Сега четеш
Родителите и детето: обич, правила, граници

Родителите и детето: обич, правила, граници

Като родители, какво по-естествено от това да искаме да предпазим детето от беди и неволи… Но в това си желание не бива да отнемаме правото му на избори и грешки. В противен случай просто ще му попречим да порасне пълноценно. По пътя към изграждане на личността от особено значение са обичта, сигурността, правилата, границите… Ето и мнението на психолога Теодора Пампулова по тази тема.

 

Кога бебето става дете?

Личността започва да се формира още в най-ранна детска възраст с първите жизнени преживявания на малкия човек. Според една част от психолозите за това формиране са отговорни вродените дарби и заложби на индивида, а според други – възпитанието и образованието. Социалната среда също влияе върху формирането на личността, особено в детството. Именно в тази връзка е много трудно да се каже къде точно е границата между бебешкия и детския период. В литературата, а и в реалния живот терминът „бебе“ се използва до около годинка и половина – две, след което започваме да говорим за „малко дете“.

 

От какво се нуждае повече малкото дете – от постоянна грижа или от правото на възможност да бъде самостоятелно?

Много родители сякаш се стремят да подчинят детето, да му отнемат свободата да решава само. Според тях, ако детето е послушно и изпълнява абсолютно всички заръки, самото то ще бъде по-спокойно, а родители ще се чувстват по-добре – сякаш са успели да го предпазят от всичко лошо, което го заобикаля. Родителите често се опитват да спестят на децата си трудностите в живота, опитват се да им предоставят своите начини за справяне с проблемите, да вършат нещата вместо тях и т.н. Именно тук има една голяма тънкост – необходимо е родителят да балансира между обгрижването на детето и предоставянето на самостоятелност. Родителят е този, който трябва да създаде у детето усещане за увереност, че може да се справя само, а когато му е трудно, че може да потърси помощ от възрастен. Постигнаето на тази златната среда по отношение на обгрижването на детето и предоставянето на възможности за учене чрез собствения му опит се оказва истинско предизвикателство.

 

Кога грижата за детето вместо ползи може да носи вреди? Разкажете ни повече за свръхпротективния модел на майчинско поведение!

Свръхгрижовните майки често обсебват живота на своето дете. Те се стремят да влияят върху ежедневните му дейности, върху това с кого и как общува, какво чувства, къде и на какво играе, и т.н. В старанието си да контролират живота на детето от най-ранна възраст обаче, те го лишават именно от възможността да трупа свой собствен опит – да греши и да се учи от грешките си. Да, със сигурност дете, което е научено да се подчинява и съобразява изцяло с мнението и наставленията на своите родители, няма да прави толкова много бели, най-вероятно няма да създава и много главоболия. Наученото да се дете обаче, няма да може да отстоява мнението си, да споделя емоциите си и да проявява лидерски качества. То ще избере подчинена социална роля и в личния си, и в професионалния си живот. Тъй като още от най-ранна детска възраст подчинението е дълбоко вкоренено в него, след време то ще се подчинява на партньора си, на шефа си, на приятелите си, на всички. То ще е неспособно да контролира своя собствен живот.

В старанието си да осигурят физически и психически комфорт на детето си други родители пък създават у него нереалистична самооценка, страх от провал, завишена тревожност, неумение за общуване, за решаване на конфликти, занижен самоконтрол. Въпреки че отстрани едно такова свръхпротектирано дете изглежда като пример за подражание – чисто, спретнато, ученолюбиво, спокойно, учтиво и т.н., дълбоко в себе си то се чувства самотно, тревожно, недоволно от това, което родителите му са избрали да учи, неспособно да преследва мечтите си.

Детето, което е обгрижвано постоянно, възприема майчината или бащината подкрепа като нещо, което е обикновено, полагащо му се по презумция. Това е просто даденост!

 

Защо е важно да научим детето да бъде самостоятелно? Така ще му помогнем ли да порасне?

Виж още

Детето има нужда от собствено пространство, където да взима само решенията си и да носи отговорност за тях. Родителят може да предостави на детето възможността да избере от няколко възможни начина за реагиране според ситуацията и да изслуша внимателно доводите на детето, но не бива да решава вместо него.

Няма обаче общовалидни начини за това как да направим детето самостоятелно и отговорно. Към всяко дете трябва да се подхожда по различен начин, съобразен с физическото и психическото му развитие, с темперамента му. Добре е обаче още от най-ранна детска възраст да подкрепяме и поощряваме опитите за самостоятелност у детето – желанието му да се храни само, да се обуе, да прецени какво да облече, да избере с кого да играе и т.н.

За да се изгради у детето увереността, че може само да се справя, още от много малко то трябва да знае своите отговорности и своите права, например да знае, че е негова отговорност да нахрани домашния любимец, че има право да избере какво ще вечеря семейството и др.

 

Как да отгледаме щастливо дете?

За да бъде отгледано инициативно, щастливо и спокойно дете, са необходими обич, съчетана със строгост, ясни правила и граници. Предоставянето на неограничена свобода или пък прекалено стриктното следене на детето могат да създадат сериозни проблеми за в бъдеще.

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

© 2022 GolemiteIMalkite.bg. Всички права запазени!

Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре