Кърмене срещу затлъстяване

През последните години се публикуват все повече научни доказателства, че храненето през първите 1000 дни от живота на човека (от зачеването на плода до 3-годишна възраст) има огромно влияние върху растежа и здравето на децата, тяхното физическо и интелектуално развитие и върху риска от развитие в по-късна възраст на хронични заболявания като сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване, белодробни проблеми и др. За да разберем повече за ролята на кърменето като превенция на наднорменото тегло и затлъстяването, се обърнахме към Милена Николова, дългогодишен безплатен консултант по кърмене към „Ла лече лига“.

Вярно ли е, че хранителните навици на майката още по време на бременността влияят върху здравето на детето и риска от наднормено тегло?

Още в утробата чрез околоплодната течност детето възприема вкуса и мириса на храната, която консумира неговата майка. Усещанията за вкус и мирис на храните продължават да се развиват и след раждането, в кърмаческа и ранна детска възраст. Диетата на кърмещата майка и храните, с които се захранва детето, формират неговите вкусови предпочитания. Ето защо децата могат да изразят предпочитания към храни, които майката е консумирала по-активно по време на бременността или докато е кърмела. Причината за това е, че в известен смисъл тези храни и техният вкус са вече познати на детето. Колкото по-здравословно и балансирано се храни майката още по време на бременността, толкова по-вероятно е тези хранителни навици да се пренесат и върху метода й на захранване на бебето, което пък от своя страна има потенциал да доведе до по-добро хранене и навици при детето в по-късна възраст. Кърмаческата и ранната детска възраст са особено важни, защото те създават базата за здравословен избор на храни за цял живот.

Каква е ролята на кърменето за детското здраве?

Още през 1869 г. създателят на заместителите на майчината кърма д-р Анри Нестле казва, че майчиното мляко е най-добрата и пълноценна храна за бебето през първите му месеци. През 2013 г. Световната здравна организация отново апелира майките да кърмят децата си, защото няма по-добър начин за задоволяване на потребностите на детския организъм. Съставът на майчината кърма се е формирал в хилядолетното развитие на човека така, че да отговаря напълно на физиологичните особености на детето. Със своя балансиран състав кърмата се усвоява на 100% и гарантира най-доброто за незрялата храносмилателна система на кърмачето. Освен това, тъй като съдържа специфични имуноглобулини, тя осигурява най-добрата имунна защита на новороденото и го предпазва от различни инфекции – чревни, респираторни, вирусни, бактериални. Майчината кърма е идеална превенция и от алергии към протеините на кравето мляко. Кърмата съдържа още естествени пребиотици и пробиотици. Пребиотиците са несмилаеми захариди, които стигат до дебелото черво и подпомагат развитието на бифидобактериите, които предпазват от гнилостни процеси в червата. Пробиотиците пък са полезни живи организми, използвани за профилактика и лечение на различни заболявания.

И нещо любопитно – единственият въглехидрат в майчината кърма е лактозата, която се усвоява напълно. Ето защо, когато бебето се храни само с кърма, няма никакъв риск от наднормено тегло!

В този смисъл, най-добрата профилактика на наднорменото тегло при бебетата е кърменето. Вярно ли е, че кърмените бебета имат по-нисък риск от наднормено тегло?

Адаптираните формули не могат да повторят състава на майчиното мляко и не са негови пълни заместители. Често, опасявайки се, че бебето е гладно, майката приготвя млякото с малко по-голямо количество суха субстанция, отколкото е указано на опаковката. Това засилва риска от прехранване и наднормено тегло още от най-ранна възраст.

Кърмените бебета се научават да поемат точно толкова храна, отколкото се нуждаят. В този смисъл кърменето е вид регулация на апетита, изгражда балансирани навици за хранене и е превенция на затлъстяването. Регулацията на нуждите на бебето от кърма зависи не само от количеството майчино мляко, което то приема, но и от състава на мазнините в кърмата. Изследванията показват, че когато млякото на майката е с по-високо съдържание на мазнини, кърмачетата изсукват по-малко количество кърма, съобразно енергийните си нужди. Съществува и една друга интересна хипотеза, подкрепена с редица изследвания. Според нея кърмата оказва въздействие върху нивата на инсулина в кръвната плазма, както и върху лептина (пептиден хормон, който играе ключова роля в регулирането на приема и разхода на енергия в човешкия организъм), тоест влияе върху апетита, усещането за ситост и метаболизма.

Кой трябва да контролира храненето на новороденото – майката, педиатърът или самото бебе?

Бебето знае как да изрази предпочитанията си към една или друга храна. Родители, които по една или друга причина са предлагали адаптирано мляко на бебето си, знаят, че понякога се налага марката адаптирано мляко да се смени, защото бебето отказва да я консумира.

По същия начин и при захранването много родители навярно са изпитвали разочарование и дори безсилие, когато се стараят да приготвят пюре или каша, а бебето непрекъснато ги отказва. Когато детето проявява предпочитания, не е желателно родителят да упорства или да държи детето гладно. По-правилният подход е да се предлагат разнообразни пюрета и да се изчака търпеливо, докато детето само прояви интерес към храната, която е отхвърлило.

Педиатърът може да даде много ценни съвети за това кои храни на каква възраст да се включат и какво е тяхното хранително съдържание. В крайна сметка обаче бебето решава дали и кога ще консумира дадена храна.