Разводът и децата

Разводът има смисъл, ако той слага край на обвиненията и претенциите. Нагласата, която помага, е, че независимо кой е инициатор и какъв е поводът, приносът за развоя на отношенията е и на двамата. Тогава бившите съпрузи се справят с желанието си за отмъщение и могат да отделят отношенията си като съпрузи от отношенията си като родители. А това е най-доброто, което могат да направят както за себе си, така и за децата. Още ценни съвети за по-лекото справяне в ситуация на развод ни дава Мая Манева, семеен консултант и автор на книгите „Любовта в семейството“ и „За брака, развода и любовта“.

Как влияе раздялата на родителите на децата?

Раздялата на родителите е изпитание за всяко дете, независимо на каква възраст е то и е строго индивидуално преживяване, зависещо от много фактори. Ако детето е малко, от една страна, то по-лесно ще приеме за нормален начинът на живот, който определят родителите му, но от друга – нуждите му от емоционално разбиране и подкрепа са по-големи. От удовлетворяването на тези нужди зависи неговата увереност в собствените му сили и способности и усещането му, че е достойно да бъде обичано, че е достойно за внимание, грижа и подкрепа.

Когато раздялата се случи в тийнейджърска възраст, опасността е детето да бъде натоварено с проблемите на възрастните, включително и с поемане на емоционална грижа за някой от родителите или и за двамата. Това може да повлияе на неговата социализация и реализация – тя да се случи твърде рано, бягайки от проблемите в дома, или обратно – да има нежелание да се отдели при усещана липса на подкрепа и разколебано самочувствие.

Как обикновено реагират децата на случващия се развод? Кое най-много ги травмира?

За децата по-травмиращ от самата раздяла е конфликтът между родителите, който често не спира дори и след развода. Когато родителите не могат да решат конфликтите си, те са много по-фокусирани върху собствените си преживявания, отколкото върху тези на детето. А за да израсне със здрава психика и да реализира своите способности, на детето са му необходими сигурност, защита, обич и грижа. То трябва да усеща, че има възрастни, които са на негово разположение, които го познават и се вълнуват от това, което то мисли и преживява. Когато тези потребности са задоволени, детето е любопитно, отворено за света, уверено е, че има какво да покаже на другите и в същото време е готово и то да се учи от тях. Всичко това е основа за добра лична и професионална реализация.

При раздяла на родителите, протичаща с неспиращи конфликти, се подкопава именно чувството за сигурност и защита, а при по-малките деца може да се появи и съмнение, че са обичани, защото те приемат, че проблемите на родителите се случват заради тях. В  тази ситуация ролите в семейството се обръщат и децата поемат емоционална грижа за родителите си. Това спъва тяхното развитие, отклонява ги от общуването с връстници, от играта и ученето и изпълва ежедневието им със страх. Преживяванията на децата могат да се проявят в поведението им като:

· агресия или депресия; 

· безпокойство и прекомерни страхове;

· неувереност;

· свръхамбиция и трудно приемане на неуспехите;

· нежелание за учене и игра;

· неспособност за обвързване;

· трудност в адаптацията.

Все пак, важно е да се знае, че от значение е не само какво се случва в семейството, а как родителите го възприемат и преживяват. Ако те са спокойни, и детето ще възприема спокойно себе си и семейството си. Тогава то ще реализира своите способности и ще се чувства на място в средата си.

Как родителите да обяснят на детето тяхната раздяла с цел максимално да запазят неговото психическо здраве?

Съобщаването на решението на родителите за раздяла трябва да бъде от двамата, защото по този начин то няма да се чувства виновно за случващото се, което се счита за една от сериозните травми за децата. Посланието, което е добре да стигне до детето, е, че се разделят съпрузите, а не родителите. Те винаги ще останат родители за него и ще участват в живота му, независимо, че живеят разделени.

Струва ли си мама и тати да живеят заедно в „името на детето“, въпреки неразбирателствата помежду им?

На каквото и възраст да са децата, те винаги биха предпочели родителите им да са заедно, защото тяхното единство им дава сигурност и надежда за бъдещето. Но усещането за единство не може да дойде само от формалното съжителство на родителите. Необходимо е те да живеят в атмосфера на взаимно разбиране и уважение, на интерес един към друг. Ако това отсъства, детето страда, защото вижда родителите си нещастни. Затова, запазването на брака има смисъл само ако мъжът и жената положат усилия да изградят едни по-удовлетворяващи отношения. Живеенето в брак без любов и уважение може да е дори по-травмиращо за децата, отколкото един развод. По-важно е детето да има добро отношение с двамата родители, макар и разделени, отколкото да живее и с двамата, но в чувство за несигурност и неразбиране.

При развод: какво да правят родителите

• Да поддържат добри отношения като родители, като водещи да са интересите на децата, а не тези на родителите;

• Да дадат на децата обяснение за раздялата, подходящо за възрастта им и да ги информират относно решенията, които ги касаят;

• В търсенето на ново жилище да включат и децата – така те ще се почувстват съпричастни и важни;

• Да намират време и търпение да изслушват децата си и да отговарят на въпросите им. Да не допускат пренебрегване с изрази като „нямам време“, „не съм в настроение”, „не ми се слуша сега”, „не ме занимавай с това”;

• Да осигурят на децата изяви извън дома, за да се чувстват харесвани и приемани;

• И двамата родители да се включват в грижите за децата;

• Родителите да се грижат и за себе си. Разведен, но усмихнат и щастлив родител е много по-добре за децата, отколкото депресиран, изморен и изнервен родител.

При развод: какво не бива да правят родителите

• Да не делят децата;

• Да не говорят срещу другия родител и да не ги карат да заемат страна;

• Да не използват децата като посредник в общуването с другия родител;

• Да не използват децата като емоционална опора;

• Да не възлагат на децата по-големи отговорности от тези, които са подходящи за възрастта им.