцете си му давайте напътствия като „спри”, „сложи го там” и др.
• Говорете му за заобикалящия го свят, за близките хора, за това, което вижда наоколо, за това, което прави и което правят останалите.
• Играйте с детето си! Посветете определен час от деня, в който да седнете заедно на земята и да поиграете на някоя интересна за него игра.

В случай, че детенцето ви говори, но има проблем с някои звуци или думи, забележете какво точно казва, а не толкова как го казва. Не го поправяйте рязко и с изражение на разочарование от ваша страна. Вместо това, кажете вие думата или думите правилно. Ако малкото произнася грешно някое изречение като напр. „Мамо, икаш ли коколад?”, вие можете да му отговорите „Не, не искам шоколад”, т.е. да повторите правилно и бавно, наблягайки на думичките, които е изговорило грешно, или пропуснало. Колкото повече ви слуша да говорите правилно, толкова детето подобрява говора си. Доброто словесно общуване с околните е необходимо за нормалното емоционално и социално развитие на детето.

Важно!

Разбирането, че детето е още „малко” и че трябва да изчакаме да порасне и тогава „ще проговори изведнъж и правилно” не помага на малкото, а напротив – може да доведе до загуба на ценно време при разрешаването на затрудненията, които евентуално то проявява. Следователно навременно поставената диагноза и лечението на аномалиите в говора при децата са от определящо значение не само за неутрализирането на тези проблеми, но и за предотвратяването на затруднения в общуването, в поведението и в ученето, както и на ниското самочувствие.