Бъдете информирани…

С книгата „Захранване, водено от бебето“ на изд. „Вдъхновения“ ще преминете заедно с вашето бебе спокойно и безпроблемно през процеса на въвеждане на твърдите храни и ще намерите надеждна информация и отговори на всички въпроси, които вълнуват родителите, относно захранването и детското хранене.

Разговаряме с Борислава Люцканова, издател на книгата  

 Защо решихте да издадете подобна книга?

На първо място, защото темата за храната е всеобхватна и много важна! Освен това е още по-важна, когато касае първата храна на най-ценното в живота на всеки човек – неговото бебе! Живеем във време, в което разполагаме с всевъзможни удобства, особено когато става въпрос за отглеждането на деца. Индустрията ни предлага всичко, за да можем да се грижим за своите деца по възможно най-лесния начин и въпреки това сякаш всяка майка изпада в ужас, когато моментът със захранването наближи – процес, който в миналото се е случвал съвсем естествено и някак непринудено.

За някои от книгите, които издаваме, казвам, че те сами ме избират. И тук историята е такава. Моята история е интересна с това, че самата аз като майка на две деца се затрудних значително и двата пъти, когато настъпи моментът за захранване на бебето. Едното ми дете отказваше да яде половината храни, които „трябваше“ да давам по схема и аз недоумявах как да мина на следващата, без да е искало да яде предишната – нали трябваше да следвам схемата? Естествено всичко това беше съпроводено със стрес, притеснения, молби (прословутата – „хайде още една хапка“) и т.н. С много усилия от моя и откази от негова страна някак приключихме захранването, следвайки съветите на педиатрите, но той и до днес, вече на почти 10 години, е изключително „злояд“.

Второто ми дете категорично отказваше бебешката храна и чак на 8-месечна възраст започна да се захранва – сякаш случайно. Тогава започнах да внимавам изключително много какво слагам на масата – храни, които да са подходящи за захранване, но просто ги слагах нарязани на малки парчета, а не приготвени като пюре. Вглеждах се в дъщеря си и се съобразявах с нейните нагласи. Изненадата ми беше огромна – как може едно дете да отказва така категорично пюрето и да поглъща с такъв апетит и наслада кубчета морков, авокадо и зрънца нахут – първите храни, която тя си хареса. Представете си колко сила трябва да има в едно 8-месечно бебе, за да успее да ви покаже и да ви научи какво и как иска да яде.

Едва година по-късно, когато сама минах през този проблемен период, чух за метода „захранване, водено от бебето“. Естествено съжалявах, че не го открих по-рано и затова още тогава реших, че трябва да издам такава книга, за да се даде повече гласност на този „добре забравен“ стар метод на захранване, да бъда до родителите и да им вдъхна повече увереност, че правят нещата по най-добрия начин. Защото съвременната конвенционална педиатрия е въвела толкова много правила, че понякога майките попадат в задънена улица – като мен, когато на практика нещата не се случват така, както е написано в учебника. А те много рядко се случват по точно определен начин, защото всяко бебе е индивидуалност, личност (макар и ненапълно формирана), която иска да общува с нас, още от ден първи. Класическата педиатрия пренебрегва най-важния елемент – общуването с нашето бебе, вслушването в неговите нужди и вглеждането в знаците, които ни дава. А ние не трябва да се отдалечаваме от това.

И така след няколко години се свързах с Мария Нориега и й споделих, че това, което прави, е много значимо, но е крайно време да се появи под формата на сериозна книга по темата и че тя е човекът, който трябва да я напише, а аз ще бъда до нея, за да помагам и да я насочвам. Тя помисли малко и се съгласи. Година по-късно вече имахме книгата.

Безспорно захранването е един от етапите в отглеждането на детето, който буди много въпроси у родителите. С какво именно тази книга ще помогне в търсенето на отговори?

Тази книга ни дава една различна гледна точка за захранването. В никакъв случай не отричам класическата схема: 2 лъжички пюре от морков днес, 4 утре и т.н. Дори препоръчвам всеки родител да се запознае и с двата метода и сам (или по-скоро заедно с бебето си) да реши коя е подходяща за него. При всички случаи обаче това е една прекрасна алтернатива, защото нещата се случват естествено, от само себе си, без излишни притеснения. Какво повече може да иска човек? Разбира се, всяко дете е различно и може при някого това да не проработи, но децата, захранвани по този начин, много рядко имат последващи проблеми, касаещи храненето, по-бързо се научават да се хранят сами, по-самостоятелни са в храненето, много по-бързо минават на обща храна със семейството, стават много по-уверени като личности и т.н. – методът има много предимства. При някои майки е възможно двата метода да вървят паралелно, но това е по-скоро изключение. При всички положения обаче е добре да вземате решение, след като сте се информирали добре.

Какво е нужно, според вас, може би не толкова като издател, а  най-вече като майка, за да бъде захранването лесно, съвременно и здравословно?

 Спокойствието и увереността на майката са ключови моменти за захранването. Разбира се, хармонията и изградената вече връзка майка-дете са неизменна част от добрата комуникация между тях. Колкото по-уверена, грижовна и наблюдателна е една майка, толкова по-разбираща нуждите на детето си ще бъде тя. Всъщност, раждането, кърменето, захранването на децата не е толкова сложна работа, колкото изглежда и колкото сме я направили самите ние. Това са едни от най-естествените процеси и природата ни е дала всички инстинкти, за да се справим по най-добрия начин. Но ние сме решили да опишем всичко в схеми, правила, методи, таблици и сме спрели да забелязваме знаците на бебето. Как можеш да се погрижиш за него, след като не можеш да го „чуеш“?  Отговорите на проблемите, които ни съпътстват в този период, са именно в нашите деца – трябва само да ги оставим да ни ги покажат. ЗВБ ни учи на това – как да разчитаме тези знаци у бебето си, как да чуем нуждите му и да се погрижим по най-естествения начин за него, за да е спокойно и то, и мама, и разбира се, всички покрай тях.