Митове и истини за варицелата
Колкото и да обичаме пролетта, да не забравяме, че това е любимият сезон и на шарките. Те идват бързо, ненадейно и колкото и да знаем за тях, винаги ни хващат някак неподготвени.
Защо варицелата е най-често срещаната шарка у нас, как да я разпознаем, какъв е рискът от усложнения и как да се грижим правилно за болното дете, попитахме д-р Снежа Шаламанова, специалист по детски болести.
Защо през пролетта се наблюдава пик на шарките?
За разлика от останалите болести, при заразните се наблюдава сезонност, което означава, че заболеваемостта от тези инфекции не е равномерна през годината. Например, острите респираторни заболявания са най-чести в края на есента и през зимата, през летния сезон са актуални ентеровирусните и чревните вирусни и бактериални инфекции, през есента се наблюдава повишена заболеваемост от вирусен хепатит тип А. В края на зимата и началото на пролетта пък са на ход шарките и бактериалните инфекции като скарлатината. Тази сезонност обаче не е абсолютна, защото всички тези заболявания се срещат и през цялата година.
Какво представлява варицелата?
Варицелата, позната още като лещенка, e вирусна обривна инфекция. Причинява се от варицела зостер вирус (VZV), който може да предизвика две различни клинични заболявания. Първичната инфекция протича като варицела. Вирусът обаче има способността да остава в латентно състояние в организма и под въздействието на определени неблагоприятни фактори (стрес, хормонален дисбаланс, недобър имунитет) може да се реактивира и да причини заболяване, познато като херпес зостер, коeто засяга възрастни, боледували от варицела. Тези болни също са източник на инфекция за възприемчиви (неболедували) индивиди.
Как става заразяването?
Варицелата е силно заразна инфекция, като опасността от заразяване е най-голяма в началото на клиничните симптоми – след краткотраен контакт, около 90% от неболедувалите развиват клинични прояви. Безсимптомните инфекции са редки.
Източник на инфекцията е болният човек. Периодът на контагиозност (когато болният е заразен) започва 2 дни преди появата на обрива и продължава до пълното завяхване на лезиите. Предаването на вируса става по въздушно-капков път при кашляне, кихане, от инфектирани аерозоли, дори и по време на разговор, макар и рядко, възможно e заразяване и при директен контакт със съдържимо на мехурчетата. Инкубационният период (времето от проникването на вируса в организма до изявата на клиничните симптоми) е около 21 дни, средно 12-15 дни.
Какви са симптомите?
Заболяването може да започне с общо неразположение, субфебрилна температура, бързопреходен дребнопетнист обрив – тези симптоми обаче често липсват. Основната клинична проява на варицелата е обривът. Неговата поява най-често съвпада с началото на заболяването. Той обхваща цялото тяло, по-обилен е по лицето (задължително присъства по окосмената част на главата) и тялото, липсва по дланите и стъпалата. Обривът е макуло-папуло-везикулозен, като преминаването от макули (петна на повърхността на кожата) в папули (обриви над повърхността на кожата) до везикули (мехурчета) става буквално за часове. Мехурчетата са с бистро съдържимо и приличат на капки роса. Няколко дни по-късно те потъмняват, завяхват и се покриват с кафяви крусти (корички), които след 10-14 дни падат, като остават краткотрайни депигментации. Характерно е, че обриването става на 2-3 тласъка през 1-2 дни, съпроводени с температурни пикове до 39°С и повече, влошаване на общото състояние, главоболие, изразена отпадналост.
Обривът се съпровожда от упорит сърбеж. Засягат се и лигавиците на устата, мекото небце, конюнктивите, гениталиите, по които също се образуват мехурчета, които се пукат и се превръщат в болезнени ранички.
Подобряване на състоянието и оздравяване настъпват след завяхването на всички обривни единици. Около 5-6-ия ден температурата обикновено се нормализира.
Какво е лечението?
Обикновено е необходимо само симптоматично лечение в домашни условия – антипиретици, антихистамини за облекчаване на сърбежа, локално нанасяне на антисептична и ментолова пудра. В повечето случаи при децата болестта протича леко или средно тежко и не се налага болнично лечение. Детето с варицела не трябва да посещава детска градина или училище, докато всички пъпки не завехнат – обикновено 9-10 дни. При възрастните заболяването е по продължително. При по-тежките клинични форми и усложнения се провежда лечение с антивирусен препарат, болните се хоспитализират, а при наслагване на вторична бактериална инфекция се назначават антибиотици.
Кои са най-честите усложнения при варицела?
Най-честото усложнение в детска възраст е вторичната бактериална инфекция на кожата от стрептококи и стафилококи, която се благоприятства от недобра хигиена и разчесване. Проявите й през първите 3-4 дни обаче са трудно различими от тези на неусложнената варицела. Насочващи признаци са задържането на температурата или влошаването на общото състояние след начално подобрение. В редки случаи могат да се наблюдават усложнения от страна на централната нервна система, като най-честите са церебелити с благоприятна прогноза и рядко – менингоенцефалити с по-тежко протичане.
