Салмонела

Защо децата боледуват по-често от салмонела в сравнение с възрастните? Какво представлява заболяването, какви са симптомите, какво включва лечението, как да предпазим мъниците? Потърсихме отговори от д-р Шаламанова.

 

Какво представлява салмонелата?

Салмонелозните инфекции са остри заболявания, причинени от бактерии от род Salmonella. Възникват като единични случаи или като епидемии. Клинично протичат най-често като гастроентерит, по-рядко като генерализирани форми. Различават се около 2 000 серотипа салмонели, като в нашата страна са познати основно 10 серотипа, които предизвикват 70% от салмонелозните гастроентерити. Салмонелите са патогенни бактерии не само за човека, но и за много селскостопански животни – говеда, крави, свине, кокошки, патици и други.

Кои са причините?

Източник на зараза са животните (болни или заразоносители), които отделят салмонелите с фекалиите. На фона на масовото антибиотично лечение и на прибавянето на анибиотици като растежни фактори към хранителните смеси, от една страна, нараства продължителността на заразоносителство при животните, а от друга – много от салмонелите придобиват резистентност към прилаганите антибактериални средства.

Заразяването на човека се осъществява по фекално-орален път. Човек се инфектира при консумация на различни храни (месо, мляко, яйца, риба и др.), съдържащи салмонели. Продължителното съхраняване на храните при стайна температура, особено през топлите месеци, създава условия за размножаване на салмонелите и достигане на минималната инфектираща доза.

Какви са първите признаци и как да я разпознаем?

Салмонелозната инфекция засяга всички възрасти, особено детската, включително и кърмаческата. Инкубационният период е 8-72 часа, средно 48 часа след консумацията на заразена храна. Началото е остро, с отпадналост, безапетитие, гадене. Скоро се прибавят обилни повръщания, непосредствено след тях идват болки около пъпа или по целия корем. Развива се и диариен синдром с различен интензитет – от няколко рядко-кашави изхождания до многократни воднисти дефекации, често с примес на слуз и по-рядко на жилки кръв. Температурата се повишава, появява се втрисане, а общото състояние се влошава поради интоксикацията и загубата на течности и електролити. В резултат на настъпилата дехидратация детето става отпаднало, с намалена до липсваща диуреза, с намален тургор на кожата, сухи лигавици, хлътнали очи, а при кърмачета – хлътнала фонтанела.

По-малките деца по-податливи ли са към това заболяване?

Инфекциозната доза при възрастните е около 2х10^9, а при децата е 10 пъти по-ниска, поради което те боледуват по-често. След преболедуване се създава краткотраен и специфичен (към серотипа, причинил инфекцията) имунитет. Възможни са повторни заболявания.

Как се поставя диагнозата?

Поставянето на диагнозата става с лабораторни изследвания, които потвърждават остра бактериална инфекция – увеличен брой левкоцити и гранулоцити в ПКК, ускорено СУЕ . Етиологичната диагноза се основава на микробиологичното изследване на фецес, при което се изолират салмонелите и се определя серотипа им.

Какво е лечението?

Основната терапия е рехидратиращата, която според тежестта на дехидратацията е перорална или парентерална (венозна). Дават се симтоматични средства срещу гаденето и повръщането, температуропонижаващи медикаменти, пробиотици, хидрасек.

Защо не бива да се дава антибиотик?

Антибиотиците се използват при по-строги показания – новородени деца, пациенти в напреднала възраст, имунокомпрометирани и такива с тежка форма на протичане на заболяването, за да се предотврати  разпространение на инфекцията извън стомашно-чревния тракт в други органи и системи. При имунокомпетентни (здрави пациенти) употребата на антибиотици не повлиява продължителността на заболяването, а напротив – удължава острата и възстановителната фаза и често води до хронично носителство и рецидиви.

Как да предпазим детето?

Тъй като салмонелозата е хранителна токсоинфекция (заболяването се причинява от самите бактерии и техните токсини) за предпазване на децата е необходимо да се спазват температурните стандарти за времето на термична обработка на храните, разделното им съхранение, правилното им съхранение в хладилни условия, предварително почистване и измиване на хранителните продукти както в домашни условия, така и в обществените заведения за хранене. Необходимо е да се избягва консумацията на сурови или недостатъчно термично обработени продукти от животински произход. Никакви мерки обаче не могат да заменят миенето на ръцете, което е най-важна профилактика.