Как влияе замърсеният въздух върху децата

Живеем във все по-замърсена въздушна среда. Вредни газове, метали, фини прахови частици – те са част от нашето ежедневие в големия град.

Какво трябва да знаем като родители за замърсения въздух? Как влияе той върху децата? Има ли начин поне вкъщи да упражняваме контрол върху качеството му? Отговори на тези въпроси потърсихме от доц. Маркова.

 

През последните години проблемът с въздушното замърсяване става все по-голям… Какво трябва да знаем като родители по този въпрос?

Да, този проблем става все по-актуален, особено за детската възраст – от една страна, поради зачестяване на острите и хронични болести, свързани с атмосферното замърсяване, а от друга – поради най-дългото въздействие, което оказва замърсения въздух върху подрастващия детски организъм при продължителна експозиция. Въздушното замърсяване има различни компоненти: вредни газове, метали, прахови частици и др., които имат различно отражение върху здравето и развитието на децата.

Какво трябва да знаем за т.нар. фини прахови частици?

Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха, като основните му източници са промишлеността, транспортът и енергетиката. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на частиците, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, както и от участъка на дихателната система, в който те се отлагат.

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 µm – фини прахови частици – ФПЧ₁₀) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ₁₀. 

Как влияе атмосферното замърсяване върху децата?

Влияе негативно, и то върху всички органи и системи. Първо и основно се засяга дихателната система, тъй като белите дробове се явяват основен „филтър“ за въздушните замърсители. Чрез кръвната циркулация атмосферните замърсители могат да достигнат нервната система, сърдечносъдовата система, бъбреците, репродуктивните органи, органите на хемопоезата и така да окажат въздействие върху целия организъм.
Децата прекарват повече време навън в активни занимания и спорт. Те имат все още ненапълно развита бронхо-белодробна система. По-високата дихателна честота и дишането през устата са рисков фактор за попадане на въздушните замърсители в долните сегменти на дихателните пътища. Поради незрялата имунна система са по-чести респираторните инфекции. Последиците за дихателната система могат да бъдат остри и хронични и включват: респираторни инфекции, дразнене, възпаление на белите дробове, повишена честота на  хоспитализации, понижена белодробна функция, развитие на бронхиална астма или обостряне на налична такава, обостряне на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), повишен риск от рак на белия дроб и др.^.

Изследванията показват, че развитието на белодробната функция при децата е нарушено в районите с високи концентрации на фини прахови частици, като тя се подобрява при преместване на децата в райони с по-ниско замърсяване на въздуха или се влошава, когато децата се преместят в райони с по-високо замърсяване. Това въздействие върху развитието на белите дробове е допълнителен рисков фактор за белодробни болести в по-късен етап от живота. Излагането на атмосферни замърсители може да отключи развитие набронхиална астма, да доведе до влошаване на вече налично респираторно заболяване и да провокира развитие или прогресиране на хронични болести, включително ХОББ, емфизем и рак на белите дробове.

Засяга се сърдечносъдовата система – промени на сърдечната автономна функция, инфаркт на миокарда, ангина пекторис, повишено кръвно налягане, атеросклероза и др.

Засягането на нервната система може да има следните клинични изяви – нарушения в развитието й, оксидативен стрес, главоболие, тревожност, инсулт, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и др. Сместа от компоненти при замърсяването на въздуха включва също и тежки метали, например живак или олово. Много от тежките метали имат силно невротоксично действие върху човешкото тяло, особено при децата.

Засягането на репродуктивната система може да има следните последици: влошено качество на спермата, ниско тегло при раждане, преждевременно раждане и др.

Доказани са вредните ефекти на атмосферните замърсители и върху глюкозния метаболизъм и повишен риск от развитие на диабет тип 2.

Въздухът навън е замърсен, а какво е положението в домовете ни? Същият въздух ли дишаме и вкъщи?

Домашният въздух като качество има пряка корелация с атмосферния въздух. Домашните замърсители са основно свързани с домашния прах и микрокърлежите в него, развитието на плесени, както и ролята на домашните любимци и техните алергени – котка, куче и др.

Как замърсеният въздух вкъщи влияе върху здравето на децата?

Влиянието на домашното замърсяване е аналогично на атмосферното, като  домашното замърсяване има по-голямо значение на развитието на алергии при децата.

Кога и как да проветряваме правилно домовете си?

Всеки дом и стая следва да се проветряват ежедневно, най-добре сутрин след ставане от сън. При мъгли или силно външно атмосферно замърсяване това може да не се прави. Обмяната на въздушните потоци с външната среда е важна, тъй като при нашето дишане или ежедневни дейности се отделят редица газове, които трябва да се обменят с външната среда и съответно домашната среда да се аерира и обогати с кислород.

Има ли начин да упражним някакъв контрол върху въздуха поне в домашни условия?е

Има, разбира се. Ползването на антиалергични възглавници и завивки, намаляването на домашните килими, китеници и др. с дебел косъм, задържащи прах и животински косми, ежедневното почистване на прах. Последните години навлязоха активно и пречиствателите на въздух.

Пречиствателите на въздух имат различни режими на работа и специални мембрани, които задържат, филтрират, обезвреждат частиците, микроорганизмите и алергените. С това правят домашната среда по- хипоалергенна, по-чиста и безопасна.