Тикове при децата

Tиковете са внезапни, неволеви и повтарящи се единични или множествени движения, звуци или речева продукция. По-често са засегнати мускулите на лицето и горната част на тялото, но могат да бъдат засегнати и крайниците. Гласовите тикове представляват неволево издаване на звуци (прочистване на гърлото, покашляне, хъмкане), изричане на думи, части от думи, повтаряне на току-що чути думи и фрази… За тиковете при децата разговаряме с психолога Мила Петкова.

В каква възраст могат да се появят тиковете? 

Тикове се срещат и в ранна детска възраст – между 1 и 2 години. Тогава трябва да се замислим и да потърсим дали има биологична или епигенетична причина. Във възрастта 7-12 години може да се появи определен тик, свързан с нарастващите изисквания на средата и учебния процес. Появата на тикове може да има връзка с тревожност, натрапчиви мисли или с придружаващи разстройства на психиката: дефицит на вниманието и/или хиперактивност или обсесивно-компулсивно разстройство.  

Често срещани ли са тиковете при децата? Нуждаят ли се от специално внимание или може и сами да отминат? 

При децата често се появяват тикове, което в голяма степен се дължи на незрялата им нервна система. Какво означава това? 

Тиковете са едно често срещано физиологично проявление поради незрялата нервна система на детето и индивидуалните особености, особено в ситуациите на стрес и шок. Когато родителите забележат такива симптоми, те би трябвало да си зададат два въпроса – от кога са тези промени и каква е причината за тях. Например, това може да е свързано с падане във воден басейн, от колело, от пързалка; престой в болница; раздяла между родителите; кавги вкъщи; ко детето е било свидетел на катастрофа или на агресивна проява и т.н. Добре би било да се търси помощ от специалист за работа с детето за вентилиране на емоциите и справяне със стресовата ситуация.  

Възможно е тиковете да отминат и сами. Когато те са единични, обикновени двигателни тикове във възрастта 4-6 години, рядко се проявяват и не пречат на детето да се развива, това вероятно е свързано с незрялата нервна система и могат да отшумят сами. Понякога промяна в средата, в ежедневието или съзряването на нервната система могат да допринесат за това. Но ако тези тикове са чести, пречат на детето да се съсредоточи, родителите трябва да се консултират със специалист (психолог, невролог или детски психиатър). 

Особено внимание трябва да се обърне на тиковете, които се появяват след 7-8 годишна възраст. Задължително трябва да се изследват и да се изяснят причините за тяхното възникване. 

За какви типове тикове най-често говорим при децата? 

Основните типове тикове са двигателни и гласови. Примери за двигателни тикове са: мигане с очи, намигване; правене на гримаси; потрепване или бърчене на носа; тръскане или удряне на главата; движения на главата настрани; повдигане на рамото или раменете; потропване с крак; щракане с пръсти; потрепване на крайниците и други. 

Гласовите тикове са свързани с прочистване на гърлото, издаване на звуци (хъмкащи, хъркащи), ръмжене, покашляне, провлачване на гласни. Също така повтаряне на последната дума или думи (палилалия) или повтаряне на думите на другия (ехолалия). Ехолалията може да бъде и симптом за по-сериозно психично или нервно разстройство и тогава задължително трябва да се търси консултация с лекар. Хронични тикове, които персистират повече от една година, включват едновременно двигателни и гласови тикове, могат да са сигнал за Синдрома на Турет и изискват консултация със специалист.  

Към какъв специалист трябва да се обърнем? 

Ако забележим тикове при детето и те не отшумяват в рамките на 4 седмици, появяват се често и продължително, трябва да се обърнем към психолог и детски невролог. Важно е лечението да бъде комплексно, особено ако говорим за силно изразени тикове или тикове от смесен тип (двигателни и звукови). 

Ако тикът не е стациониран, моята препоръка е първата консултация да се осъществи с психолог. Необходима е работа с детето и с родители, за да се открият причините за появата му. От една страна, психологът помага на детето да вентилира емоциите, а от друга – работи с родителите, за да открият заедно какво в тяхното поведение или средата може да провокира тази реакция в детето. Ролята на психолога също е и в това да ги обучи какво биха могли да променят в ежедневието или отношението към детето. Има случаи, в които родителите се нуждаят от фамилна терапия, която би оказала положителен ефект върху детето. 

Психологът може да препоръча и консултация с детски невролог. Ако родителите се обърнат първо към невролог, много вероятно е да се предпише медикаментозно лечение и така причините за това състояние да останат неразкрити.  

Как се лекуват тиковете? 

Лечението на тиковете на децата е комплексно. За коригиране на тиковете се препоръчва на първо място да се изключат провокиращите фактори. Необходими са обичайност, повторяемост и предсказуемост в средата и ежедневието. Например следването на определен режим за сън, хранене и други дейности. Детето се нуждае от сигурност, за да учи успешно, да надгражда, да прави връзки за причината и следствието.  

Ако детето има много повече енергия от това, което реално успява да изразходи в ежедневието си, се препоръчват занимания със спорт или с изкуство (рисуване, писане, танци, друг вид творческа изява) като канали за освобождаване на енергия с цел избягване на поява на тикове. 

На второ място се препоръчва да се проведе семейна психотерапия. С нея се цели да се установи каква е семейната динамика, отношенията в семейството и към самото дете. Средата също трябва да предразполага детето да бъде спокойно, да се чувства сигурно и да се отвори с доверие към близките и света. 

На трето място се залага на психологическа работа с детето – индивидуално или групово. Целта е да се вентилират емоции, да се преработи травма или преживян шок, да се помогне детето да изработи нови стратегии за справяне. 

На четвърто място е медикаментозното лечение. Лекарствата се назначават от лекар невролог в зависимост от клиничната картина.

Какво да правим?

• Създайте спокойна и сигурна обстановка, в която има обичайна повторяемост и рутина;
• Не акцентирайте върху тиковете и не правете забележка на детето. Не го карайте насила да спре движенията/звуците (тиковете са неволеви);

• Не показвайте бурна емоционална реакция при проявата на тикове у детето, например неодобрение, защото това може да се възприеме от детето като липса на любов;
• Ограничете компютърните игри и телевизията за известен период от време;
• Играйте с детето, разхождайте се, разговаряйте, така то ще се чувства спокойно, сигурно и ценено.