Какво представлява Хепатит Б
Хепатит Б е инфекциозно заболяване на черния дроб, което се причинява от вирус. При около една трета от заразените острата инфекция с хепатит Б вируса (ХБВ) се проявява с жълтеница, а при останалите протича нетипично или напълно безсимптомно. Поради това повечето хора не знаят дали и кога са боледували. Независимо от това дали е клинично проявена, или не, острата инфекция уврежда черния дроб и крие риск от хронично заразоносителство, хроничен хепатит, цироза и дори рак на черния дроб.
По данни на Световната здравна организация 13 милиона души в Европа са с хронична ХБВ инфекция, която е причина за 60 000 смъртни случая годишно. Заболяемостта от остър хепатит Б варира значително в страните от Европейския съюз. През 2013 г. средната заболяемост е била 0.7 на 100 000 население, а най-високи стойности са регистрирани в Латвия (4.3) и в България (4.1).
Причинителят на хепатит Б е вирус, който предизвиква както остра, така и хронична инфекция на черния дроб.
Източник на заразата е само човек – болен, с остро протичаща инфекция (независимо дали е проявена с жълтеница, или не), и хроничен заразоносител. Заразяването става при проникване през кожата и лигавиците на кръв или телесни течности (сперма, вагинални секреции, сълзи, кърма, урина, пот, слюнка), които съдържат вирус (достатъчно е минимално количество заразена кръв – по-малко от 0.001 мл). ХБВ се разпространява по множество начини – парентерален (при преливане на кръв и кръвни продукти, чрез нестерилни медицински инструменти и др.), сексуален, хоризонтален (при тесни битови контакти, свързани с малки наранявания, ползване на общи тоалетни принадлежности като самобръсначки, ножички, четки за зъби, гребени и др.) и перинатален (от майката на новороденото дете). Рискът за децата, родени от майки, положителни за ХБВ, е сериозен, защото при новородените значително по-често, отколкото при възрастните, се развива хроничен процес – те самите стават заразоносители, а след години заболяването прогресира до хроничен хепатит, цироза, рак на черния дроб.
Инкубационният период на заболяването е от 45 до 180 дни. Клиничните прояви на острата инфекция варират в широки граници – напълно безсимптомно протичане само с наличие на положителен резултат при лабораторно изследване, леко заболяване с неспецифични симптоми (неразположение, гадене, липса на апетит), развитие на типична клинична картина с жълтеница (пожълтяване на кожата, лигавиците и урината). Определящи за протичането на хепатит Б са възрастта и имунното състояние на болния. При кърмачетата и малките деца заболяването в острата си фаза обикновено е безсимптомно, докато при 30-50% от младежите и възрастните се наблюдава жълтеница. Свръхострите форми са под 1%, но смъртността при тях е много висока. След острата фаза съществува риск от развитие на хронична инфекция на черния дроб, който е толкова по-голям, колкото в по-ранна възраст е станало заразяването. Хронична ХБВ инфекция възниква при около 90% от новородените, заразени при раждането, при 20-50% от децата, заразени на възраст от 1 до 5 години, и при около 1-10% при младежите и възрастните.
Диагнозата при хепатит Б се поставя чрез доказване на наличието на специфични антигени и антитела в серума. Присъствието на т. нар. S (повърхностен) антиген на ХБВ може да бъде открито няколко седмици преди началото на заболяването, по време на острата фаза на инфекцията и от няколко седмици до няколко месеци след нея. Наличието му в по-късните етапи говори за възникване на хронично носителство.
Лечението на острия хепатит Б е симптоматично. Хроничната ХБВ инфекция подлежи на антивирусно лечение, което обикновено продължава през целия живот.
Предпазването от хепатит Б включва съвкупност от мерки, сред които основна е имунизацията с ваксина против хепатит Б. В България имунизацията срещу хепатит Б на кърмачетата е въведена още през 1988 г. – отначало само за най-рисковите (родени от положителни за ХБВ майки), а след 1991 г. – за всички новородени. Броят на ваксинираните досега новородени надхвърля 1 600 000 и в резултат това тежко заболяване вече практически не се среща в ранната детска възраст (с изключение на случаите, когато имунизационната схема не е била завършена), а заболяемостта сред по-големите деца и младежите до 25 години е рязко снижена.
Имунизационният курс се състои от три приема на ваксина срещу хепатит тип Б, приложени по следната схема – през първите 24 часа след раждането, на 1 и на 6 месеца. В случаите, когато ваксината срещу хепатит Б е включена в състава на комбинирана ваксина, приемите са четири – имунизация с моновалентна хепатит Б ваксина през първите 24 часа след раждането и още 3 дози комбинирана ваксина, съответно на 2, 3 и 4 месеца.
Имунният отговор след ваксинация срещу хепатит Б се състои в изработването на специфични антитела. След провеждане на пълен имунизационен курс 80-90% от здравите възрастни изработват защитни антитела, а при кърмачетата този процент е още по-висок – 95-100%.
Имунитетът, който създават съвременните хепатит Б ваксини, се характеризира с голяма продължителност. Нещо повече – имунната памет е в състояние да осигури защита от заболяване дори в случаите на заразяване години след приключване на имунизацията, поради което за децата не се препоръчват реимунизации.
Каква е твоята реакция?
