Мечтите се сбъдват, когато работим за тях

Има хора, с които за първи път се срещаш, но някак си ги усещаш близки, бариерата на непознанството бързо изчезва и разговорът се оказва непринуден, приятен, задушевен… Такъв се оказа разговорът ни с Жени Лечева – актриса, автор и илюстратор на книгата „Тайният ключ или приключенията на Тит и Ярмина“, майка, съпруга… Дали защото си говорихме за деца, книги, четене, мечти? Може би, и заради това. Но най-вече заради искреността и вдъхновеността на Жени Лечева, които със сигурност ще усетите и вие.

Как се роди идеята да напишете книга за деца?

Отдавна имам идеи за писане, но постоянно ги отлагах във времето. Все си казвах, че сега съм много заета, но, като се пенсионирам, ще стана писателка, ще отида на село и ще имам време за всичко. Обаче явно не е точно така, както човек предполага. Често пъти нещата се случват спонтанно. Всъщност, един ден ми се развали компютъра и щях да си загубя почти всички идеи. За щастие ги спасих и реших, че повече не бива да отлагам. И така започна всичко. А моето голямо вдъхновение за първия ми авторски роман „Тайният ключ или приключенията на Тит и Ярмина“ дойде от моето дете. На една Коледа синът ми поиска кукли елфи, които след като никъде не намерих, трябваше да ушия, за да има мечтания подарък. Той ги кръсти Тит и Ярмина, които се оказаха и главните герои на книгата. Първо написах кратко разказче за Тит и Ярмина, но синът ми така се въодушеви и не преставаше да ме пита какво се случва после, а после… и така се появи цяла книга.

Какви книги харесват децата?

Постоянно се срещам с деца, за да им представям моята книга и много се радвам, че те имат отношение към четенето. Децата имат нужда да събират житейски опит по един различен начин от този, който мама и тати ги учат вкъщи или учителите в детската градина, в училище. Във всяка една книга по един различен, художествен начин се представя знание за живота, извеждат се различни мисли и поуки, които децата трябва да научат, преди още да са имали конкретен житейски опит. Един от първите въпроси, които задавам при срещите си с децата, е: „Какво трябва да има според вас в една книга, за да ви бъде интересна и да искате да я прочетете?“. И съм щастлива, че те имат изградено виждане. Нужно е да има приключение и интересни герои. Едни предпочитат, да речем, динозаври, други – вълшебства, трети – смешна история…

Често се оплакваме, че днешните деца не четат, но може би не е точно така…

Да, децата са едни и същи – и вчера, и днес, просто трябва да спрем да се оплакваме. Толкова е въодушевяващо и насърчаващо, когато децата ми задават въпроси, подаряват ми техни разкази… Така се чувствам още по-отговорна за това, което правя. Написах книгата за удоволствие, но все повече си давам сметка, че ние, възрастните, сме отговорни за онова, което „наливаме“ в главите на децата, онова, което им говорим, ние сме техния пример. Разбира се, водила съм и спорове с деца защо не е добре, например, да играят непрекъснато игри на телефоните или компютрите… Просто трябва да разговаряме с децата си. Ако ги пренебрегнем, тогава те отиват в друга посока, но ако се ангажираме с тях, те са много отворени да попиват всичко, което им говорим – било то за книги, за четене, за игри… Те са като попивателни за всичко и могат много да поемат, докато са малки. А после,  като пораснат, ще могат да имат база за сравнение кое им харесва и кое не.

На какво ви учи вашето дете и вие на какво искате да го научите?

Всеки ден децата ни учат на нещо различно. Разбира се, на търпение, обич, искреност… Детето взима пример от нас и аз много държа като родител да покажа, че също се развивам, че вървя напред, че имам собствени интереси, а не съм само майка, отдадена на него и едва ли не готова да му слугува до края на живота си. Така то вижда, че съм пълноценен човек, който може да му даде пример, да го научи, да го подкрепи, понякога да му е приятел, понякога да бъде дете като него, но понякога да бъде и строгия родител… Уча го на всичко, което мога, и което смятам, че може да научи. Общо взето, говоря с него като с възрастен и не се опитвам да му спестя някакви неща, защото все още е дете. Гледам всичко да му споделям, питам го за съвети, благодаря му…

Бихте ли ни разказали за кампанията „Билет срещу книга“, в която участвахте?

Тази кампания е свързана с един човек на име Константин Иванов от Пловдив, с когото се запознах миналата година след премиерата на моята книга. Той ме покани да се включа в инициативата за насърчаване на детското четене, която прави в Пловдив, но си мечтая това да се случва и в София, и в други градове. Както аз, така и други автори обикаляме из училищата в Пловдив и представяме книгите си, четем, разговаряме с децата. Спонтанно възникна идеята и за концерт, който се състоя в училище „Христо Данов“ в Пловдив. Това беше първият такъв концерт „Билет срещу книга“. Всяко дете получи срещу билет за дете и родител подходяща книга за неговата възраст. Безвъзмездно свириха „Обичайните заподозрени“ – Стефан Вълдобрев, моят съпруг Иван Лечев и останалите музиканти от тази група. Със събраните средства ще се обновят училищните библиотеки с нови книги и литература. Така се насърчава детското четене – една прекрасна идея, която вярвам ще продължи и на други места из страната.

Предстоят най-вълшебните празници, очакването на новата година се свързва обикновено и с нови мечти… Кога мечтите се сбъдват?

Моята книга е приключенска, коледна, тя е за вълшебства, за магии, които се случват… Убедена съм, че и твоите мечти могат да станат реалност. И в голяма степен това зависи от самия теб. Когато съм гост на децата, не пропускам да ги попитам дали имат мечти. Да, разбира се, че имат. И продължавам: „А знаете ли какво трябва да направите, за да се сбъднат мечтите ви? Със сигурност няма просто ей така да ви ударят по главите. Трябва да работите за мечтите си!“ Това е и моето пожелание и за малки, и за големи – работете за мечтите си и те ще се сбъднат.

Kнигата „Тайният ключ или приключенията на Тит и Ярмина“ на Жени Лечева можете да намерите по книжарниците или на страницата на книгата във фейсбук.