Сравнително често усложнение от варицелата е пневмонията. Първичната варицелна пневмония се проявява в началото на заболяването и протича с изразена и прогресираща дихателна недостатъчност. Вторичната бактериална пневмония се проявява около седмица след началото на варицелата и протичането й също е тежко.
Защо обикновено боледуват децата?
Варицелата е силно заразна болест, с което се обяснява фактът, че около 80% от децата под 10-годишна възраст са преболедували от нея. Децата се заразяват с варицела зостер вируса от болните си братя, сестри или други деца (в ясли, детски градини, училище, при игри с приятели и др.), т.е. повечето възрастни са я прекарали, когато са били деца, и имат защитни антитела срещу вируса. След преболедуване се създава продължителен имунитет, повторни заболявания от варицела не се наблюдават.
Вярно ли е, че има деца, които не боледуват от шарки?
При около 30% от инфектираните срещата между микроорганизма (вируса) и макроорганизма (възприемчивия индивид) протича като безсимптомен инфекциозен процес, който завършва със създаване на имунитет, т.е. липсата на клинични симптоми не означава липса на инфекция.
Може ли да се предпазим от варицела?
Съществува варицелна ваксина, която е безопасна и високоимуногенна. Прилага се в САЩ от 1974 г., а от 1995 г. е включена в имунизационния календар на страната. САЩ е първата в света страна, започнала рутинна профилактика, в резултат на което през 2002 г. смъртността от варицела при децата намалява със 74-92%, а хоспитализациите – с 88%. Ваксината се използва рутинно и в други страни като Канада, Австралия, Германия, Гърция. В България не се прилага поради административни причини.
Други мерки, които се предприемат за ограничаване на заразяването, са изолиране на болния в домашни условия за около 9-10 дни (хоспитализираните болни също се изолират от останалите болни), ограничаване на близкия контакт с другиге членове от семейството, пълно избягване на контакта с болен от варицела от бременните жени или от хората с увредена имунна система, при които заболяването протича много тежко.
Много майки умишлено провокират контакт между тяхното здраво дете и дете, болно от варицела, смятайки, че колкото по-рано се изкара шарката, толкова по-добре. Това вярно ли е?
Категорично не. От гореказаното следва, че не е уместно да се създава контакт между здраво и болно дете, защото, макар и рядко, при децата могат да се наблюдават и по-тежки форми на протичане на болестта, да се появят усложнения от страна на дихателната или централната нервна система. Най- голям е рискът за семейства и фамилии, в които има бременни жени и болни с имунен дефицит.
Колко опасна е шарката за плода по време на бременност и за най-малките – новородените и децата до една годинка?
Рискът за плода се определя от времето на заболяване на майката. При изява на варицела през първите три месеца на бременността в около 2% се развива конгенитален синдром, изявен с недоразвитие на крайниците, цикатрикси по кожата, хеморагично-некротични петна, атрофия на зрителния нерв, микроцефалия, парези и др. Ако майката изкара варицела през втория и третия триместър на бременността, най-големият риск е от развитие на херпес зостер при вече роденото кърмаче, без то да има други съпътстващи вродени заболявания. При изява на варицела при майката от 1 до 4 седмици преди раждането 1/3 от новородените заболяват, но при тях варицелата протича леко поради предпазния ефект на пасивно получените майчини антитела. Варицела при майката, изявила се 5 дни преди и 2 дни след раждането, води до тежка варицела при новороденото с леталитет 30%, защото за този период не са се образували защитни антитела в организма на майката. Кърмачета до 1-годишна възраст обикновено се заразяват от по-големите деца в семейството, като в повечето случаи болестта протича леко. Кърмачета, родени от майки, прекарали варицела преди бременността, не боледуват до 4-5-месечна възраст, поради получените от майката пасивни антитела срещу вируса.
Дали е варицела?
Диагностицирането на варицелата е сравнително лесно, защото болестта в повечето случаи има типична симптоматика – харктерен обрив (обривни единици в различни стадии на развитие – петна, пъпки, мехурчета, крусти), който се проявява на пристъпи. От значение е и наличието на контакт с болен от варицела. Понякога поставянето на диагнозата се затруднява от това, че има различни клинични форми с обриви, които се срещат при други заболявания. Затова всяко болно дете с клинични прояви, съмнителни за варицела, трябва задължително да се прегледа от лекар педиатър или инфекционист.
Как да се грижим правилно за болното дете
Поради риска от развитие на вторични кожни бактериални инфекции задължително е да се поддържа добра хигиена на кожата и лигавиците, т.е. болното дете трябва да се къпе. Не е необходимо да се спазва диета, желателно е обаче да се приемат повече течности. Обривът се третира с антисептични пудри, ментолова пудра и охлаждащи гелове.
Каква е твоята реакция?
